Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07 09:12 - СТО ГОДИНИ ОТ ПОЗОРНИЯ ЗА НАС И ЗА "АРХИТЕКТИТЕ" МУ НЬОЙСКИ "МИРЕН" ДОГОВОР
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 1245 Коментари: 0 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
14 юни 2019 г., Брезник
Регионална конференция "100 години от Ньойския договор и съдбата на бългалрите от двете страни на границата със Сърбия"


Западните покрайнини и западните краища на България през обектива на Коста Вътков

Този Договор от 1919 г, част от „мирните” договори след ПСВ, които предизвикаха продължението й през 1939 г. за да бъдат те анулирани, бива окачествяван като позорен за страната ни. Той е още по-позорен обаче за страните „победителки” в ПСВ, които го изготвиха и ни задължиха да го приемем срещу заплаха от продължаване на военните действия срещу нас. Този договор се явява също така диктат спрямо България, която освен да бъде ограбена материално - в него е описано колко лева, колко крави, коне, овце, свини и др. животни да дадем на победителите заради участието ни във войната не на страната на добрите - Англия и Франция, а на страната на лошите - Германия и Австрия, но в него има и нещо още по-лошо за страната ни и за нас българите. Чрез него страната ни бива наказана и с отнемане на наши територии ведно с целокупното българско население в тях, които биват придадени към съседните ни държави, определени са ни нови граници, които българите от двете им страни наричат наказателни.  Освен тези безумия, плод на болни мегаломански мозъци,  в Договора има заложена и много подлост спрямо страната ни, замисълът на която е така ужасен, както и този в мирните договори след ПСВ, чрез който области от едни държави биват придадени към други, но към този процес се подхожда селективно от архитектите на мирните договори, Англия и Франция. Давам за пример Унгария, 70% от чиято територия бива придадена ведно с унгарците в нея към съседните й държави. Същото важи и за Германия – капката в тези договор, която преля чашата и направи ВСВ неизбежна.

 

     Моят доклад ще бъде за замислите на архитектите на Ньойския договор, 90% Англия и 10% Франция, които вероятно съгласувано със Сърбия, нашият най-голям и подъл враг на Балканите от Освобождението ни досега са причината да бъде заложен в него геноцид спрямо българите в днешните Западни покрайнини с цел обезбългаряването им и признаването им един ден за сръбски територии. В една реч на Иван Николов, духовния водач на българите в Босилеградско, той заяви, че светът и днес остава върху цъкащите бомби, които представляват тези „мирни” договори след ПСВ, които ВСВ не само не промени, но дори стана по-лошо, защото заложеното зло след ПСВ в тях се мултиплицира след края на ВСВ и сега всички виждаме това зло, но не всички осъзнават корените му, които прораснаха и дадоха горчивите плодове на днешното статукво в света. То засяга и нас, българите. Заради това безумие, плод на болни мозъци, нашите сънародници в Западните покрайнини живеят толкова ужасен живот, от който някои от тях не виждат изход и като резултат на отчянието си завършват живота си със самоубийство...

   В доклада си като човек, опознал този край, ще опиша капаните в него, заложени от враговете на България с цел да бъде прогонено българското население от родните си места, присъединени към Тройното кралство поради невъзможните условия за живот като емигрира във вътрешността на Сърбия,  избяга през наказателната граница в България или умре поради невъзможността за живот при тези условия в чуждата страна - заточеници в планината в собствените си имоти.

    Известно е, че Берлинският договор, сключен веднага след Руско-турската война разпокъсва България така, че до днес почти навсякъде страната ни граничи със себе си. Да се свика Берлинският конгрес причината е нарушаването от страна на Русия на уговорките, споразуменията и договорите със страните на Западна Европа, които тя чрез тази война се опитва да постави пред свършен факт и да разшири империята си на юг за сметка на изчерпалата се вече Османска империя. Главната цел на Русия обаче е завладяването на стратегическите проливи Босфора и Дарданелите. Западът не можеше да допусне това. Поради същите причини той се противопоставя и срещу създаването на голяма държава на Балканите. С Берлинския договор Русия от една страна и великите сили от Западна Европа от друга постигнаха баланс на интересите си чрез принасяне в жертва на нашата страна. Съгласно Берлинския договор страната ни бе разпокъсана, като хора от един етнос бяха придадени към държави от друг етнос. Това доведе до натиск над българите да се посръбчат, погърчат, да се откажат от етноса и вярата си, което ги обединява да живеят в една държава. По време на османското иго пак е имало потурчвания, тогава осъществявани с по-жестоки методи.

    Руско-турската война, за която комунистическите историци твърдят, че е възникнала за да освободят братушките братята си по вяра в България би променила статуквото не само на Балканите, явяващи се мост към Изтока, където тогава бяха колониите на Англия, но и в Европа, защото имаше опасност Русия да застане на стратегическите проливи Босфора и Дарданелите, както днес на полуостров Крим, откъдето с ракетите си тероризира цяла Европа.  Провеждането на този Конгрес бе наложително, той бе реакция срещу опита за измама от страна на Русия на Великите сили с цел да стори  и на Балканите това, което стори по онова време в Кавказ и още държи под нейно иго някои от тези мюсюлманки държави в Северен Кавказ. Цитирам само две – Дагестан и Чечня, втората от които Русия на два пъти съсипа и води политика на геноцид спрямо населението й, в резултат на което 2/3 от него са напуснали страната си.

   Берлинският конгрес по заявка на Великите сили разпокъса България, към чиято територия Русия чрез Санстефанския договор включи и други небългарски територии, върху които започна да се разпорежда, подготвяйки ги за губернии към нея, защото искаше да владее териториите им, явяващи се стратегически в експанзията й спрямо съседните на нея държави. По този Договор част от територията на страната ни стана васална към Турция, други части от територията ни бяха придадени към съседни държави. Така ние изгубихме наши територии по Поморавието, Македония, Пиротско, още по-на север регионът по р. Тимок, част от Източна Тракия.

    При това унизително положение спрямо нас, внасящо равновесие в отношенията между Руската империя и Великите сили, разменната монета стана Родината ни. Българите, разпокъсани по Балканите, с натиск върху тях за погърчване, посръбчване и др. подобни мечтаеха да живеят в една страна, нещо, което Европа на желаеше – на Балканите да има една голяма държава. Голяма държава на Балканите под руско влияние също не бе допустимо за великите сили, борбата срещу такава вероятност за тях бе борба срещу опитите на опитите на Русия да се разпорежда на Балканите и да ги превърне в част от империята си както държавите с мюсюлмани по Кавказ. Тези стремежи на българите, да живеем в една държава намериха израз в политиката ни по онова време - да се присъединим в ПСВ на страната на тази държава, която щеше да гарантира обединението ни в една държава, а не на страната на тези, които разпокъсаха България. Тази държава тогава бе Германия, алтернатива нямаше.

     Тези, които определиха границите ни след Освобождението по заявка на организаторите на Берлинския конгрес, имаха за цел да разпределят територията на страната ни по зададен им проект и те сториха това като хора с разбиране за инфраструктурата на отделните части от България, обособявайки ги в региони, които са взаимно свързани и и без която взаимна обвързаност те не могат да съществуват поотделно, напр. животновъдите в планината без земеделските производители на зърно в полето. Необходими за планинците са били доставки на стоки първа необходимост за тях тогава като сол, газ за осветление, пирони и др, които хората не могат да си произведат сами. Във връзка с поминъка си на хората е било необходимо те да се придвижват свободно за да търсят пасища за стадата  си,  предоставена им е била и тази възможност. Давам пример с животновъдите от Родопите, които са прекарвали зимния сезон на паша с животните си по Беломорието, където почти не пада сняг и така има трева за животните им през този годишен сезон. Припомням какво стана по-късно с тези животновъди след като България бе окупирана от СССР през 1944 г. и границата с Гърция бе затворена, а също пак по това време как бе ликвидиран поминъкът на каракачаните, етнос между гърци и българи животновъди, през зимата пребиваващи в Гърция, а през лятото - предимно по Балкана. Не само поминъкът на тези хора бе ликвидиран, но върху тях бяха извършени репресии поради обвинение, че са гръцки шпиони. Животните им бяха национализирани и минаха през кланиците, животни, които не ставаха за месо – конете – бяха застреляни от народната милиция по планината.

     До тук поясних как са били очертани границите на отделните региони, отнети от България и тези, останали в страната ни. Това е станало от специалисти, на които от Берлинския конгрес са дали задание да извършат преразпределение на територията на България. В името на истината тези специалисти са си свършили работа разумно, отговорно. Жестокото решение за разпокъсване на България е едно, но специфичното решение за осигуряване на възможност на населението в разделените български територии да живее при условия, съобразени с природните дадености е друго нещо.

    Не така е постепенно при повторното орязване на България от към територии съгласно Ньойския договор, когато от нея са били откъснати  региони ведно с живущите по тях българи, според мен по начин да секне животът в тези от тях, където това е възможно и така в едно бъдеще време, напълно обезбългарени те да станат част от държавите, към които са били придадени. Подлостта на отнелите наши територии е очевидна. Мисля, че този пъклен план е осъществен по този начин от архитектите на Ньойския договор, но и под влияние на страните, които имат териториални претенции към нас и на първо място Кралство Сърбия. Вместо орезвачите на териториите ни да постъпят както специалистите по тези въпроси от Берлинския договор, тук намеренията са били точно обратни – как така да се прокарат границите на лошите, воювали срещу добрите в ПСВ, че оставащите в тези региони българи, по същество места за заточване в собствените им имоти, да нямат необходимите условия на живот и да ги напуснат, търсейки оцеляване или да измрат в тях. За тази подлост на „добрите” във ВСВ досега неколкократно е говорил големият българин Иван Николов от Босилеград, духовна опора на българите там. Заграждането на изхода на Босилеградско към Кюстендилското поле и географското му разположение - в една долина, оградена с планини високи към 2000 м. обрича населението на този регион на погибел. Не са ли знаели това идиотите, прекарали по този начин наказателната граница. Според мен те са знаели това отлично, но този пъклен спрямо нас план е имал за цел да подготви тези региони за обезбългаряването им и на таза основа, трайното им присъединяване към Сърбия.

    Като запознат с този регион, сега ще опиша подлия замъсъл срещу нас, българите, откъснати от Родината си и заточени в собствените си имоти в Сърбия. Уточнявам, че Сърбия държи тези наши територии незаконно след разпада на Тройното кралство, комуто тя не се явява правоприемник, но от наша страна след 1989 г. никой от нашите ръководители, начиная от Филип Димитров не е поставял този въпрос, а последният от тези ръководители не само, че не го поставя  във връзка с евентуалното присъединяване на Сърбия към ЕС, но и отиде да му връчат най-високата сръбска държавна комунистическа награда. Като Ви връчваха наградата, г/н Борисов, защо не ги попитахте тия сръбски комунистически ръководители, стратегически партньори на Путин според него, кога ще ни върнат Западните покрайнини, кога ще ни върнат банкера, окрал страната ни с 3,5 млрд. лв?

   Сега ще опиша подробно тези територии български, отнети от родината ни, където българите в тях след 1919 г. буквално са били набутани в снежни капани, подобно на селяните ни след колективизацията, когато, прокудени след вземане на имотите от родните им места, те бяха набутани в панели. В панелите обаче не е толкова страшно, колкото да изживееш зимата откъснат от света, буквално в щракнат снежен капан.

    Първата такава област тип снежен капан е поречието на р. Височица.

     Това поречие е една долина, отворена в горната си част към Годеч, който е бил неин административен и търговски център. По долината е преминавал римски път, част от магистралата Виа Долороса, който от Годеч е достигал до с. Ръсовци. Село Ръсовци е затворено от три страни – с едно непроходимо ждрело и планините, които го съставят – Балкана и Видлич. По тази долина има още доста села, формирали някога Годечката кааза, но и такива доста в страни от реката, разположени високо по долините на реки, спускащи се от Балкана като Дойкинци, Брлог, Йеловица, Росомач, Каменица, Сенокос. Селата по долината на р. Височица са били доста големи - Височка Ржана, явяващо се село на кръстопът, Славиня, Бракьовци, и то село на кръстопът, Долни Криводол и др. Всичките тези села са били отворени единствено към Годеч, където хората са достигали с товарните си животни или каруците си през с. Долни Криводол, после през с. Смолча и с. Ропот, прехвърляйки нисък проход на планината Видлич.

   От тези села е имало римски път, има го и сега, към Забърдието, където има няколко села, най-голямото от които е Смиловци. Този път, започващ от с. Бракьовци е прехвърлял планината, която при този превал е доста висока. Да се премине тази планина през зимата е невъзможно. Напомням, че след София на запад температурите падат, в Драгоман е с поне пет градуса по-студено през зимата отколкото в София. Днешните два пътя през планината Видлич от с. Ръсовци до Пирот и вторият от с. Долни Криводол до Забърдието и Цариброд не ги е имало.

   И какво се случва на хората в този голям регион от Горни Криводол до с. Ръсовци? Те няма къде да реализират продукцията си, което са сторвали от векове всяка сряда в Годеч на пазара, превърнати са в заточеници в собствените си имоти, превърнати от лошите хора в снежен капан за тях.

    Втори такъв снежен капан, но не толкова страшен, подготвен от желаещите да обезбългарят тези български региони ньойци щракват на селяните от Забърдието, и те села, свързани с Годечката кааза. Тези села – Височки Одровци, Гуляновци, Смиловци, Протопопинци, Бребевница и др. вече са с граница на изхода си за Годеч при с. Мазгош. Тук обаче не е така трагично както при селата покрай р. Височица и хората  превръщат в свой търговски и административен център Цариброд. Доста по-далеч от Годеч и достижим след голяма денивалация днес покрай депото за битовите отпадъци на Цариброд.

   Друг голям снежен капан, вторият по големина като площ ньойци залагат при с. Петачинци. Така цялата област с много села, наричани Трънски Одровци остава затворена за най-важния за тях град, Трън. По онова време още няма пробити тунели по ждрелото на р. Ерма, която слиза към р. Нишава. Да се достигне от региона на Трънски Одровци до Царирод може само през планините Гребен или Влашка. Ако през планината Гребен през лятото са могли да пътуват товарни каруци и животни, защото има римски път, то през планината Влашка няма и това. За хората по долините на река Ерма, Кусовранска и Звонска настъпват много тежки времена. Тук са разположени много села и то не само покрай тези реки, но и по притоците им от планината Руй, Гребен и Влашка. Най-близкият административен и търговски център тук след 1919 г. за част от селата, разположени над тунела при с. Звонци е бил гр. Бабушница, доста високо разположен спрямо тези села, до който е имало път за каруци, ддостъпен само през летния сезон. Не цитирам имената на селата над тунела, все пак с достъп до Бабушница с изключение на тези,съвсем до нея като Камберевац, Стол и по-високото село от Бабушница, Киевац.

     До ВСВ тунели през скалите на ждрелото на Ерма няма, то е непроходимо, това сторват германците със строежа на стратегическа теснолинейка от Трън до Цариброд. Чрез тези тунели хората от областта със селата Трънски Одровци получават достъп до полето между Цариброд и Пирот. Щракнатият на тези хора снежен капан в продължение на 25 години не можа да ги прогони от родните им места. Те до днес казват, ние сме трънчани.

   Сега за още един снежен капан, по-малък, но много ужасен, този на малкия административен някога център Трънска Клисура.

     Трънската Клисура днес носи името Клисура, защото е в Западните покрайнини, да не вземе някой да я свързва с Трън. А тя е съвсем близо до него отвъд границата.

     Трънската Клисура е в долината на р. Ерма, оградена с високите ридове на планините Въртоп и Кървав Камик. Това населено място се явява център на малки села и махали, разположени високо от двете страни на планината, но и такива в полето под нея, Малкото Знеполе. Това малко затворено поле е център на студа. Тук през едно лято падна такава слана /или скреж/, че сутринта трудно се отвори вратата на колата ми. Цялата продукция на хората се похаби, а за тях това е важно, защото те разчитат на нея. По картофените ниви стърчаха само клечки…

    И какво направиха ньойци за това село – затвориха му при прохода между Голямото и Малко Знеполе при с. Стрезимировци връзката с Трън. С това поминъкът на планинците от махалите над Трънска Клисура бе секнат – те бяха напълно затворени за България и за Сърбия. Твърде далеч от тях и твърде високо остана седловината, на която е с. Стойковичева, от която най-близкото населено място, в което има здравна служба, магазин и администрация е Сурдулица. Денивелацията от Стойковичева до Сурдулица е поне 1000 м. В този случай снежният капан, щакнат на региона на Трънска Клисура прави най-осезаема причината, да бъде сторено това – хората в него или да измрат или да се изселят по други места. Аз знам доста българи, не само от Трънска Клисура, които живеят в Сурдолица. Този град, селата по склоновете на планината Бясна Кобила и най-вече във Вране са с типично български облик. Има и села с останали български имена като Топли дол, Загъжене /старото име на Добравица над с. Искрец/.

   Тази преднамерена жестокост към българите, щракнати и в този снежен капан аз считам за планиран на времето геноцид срещу тях.

   Завършвам с най-големия регион, Босилеградско, и той непригоден за живот в него след затваряне с границата на пътя му към България, плодородното Кюстендилско поле.

   Босилградско е заградено с три високи планини, всяка почти 2000 м. н. в. Най-голямата е Бясна Кобила, втората по големина е Милевската планина, в чиито гънки е гр. Босилеград и третата е Кървав Камик. Малко над извора на Божишката река има превал към 1500 м. н. в.от двете страни на който са селата Вучина махала и Чичин град, те са по-високо от превала. По Кървав Камик има още по-високи села, според мен до височина 1500 м.

    Босилеград е бил административен център на селата тук, принадлежащи към Кюстендилската кааза. От планината Бясна Кобила се спускат три реки - една къса, Лисинската, една доста голяма, Любатската и една още по-голяма, Тлъминската. По долините на всичките тези реки има села, достигащи до много голяма надморска височина, но има и доста по скатовете на Бясна Кобила, където има извори, каквото е с. Паралово. Има и махали. От страната на Кървав камик към Босилеградско села няма, но пък има по Милевската планина, между които е с. Груинци, родното място на Емануил Попдимитров. На края на Милевската планина е с. Ресен, от махала на която произлиза големият българин Иван Николов, основател на КИЦ Босилеград. Наклонът на тази планина към България е пресечен с граница и точно там са последните махали на с. Ресен, а село Груинци е в две държави.

    След затварянето на достъпа на хората от Босилеградско с граница към България – някога хората са преминавали през прохода между селата Извор и Уши, по-късно е построено шосето през Олтоманци – регионът става непригоден за живеене в него. Най-близкият административен център му остава гр. Сурдолица. Пътувалите до този град покрай електроцентралите знаят колко е опасен този път дори през летния сезон. Пътуваш и се питаш, ако сега се зададе ТИР, какво ще стане.

   Още една подла постъпка на Сърбия ще изтъкна специално за този регион. В изоставените минни галерии над. с. Караманица сърбите депонират промишлени отровни отпадъци. Те замърсяват подпочвените води и хората там масово се разболяват от рак. При протестите на жителите н Босилеградско пред кметството кметът откровено е заявил – на който не му харесва тук да се премести другаде. Синтез на политиката, която трябва да провежда този идиот, който е дори българин, синтез на цялата линия на политиката на Сърбия спрямо нашите българи в Западните покрайнини вече 100 години и предположение от къде идва идеята за тези стежни капани,чиято цел е само една – геноцид на българите по тези места, обезбълграряване и преминаване на тези територии „чисти” към Сърбия. Без населяващи ги българи.

   Питам се, дали тези факти не са известни на политиците ни, които имат инструменти да помогнат на сънародниците си срещу този гнет над тях от 100 години да бъде премахнат.

 




Гласувай:
11
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 4033596
Постинги: 1402
Коментари: 15539
Гласове: 48354
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031