Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2017 12:23 - Живот без маска, живот без грим - анализирай това
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 2339 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Игор Гаврилов е живата легенда на съветската фотожурналистика. Работите му са удивителни, всяка фотография е живот без маска, живот, „хванат“ неподготвен. Много от гениалните снимки на автора не са публикувани своевременно само защото били…твърде правдоподобни.

image

 

За Игор основният жанр е аналитичният репортаж. Главната цел в работата – да снима истината, в търсене на която пропътува цяла Русия, работи в 50 страни зад граница, снима на всички горещи точки на планетата. На седмия ден след аварията в Чернобил лети над реактора на Чернобилската АЕЦ. Професионализмът, огромната любов към работата, принципността му правят творчеството на Игор значимо и световно признато. Негови снимки са публикувани в най-престижните световни издания: „Paris Matsh“, „Le photo“, „Stern“, „Spiegel“, „Independent“, „Elle“, „Рlayboy“ и много други. Номиниран е за най-добър фотограф на годината от списание „Time“. Лауреат на премията „World Press Photo“.

 

В изданието „Руский репортер“ е публикуван материал с фотоси на Игор Гаврилов, за който са избрани кадри на фотографа, направени в различни периоди от живота му – от студентските години до неотдавнашните му пътувания по света. Игор разказва за всяка снимка – понякога с две думи, другаде подробно, а на трети места – и с отклонения в по-общи теми.

Получил се е проницателен разказ, който те кара да погледаш снимките от един съвсем друг ъгъл.

 

--- 

КОМУНАЛКА

 

image

 

Краят на 80-те – началото на 90-те години. Комуналка. Изглежда като илюстрация на „Мосфилм“ – преградени помещения, изобразяващи някакъв живот. А всъщност едно напълно реално жилище.

 

Помолиха ме да снимам по темата за комуналките. Не бях само в тази квартира, впрегнах всичките си познати, които познават хора, живеещи в комунални жилища. Тази обаче напълно ме порази. В кадъра виждаме стая за едно семейство. Ето там в ъгъла седи майката, под нас е дъщеря ѝ, много мило момиче. Те просто са преградили голямото помещение със „стени“ от шперплат, за да го разделят. Преградите обаче не стигат до тавана, а до средата на височината – затова беше възможно да се кача и от високо да направя този кадър. Спомням си, че прахът там не беше бърсан половин година или година – когато слязох, бях целият в паяжини.

 

--- 

 

СИМВОЛЪТ НА ЕПОХАТА

 

image

 

Нещо, с което живяхме достатъчно дълго – когато човек влиза в магазина и вижда напълно празни рафтове и витрини. Това е началото на 90-а или 89-а.

 

--- 

 

„КЪДЕ БЕШЕ?...“

 

image

 

Направих този кадър в Западна Украйна, в град Ивано-Франковск. В онези дни тук бяха пристигнали много чужденци от соцлагера, много кореспонденти. Отивах от хотела към пресцентъра и видях такава сценка на автобусната спирка. Буквално два пъти натиснах копчето на фотоапарата. Нахвърли ми се някакъв военен, взе да крещи, та целият град да го чуе – че опорочавам съветския начин на живот; защо снимам инвалиди; откъде съм се взел.

 

В „Огонек“ не публикуваха тази снимка, където и да я предлагах, не я приемаха. Главният редактор на списание „Советское фото“ три пъти със собствените си ръце вадеше кадъра от колекцията, която трябваше да замине на някакви международни фотоконкурси – „Интерпресс-фото“ или World Press Photo, придружавайки действията си с доста нелицеприятни коментари.

 

Задухаха ветровете на перестройката. В редакционната зала на „Советское фото“ се събраха всички водещи московски фотокореспонденти, за да обсъдят как да осъвременят списанието. Аз извадих снимката и казах: „Просто печатайте такива фотографии“. И в отговор чух: „Игор, къде беше преди, защо не си ни предлагал такива кадри?“.

 

---

 

САМОТЕН, НО МЪДЪР

 

image

                           

Това е Денят на победата, 76-а или 77-а година. Такава сценка видях на крайбрежната улица. Според мен най-мъдрият е този, който стои в средата сам, прави нещо човекът: пие бира, яде сандвич. А останалите – не е ясно с какво ще се занимават.

 

--- 

 

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В АРМЕНИЯ

 

image

 

Списъци с хора, които са били намерени и идентифицирани. Висят на стъклото – пресцентърът там бе импровизиран, в някакво сградичка – и ето ги хората, през цялото време идват, четат.

 

image

 

Главният инженер на шивачната фабрика. Измъкваха го от руините на разрушената фабрика два часа и половина, през цялото време висях люлеещите се шайби на един стърчащ кол. Разбира се, че за два часа и половина бих могъл да направя маса снимки, но някаква сила ме държеше точно на това опасно място.

Три-четири кадъра – това е всичко, което можах да снимам от това положение. Можеше да не снимам и нищо. И все пак това е един от най-хубавите кадри от цялата серия. Кой ми помогна тогава? Склонен съм да мисля за Него. Да, да. А може би просто така се получи.

Когато пристигнах в Москва, показах фотографиите, „Огонек“ взе една от достатъчно „спокойните“ снимки. Беше ми много болно.

Надявах се, че ще публикуват повече и по-силни снимки. И изпратих всичко това „Тайм“, и за „Тайм“ това бе основният репортаж на броя. За този репортаж ме номинираха за най-добър репортер на годината.

 

--- 

 

ПЪРВИЯТ МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ПО ФРИЗЬОРСТВО В МОСКВА

 

image

 

Началото на 80-те. Момичетата на снимката са моделите в конкурса. Сушат им косите под ето тези великолепни каски. Най-интересното е, че снимката бе публикувана в списание „Огонек“ в онези години, преди перестройката, но малко „фризирана“. Главният художник донесе от кабинета си голяма ножица и с думите „ти какво, ох…, Гаврилов“ отряза фотото.

 

----

 

ПОГРЕБЕНИЕТО НА ВИСОЦКИ

 

image

 

Таганка, срещу театъра. Погребението на Владимир Семьонович Висоцки. Останах до ковчега му в театъра два часа, не можех да си тръгна. А когато излязох на площада, видях ето това. И едва сега, буквално тази година, си дадох сметка, че всъщност погребението на Висоцки беше първият несанкциониран митинг в Съветския съюз. Първото всенародно неподчинение на властта, когато хората идваха – никой не ги викаше, никой не ги гонеше, както се правеше на 7 ноември или на 1 май – а те прииждаха.

 

----

 

ТВЪРДЕ СВОБОДЕН

 

image

 

 

Център за задържане на малолетни в Москва. Там съм снимал няколко пъти и винаги – с голям интерес. О, какво говоря? С огромна болка – това е твърде помпозно. Не, особена болка не съм изпитвал. Но ми беше жал за децата. Тук прибират всички избягали от детските домове, намерени по улиците и гарите.

 

Това момченце, когато са го стригали, са му открили въшки. На три метра съм от него – имах чувството, че самият аз ще въшлясам, докато го снимам.

 

---

 

БЕЗОТПАДЪЧНО ПРОИЗВОДСТВО

 

image

 

70-те години, Москва. Безбожно тясна уличка. Зад едната част на това прозорче, през което хората подават току-що измити, с почистени етикети бутилки, се намира магазинът „Минерални води“– достатъчно известен в Москва. Тук можеш да предадеш стъклария, да получиш пари, после да минеш в предната част и да си купиш вино или бира, каквито също се продават там. С това и се занимават тези хора.

 

---

 

ЖИВОТ СЛЕД АФГАНИСТАН

 

image

 

Краят на 80-те. Подмосковието. Това е рехабилитационна болница за войници, върнали се от Афганистан. Ето такива момчета имаше там. Цялата болница – за 500 души, които току-що са се върнали от там и са видели смъртта в очите.

 

---

 

НАЙ-ДОБРАТА СНИМКА В АМЕРИКА ЗА 1990 Г.

 

image

 

6 ноември 1990 година, сградата на сп. „Тайм“ – снимка на празнична Москва в навечерието на 7 ноември. Последният 7 ноември с комунистическа манифестация.

 

Кадърът бе отпечатан в „Тайм“, а после влезе в класацията на най-добрите фотографии за годината в Америка – страхотна книга, пазя я.

 

Край, последната манифестация, последният парад. Абзац.

 

--- 

 

ДЕЦА В КЛЕТКИ

 

image

 

Първата публикация в списание „Огоньок“ от най-далечни места на планетата – преди това в Съветския съюз не бяха публикувани материали от този род.

 

В обектива ми е колония за непълнолетни престъпници. За четири дни направих материал, който, общо взето, ми донесе твърде много слава и медали; бе публикуван в английския „Independent Magazine“ и в много други издания. Тогава нямаше цифрови камери, не можех да видя на дисплея дали сянката пада правилно. Виждате карцера, младежът седи и ме гледа, а аз дори не съм го помолил за това.

 

-------------

 

ПЪТЯТ НА СМЪРТТА

 

image

 

Началото на пътя към Памир, началото на 80-те. Една от най-трудните ми командировки. Пътувахме по пътя между Хорог и Ош по Памирската магистрала. Наричат го „пътя на смъртта“. Оказваш се във високопланински местности на височина от 4,5–5 хиляди метра. Серпантини, скали.

Радиостанцията ни излетя от колата. Ако не бяха граничарите… Там всеки помага на всекиго, защото хората разбират, че ако някой остане през нощта на този път, няма да се събуди…

 

--- 

 

НЕ Е ЛЯТО…

 

image

 

Това е летище „Домодедово“, 70-те години. Тичам от електричката към него. Времето беше лошо, отлагаха полетите.  Човекът на снимката не е успял да излети, спи в края на това свое „желязно“ пътуване.

 

--- 

 

ЗА ПЪРВИ ПЪТ

 

image

 

Виждате бъдещ лейтенант преди първия му самостоятелен полет. Как само гледа! Инструкторът за първи път няма да е с него, ще бъде сам в кабината. Според мен това е Оренбургското лятно училище или Омското – някъде в тези райони.

 

----

 

СТРОИМ БЪДЕЩЕТО

 

image

 

Сахалин, 1974 година. На студентска практика. Пътуваме. Тук са приятелите ми състуденти. А човекът, който държи за краката неясно кого, е Егор Верен, който днес е един от шефовете на „Интерфакс“. Тези момчета, прекарвайки електрически кабел под високо напражение, си го предаваха един на друг.

 

---

 

С ВЕНДЕТАТА ВСИЧКО Е НАРЕД

 

image

 

Корсика. Пътешествах там с главата на корсиканската мафия, с колата му. Стигнахме високо в планината. Там заварихме някакви поет, художник, писател – много мили хора, говорихме си с тях, пихме вино.

В един момент се оттеглих от компанията. И видях тези колоритни момчета, жители на някакво село високо в планината.

Говоря много зле френски. А те пък и приказват на някакво наречие. Ами не се сетих да ги попитам нещо друго освен: „А как сте тук с вендетата?“.

И един от тях отвърна, поглеждайки ме изпод вежди, хванал пистолета си под ризата: „За вендета сме готови винаги. Това е вендета – извинета“. След което мило се усмихна.

 

***

 

Още от най-добрите снимки на фотожурналиста Игор Гаврилов:

 

image

 

image 

 

image

 

Материала подготви: Елена Дюлгерова

 

Източник: quibbll.com




Гласувай:
4



1. getmans1 - Пак Игор виновен. . . „ И в отговор ...
04.01.2017 12:59
Пак Игор виновен ...

„ И в отговор чух: „Игор, къде беше преди, защо не си ни предлагал такива кадри?““

... И, сега пак Игор ще е виновен!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 4084854
Постинги: 2845
Коментари: 5917
Гласове: 5072
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031