Разходката този път ще  е кратка заради неподържания път от с. Триград до с. Кестен. Това неразумно отношение към инфраструктурата в този регион пречи на туристите да достигат до други красоти, да упознаят този край, да го популяризират и все повече хора да идват тук. А тук природата е уникална, карстът поднася шеги, има какви ли не чудатости и редки цветя, растения и билки.



Следват няколко сннимки от Щарения мост. Той е нарече така заради разноцветните камъни, с които е строен преди повече от 2000 години.











Педераси са преградили достъпа до моста, но на мен тия не минават. Преодолях загражденията, минах под него и после от другата му страна. Останалите туристи, достигайки заграждението, понеже не си носят подходящи иструменти за рязане на бодлива тел и смъкване на мрежи от коловете, споменават майки и се връщат.



          Сводовете на моста винаги стъплат на здрава скала, доста ннад водата.



Мутрата, вероятно купила моста, го е покрила с плочи, разваляйки оригинала. На времето ловните дружини на бай Тошо покриха Кемеровия мост над Девинсс.ката река, символ на Родопа, с бетон, за да миават ловните им джипове по него. После, изкъртен ръчно, този бетон изчезна и мостът бе възстановен.















               Следват снимки от района на Тешел, в превод Огнен вятър.















            От тук се навлиза в Буйновското ждрело, един друг красив ужас.







Исторически паметник, джамията Султанайшеджамиси под с. Гьоврен.



















Някога- дъно на море, днес- изправена скала












Тази стълба е ннаречена Орлово око, защото стената на този масив, наричан Родопската Синаница е висок към 1000 м.. Името на върха сега е Свети Илия.

                                          

    И накрая, да си направя едно селфи. Все другите хора снимам....
     Разходката ще продължи в пещера Ягодинска, втората по красота в Европа.