Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05 11:27 - ИСТИНСКИ КРИЛА
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 479 Коментари: 0 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 http://www.fakel.bg/index.php?t=6754&fbclid=IwAR3VSgPUXi6bmA_G1nRzF339mBofou9m3scJijseVNbmoOvYykUli7jPn3s Слави Генчев с избрано

23.05.2019 image5

Честито отличие на името на Биньо Иванов!

 

image

 

 

 

 БИТИЕ

 

 

Повяхна въздухът и рухна мостът,

по който бавно си замина лятото.

Небето погрозня и се износи,

ръждяса руното на планината.

Събраха мравките зрънцата на живота,

щурецът пак със пръст в уста остана

и тръгна бос по вратните да хлопа

с изтърканите песнички на рамо.

Цигулката скрибуца ли, скрибуца...

Връз покрива на толкова копнежи

брои пилчарят своите сполуки,

затънал в керемидите до глезен.

А жеравите впиха острието

на стародавния си плуг в простора;

настрои си цигулката щурецът –

ще го одумат, 

                   пък ще му отворят.

 

И аз ожънах и наточих плуга,

подпалих сам бодливото стърнище,

обърнах сам брадясалата угар.

А на пазара не отнесох нищо.

 

СЛЕПОТА

 

На П. К. Яворов

 

Разбити бяха всички чети

на жаждата за свобода.

Войводите измряха клети

по македонските бърда.

Затвори любовта безшумно

обречените си очи

и трябваха съдбовни думи,

с които да я премълчи.

Кой знае, може би отдавна

при него бе дошла нощта:

от времето на ярка слава

и ненаситна самота.

Да счупим траурната котва

на този кратък епизод

между куршума на живота

и края на един живот!

Поетът може да е сляп,

низвергнат,

неразбран,

невинен.

Но никога – дотолкоз слаб,

че да не може

да загине.

 

НАЗДРАВИЦА

 

Всяко кацане, тате, е тежък грях:

не хвърляй шлема,

височината не откопчавай.

Никога не си се учил на страх,

няма смърт,

щом полетът продължава.

Пришпори проклетия самолет,

обърни го по гръб,

удари го в тавана:

истинският пилот е роден с късмет,

да не говорим за капитана.

Трудно се диша, но знаеш сам –

въздухът горе е рядък, тате.

Кой те нарече

въздушен хулиган?

Щеше да бъдеш герой във войната.

Нека ругаят от всеки пулт,

нека предричат мъгли и бури.

Ти – гениалният темерут,

плюй надолу и следвай курса.

Всички земни часовници съм сверил

и не да кацнеш те чакам, тате.

Казват – още не си се приземил.

Значи истински

са били крилата.

 

ЧАСЪТ НА АКТЬОРА

 

На Венелин Венев

 

Дори и да ти е дошло до гуша -

не може вече да напуснеш сцената.

Завесата се вдига и се спуска

и третият звънец звъни навреме.

Животът бил комедия от грешки,

написана от анонимен старец;

развива се кълбото й лудешки,

но все по логиката на характерите.

На себе си сама се киска залата,

когато главният герой се спъне,

и себе си презира, и се жали,

изкачва върхове, пълзи по дъното.

Един от ножовете не е дървен,

един от пистолетите е пълен.

Но зрителят нехае кой е сбъркал:

той вижда куката, и пак я гълта.

И щом напред с краката някой кротко

напусне парфюмираната зала,

това не е прищявка на перото;

това е също част от ритуала.

Не, аз не проповядвам фатализъм:

бори се за невидимия смисъл,

смъкни си кожата – все пак е риза,

търси стоманения нож на риска.

Какво че след трагичните етюди

тълпата ще мълчи в посредствен шок?

Тя и до днеска, бедната, се чуди

на незаконния ти монолог.

 

 

БЕЗ ЖРЕБИЙ

 

Щом виждаш и двете страни  на медала,

щом крачиш по острия ръб на нещата,

ако паднеш, ще те открият

не по тялото,

а по белега във стената.

Смешни са, жалки са

сантименталните излияния.

Всеки знае къде го стиска животът

и сам трябва да измери разстоянието

между свободата си и доброто.

Свободата е свобода, когато е няма,

а доброто – добро, щом не ти го даряват.

Между къшея и кокала минава границата

и никой никога не я охранява.

Между къшея и кокала, повтарям за глухите,

е вододелът –

и при живите, и при мъртвите.

Минеш ли от едната страна, оставаш на сухо.

Минеш ли от другата, изсъхваш отвътре.

Знам, дъждът вали за всички по равно.

Как да различим Жадния сред неговите събратя?

Той пие последен и капката благославя.

А робите

даже си мият краката.

 

АЛПИНИСТ

 

На Христо Проданов

 

Смъртта на главния герой

е истинският край на филма.

Не вярвай в белия покой:

лавината

събира

сили.

Какво че някой супермен,

предъвкал стотната опасност,

ще спи на следващия ден

четиресет и осем часа?

Ти пак ще тикаш, плувнал в пот,

нагоре камъка фатален,

защото нямаш друг живот,

а пирамидата е алчна.

Предвскусваш хаоса, нали?

Щом зърнат счупената догма,

наежили от яд бодли

ще плъпнат долу скорпионите.

Надмогнал всички знамена,

ти шалчето си инфантилно

развей над цялата земя

след истинския край на филма.

 

ПАЗАРЕН ДЕН

 

Когато злото се превръща в добродетел,

а доброто – в първороден грях,

търговията

                         е винаги

                                               на дребно.

Дребните душици струват все по-скъпо,

най-измитите ръце изглеждат чисти,

преданите стражи не пропускат

                                ни навънка, ни навътре,

верните слуги са господарите на положението,

а отстъпките при сделка –

цели крачки.

Ако имаш още бузи,

всеки нов шамар ти е необлагаем кяр:

затова се подложи на оня,

                        който пее.

Щом на говедото втълпиш,

че е човек,

то се превръща в истинско говедо.

Толкова е сенчесто, когато всичко е наопак:

сянка хвърля даже

                                светлината.

В храма

избор между две злини

                          търговците предлагат.

Маржът между тях се плаща в брой.

Ценообразуванео е свободно:

кой

колкото

даде.

Без бой.

 

ЛЕБЕДОВА ЕСЕН

 

Ще те запомня с всичките си чувства

и с целите си будни сетива.

Какво е незабравата? Изкуство,

което брани своите права.

Рефрени, багри, образи и форми,

чието време вече не върви,

нахлуват във двореца на октомври,

където съм редовен часови.

Прелиствам кехлибарената зала

на нашия щастливо-кратък свят,

залъгвайки се бодро, че раздялата

ще ме направи още по-богат.

Но с крайчеца на мисълта надзъртам,

докрай прочел последната глава,

дали внезапно няма да се върнеш

по стъпките ни в буйната трева.

И аз се лутам тук, и губя дирята,

и чувам своя собствен апостроф:

какво, че от любов не се умира,

щом можеш

да живееш без любов?

 

 

САМУИЛОВАТА КРЕПОСТ

 

Станахме малък народ в малка държава;

народ, който с история е препил.

Накъдето погледнем — руини от слава,

сред които ни чака

цар Самуил.

И без граници пак сме ограничени.

Стража вътре в нас някой е ослепил

и ще ни грабне летоброенето,

докато възпяваме

цар Самуил.

Не знам — един народ ли сме,

или повече.

От кой народ съм аз? А вие? А те?

Дали от тоя, що блудства със Словото,

или от оня, дето не Го чете?

Боли, а не знаем отде ни иде.

Боли, а не помним кой ни е бил.

И в механите чаши надигаме,

когато умира

цар Самуил.

Вкопчен в живота, разпнат от грижи,

герой и автор на водевил —

вече не мисля,

не чувам,

не виждам.

Живуркам на улица

„Цар Самуил“.

 

БЕЗ АНТРАКТ

 

За да видиш скачените чувства,

трябва да гониш дивото.

Всичко, дето се случва наужким,

някой ден става на живо.

Смешно е сам да стигнеш върха

и да викаш от там за помощ;

най-много да доловиш смеха

от последния ред в салона.

Ако въпросът ти не е цял,

отговорът също ще е непълен.

И най-заслуженият медал

страда от двойно дъно.

Къде лъжата е по-голяма –

в живота или в поезията?

Има отговор

без измама:

където е по-полезна.

Нека се смеят в захлас последните.

Нима има последна истина?

Чехов нарекъл „Чайка” комедия.

А там последен е изстрелът.

 

ЕЛЕГИЯ ЗА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

 

Виждам, че никое време

няма верни очи.

Който се ражда гений,

до края не му личи.

О, нека страда за трима –

пада му се, и толкова.

Той ще успее в рими

да си излее болката…

Приживе не умеел

първи да се вреди.

Ако знаеше да живее,

нямаше да се роди…

Утре в изпитна тема

ще го включим достойно,

та кандидат-студентите

да си изкарат тройките.

Взели сме му невинно

всичко,

що му се пада,

но на негово име

ще учредим награда.

За да схванем отново

пред високия гроб,

че безсмъртни основи

се наливат в окоп.

 

НЕРАВНОВЕСИЕ

 

На Стоян Чонев – Стони

 

Знаят обречените на болка,

че зло и под камък не спи.

Често истината се мярва гола,

но колкото да заслепи.

Кой ли ще я наметне с риза

в съдбоносния миг?

Понякога е въпрос на избор,

понякога – на инстинкт.

В поговорките има главно утехи

и мъдър фолклорен прах.

Където посрещат по дрехите,

там често изпращат по тях.

Всеки си има и свой аршин,

и своя лична причина

дали да обсажда Рим,

или да го подмине.

Воювай, преди да сложат цена

и не заради кумир.

По-добре неравна война,

отколкото неравен мир.

 

РИКОШЕТ

 

Всички пътища водят към Рим

за онези, които са тръгнали.

Да, животът е обясним,

но когато не го залъгваш.

Всичко, ставало на този свят,

пак се повтаря - в слово и дело.

Понякога трябва да дръпнеш назад,

за да тръгнеш начело.

Който няма очи - не става за цар.

Който няма говор - не става за Господ.

Но духът сам си е господар

и слуга, отговорът и въпросът.

И не избира помежду ад и рай,

зло и добро, част и цяло.

Който наистина е стигал докрай,

може да бъде начало.

Затова и не бързай света да сразиш

като поредния самозванец.

Едно е върховете да изкачиш.

Съвсем друго е връх да станеш.


 




Гласувай:
10
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 4109816
Постинги: 1403
Коментари: 15541
Гласове: 48481
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031