Постинг
14.09.2017 07:00 -
АВТОПОРТРЕТ СЪС СЪЛЗА
... поболя се лятото – и легна
върху хълма с жълтите треви,
дюлята прегърна го последна
и му каза: – Карай да върви!
Мушмулата кротичко закапа,
тихо пожела му: – Прав ти път! –
и напълни старата му капа
с меките си капчици дъждът.
Косерче прощално му подсвирна.
Облаците скубеха бради.
Тихата мъглица с дъх на смирна
в своя благ саван го прикади.
Нейде – откъм вехтата кория,
дъх на мъх и шума се поде.
И – заточен сякаш на белгия,
остър вятър взе да ме боде.
Шмугнах се на завет във шубрака –
пътниче от дол през рид – на рът...
Беше ден, във който си поплаках,
и поех след лятото на път.
12 септемврий 2017 г.
гр. Варна, 10, 35 ч.
Вълнообразно
Това е третият множествено разкроен канибалоиден полигорален тъпоидале кретеноид, който се изсра на метеното днес:
08:21 - 4huddovi6teto
Давай, Полигоралчо, до довечера още може! След теб иде вмирисаната на хламидии ялова бездетка от Зона Б-18! :-)))))))))))
Чу
цитирай08:21 - 4huddovi6teto
Давай, Полигоралчо, до довечера още може! След теб иде вмирисаната на хламидии ялова бездетка от Зона Б-18! :-)))))))))))
Чу
Без коментар.
Чу
цитирайЧу
Много надрусани полигори са минали днес рано-рано, Валери.
цитирайЯвно Кръстовден им действа като сребърен куршум на вампири.
цитирайа стихотворението - от хубаво по-хубаво
цитирайама може ли една самотна ялова круша дивачка да разбере от поезия, то само в люлю май я изтрайват :)))))))))))))))))))
цитирайта да си дойдем на думата - Велик си. :))))))))))))))))))
цитирайИ не само велик - Божествен си :))))))))))))))))
цитирайАлександрийски фар в мъглявините на далечни галактики.
цитирайРодоски колос в поезията :)))))))))))))))
цитирайНаздраве, Валери, нека се пукат копуците.
цитирай Автопортрет със светкавици
Защото свикнах да рисувам с въглени изнервената си глава
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети -
портретче тук, портретче там.
Поетче тук.
Поетче там.
Красивичко. И умничко. За показ.
А в нощите, когато Бог разтърсваше
разтресен от мигрена череп,
не помните ли колко ви крещях -
купете си измислените ми слънца,
купете си измислените ми слънца,
заради вас съм ги изтръгвал с безнадежден форцепс
от тъмните утроби на Вселената,
прехвърлял съм ви ги по фосфорните гърбове на рибите
през синкавите синори на хоризонтите -
за да ви милват, ако няма кой.
О, колко страшно е, че няма кой
да ни помилва с топлите си длани.
И няма кой пияния художник да нахрани.
На жежката му гръд да тури лед.
Купете си един автопортрет.
Рисунка с въглен.
Умира ли поет,
в небето ангелите бият барабани.
днес го открих
и толкова много харесах
че чак разпространих
трябва да си без душа
за да не го харесаш
така мисля
добри
и
смирени
пред
кръста
господен
амин!
Вече две поетеси не можаха да го преглътнат
и коментарът ми беше изтрит.
Пишат за любов и човечност, ходят по църкви и
палят свещи все напътстват и "акъл" раздават а
не могат с ръка на сърцето
да кажат честно
на колегата си :
"добър си!"
ия
цитирайЗащото свикнах да рисувам с въглени изнервената си глава
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети -
портретче тук, портретче там.
Поетче тук.
Поетче там.
Красивичко. И умничко. За показ.
А в нощите, когато Бог разтърсваше
разтресен от мигрена череп,
не помните ли колко ви крещях -
купете си измислените ми слънца,
купете си измислените ми слънца,
заради вас съм ги изтръгвал с безнадежден форцепс
от тъмните утроби на Вселената,
прехвърлял съм ви ги по фосфорните гърбове на рибите
през синкавите синори на хоризонтите -
за да ви милват, ако няма кой.
О, колко страшно е, че няма кой
да ни помилва с топлите си длани.
И няма кой пияния художник да нахрани.
На жежката му гръд да тури лед.
Купете си един автопортрет.
Рисунка с въглен.
Умира ли поет,
в небето ангелите бият барабани.
днес го открих
и толкова много харесах
че чак разпространих
трябва да си без душа
за да не го харесаш
така мисля
добри
и
смирени
пред
кръста
господен
амин!
Вече две поетеси не можаха да го преглътнат
и коментарът ми беше изтрит.
Пишат за любов и човечност, ходят по църкви и
палят свещи все напътстват и "акъл" раздават а
не могат с ръка на сърцето
да кажат честно
на колегата си :
"добър си!"
ия
iia написа:
Автопортрет със светкавици
Защото свикнах да рисувам с въглени изнервената си глава
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети -
портретче тук, портретче там.
Поетче тук.
Поетче там.
Красивичко. И умничко. За показ.
А в нощите, когато Бог разтърсваше
разтресен от мигрена череп,
не помните ли колко ви крещях -
купете си измислените ми слънца,
купете си измислените ми слънца,
заради вас съм ги изтръгвал с безнадежден форцепс
от тъмните утроби на Вселената,
прехвърлял съм ви ги по фосфорните гърбове на рибите
през синкавите синори на хоризонтите -
за да ви милват, ако няма кой.
О, колко страшно е, че няма кой
да ни помилва с топлите си длани.
И няма кой пияния художник да нахрани.
На жежката му гръд да тури лед.
Купете си един автопортрет.
Рисунка с въглен.
Умира ли поет,
в небето ангелите бият барабани.
днес го открих
и толкова много харесах
че чак разпространих
трябва да си без душа
за да не го харесаш
така мисля
добри
и
смирени
пред
кръста
господен
амин!
Вече две поетеси не можаха да го преглътнат
и коментарът ми беше изтрит.
Пишат за любов и човечност, ходят по църкви и
палят свещи все напътстват и "акъл" раздават а
не могат с ръка на сърцето
да кажат честно
на колегата си :
"добър си!"
ия
Защото свикнах да рисувам с въглени изнервената си глава
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети -
портретче тук, портретче там.
Поетче тук.
Поетче там.
Красивичко. И умничко. За показ.
А в нощите, когато Бог разтърсваше
разтресен от мигрена череп,
не помните ли колко ви крещях -
купете си измислените ми слънца,
купете си измислените ми слънца,
заради вас съм ги изтръгвал с безнадежден форцепс
от тъмните утроби на Вселената,
прехвърлял съм ви ги по фосфорните гърбове на рибите
през синкавите синори на хоризонтите -
за да ви милват, ако няма кой.
О, колко страшно е, че няма кой
да ни помилва с топлите си длани.
И няма кой пияния художник да нахрани.
На жежката му гръд да тури лед.
Купете си един автопортрет.
Рисунка с въглен.
Умира ли поет,
в небето ангелите бият барабани.
днес го открих
и толкова много харесах
че чак разпространих
трябва да си без душа
за да не го харесаш
така мисля
добри
и
смирени
пред
кръста
господен
амин!
Вече две поетеси не можаха да го преглътнат
и коментарът ми беше изтрит.
Пишат за любов и човечност, ходят по църкви и
палят свещи все напътстват и "акъл" раздават а
не могат с ръка на сърцето
да кажат честно
на колегата си :
"добър си!"
ия
Няма и да ти го пуснат коментара, чедо.
Знам ги какви "поетеси" са.
Яловици в живота, бездетки в литературата.
Благодаря.
Чу
yotovava написа:
Много надрусани полигори са минали днес рано-рано, Валери.
Идват като на черква по Кръстовден.
Чу
не са готини може би
старостта ги е направила злобни
прави ми впечатление че робуват
на мнението на гилдията ви
общо взето има нещо много гнило
и разлагащо се
кофти отношения
а аз когато за първи път прочетох
стихотворението на Петьофи
"Лудият" изпитах един възторг
от написаното
сега по същия начин прочетох
след това още веднъж
и идейният замисъл изплува
продавач на надежда
ия
цитирайстаростта ги е направила злобни
прави ми впечатление че робуват
на мнението на гилдията ви
общо взето има нещо много гнило
и разлагащо се
кофти отношения
а аз когато за първи път прочетох
стихотворението на Петьофи
"Лудият" изпитах един възторг
от написаното
сега по същия начин прочетох
след това още веднъж
и идейният замисъл изплува
продавач на надежда
ия
не е:
Изобилие речно на неспящ метатрон.
Инвокация вечна на отключен синхрон.
Дела Р да няма предвид диагностичния апарат Метатрон във Варна:)
цитирайИзобилие речно на неспящ метатрон.
Инвокация вечна на отключен синхрон.
Дела Р да няма предвид диагностичния апарат Метатрон във Варна:)
хайде да не сме голословни
аз съм читател
чета едно хубаво твое стихотворение, г-н Станков
и го споделям в блога с Росица, Дела и Виолета
росица веднага го изтри, виолета го пусна
а дела го изтри но написа коментар че е чалга и без идея,
а освен това ме обвини че аз съм го изтрила за да правя интриги
между поетите
а ето сега едно нейно стихотворение което за мен е вмирисано на нафталин
и с тези чужди думи, на килограм, дори ме отблъсква
Любовта
Любовта не е болка, ни вихрен екстаз,
не е драма и горкост, не е в ничия власт.
Любовта е спокойна, безценна и в свят,
в който чудно-достоен е животът благат.
Любовта-синергия e смислен оброк.
Тя е Стълба в небето и целувка от Бог.
Изповядвана заедност, свят кръгозор.
Любовта е свободна от всеки затвор.
Любовта е монада сградила света.
Тя е извор на радост, алхимика в гръдта.
Изобилие речно на неспящ метатрон.
Инвокация вечна на отключен синхрон.
ако това е поезия от класа а твоето е чалга
то аз наистина нищо не разбирам от
поезия
колкото до бира скара и сръбска музика
любопитно ми е но не съм ходила до сега
в сръбско
освен това аз съм толкова фина че почти съм на фотосинтеза
колкото и да и се иска на дела да съм груба мъжкарана
жалко за хубавото стихотворение толкова помия ми се изля
на главата заради това че го споделих!
сори, чч!
ия
цитирайаз съм читател
чета едно хубаво твое стихотворение, г-н Станков
и го споделям в блога с Росица, Дела и Виолета
росица веднага го изтри, виолета го пусна
а дела го изтри но написа коментар че е чалга и без идея,
а освен това ме обвини че аз съм го изтрила за да правя интриги
между поетите
а ето сега едно нейно стихотворение което за мен е вмирисано на нафталин
и с тези чужди думи, на килограм, дори ме отблъсква
Любовта
Любовта не е болка, ни вихрен екстаз,
не е драма и горкост, не е в ничия власт.
Любовта е спокойна, безценна и в свят,
в който чудно-достоен е животът благат.
Любовта-синергия e смислен оброк.
Тя е Стълба в небето и целувка от Бог.
Изповядвана заедност, свят кръгозор.
Любовта е свободна от всеки затвор.
Любовта е монада сградила света.
Тя е извор на радост, алхимика в гръдта.
Изобилие речно на неспящ метатрон.
Инвокация вечна на отключен синхрон.
ако това е поезия от класа а твоето е чалга
то аз наистина нищо не разбирам от
поезия
колкото до бира скара и сръбска музика
любопитно ми е но не съм ходила до сега
в сръбско
освен това аз съм толкова фина че почти съм на фотосинтеза
колкото и да и се иска на дела да съм груба мъжкарана
жалко за хубавото стихотворение толкова помия ми се изля
на главата заради това че го споделих!
сори, чч!
ия
Есента се задава...!!!
цитирай