Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2020 22:29 - СЮТКАЯ – НАЙ-ВИСОКИЯТ МАСИВ НА БАТАШКАТА ПЛАНИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1177 Коментари: 1 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

СЮТКАЯ – НАЙ-ВИСОКИЯТ МАСИВ НА БАТАШКАТА ПЛАНИНА

 

   Баташката планина е най-могъщият дял на Родопа. Горите там са най-гъсти, дърветата - най-големи, от плаината изтичат към Тракийската низина и към Беломорието големи реки. Това е така, защото този дял на Родопа е част от вододелото било на планината север-юг. Ще очертая орографските граници на този огромен родопски дял. Едната му граница е реката Чепинска. При изворите на тази река, където е седловината за Доспат, границата продължава надолу към река Доспат, после към вр. Виденица и след това по р. Въча до гр. Стамболийски. В този дял на Родопа има пет язовира, всеки от които има  специфична красота а те са: Батак, Тошков чарк, Малък и голям Беглик, Джиневра и най-красивият според мен, Широка поляна. По долините на реките, очертаващи този могъщ дял има още четири язовира, от които два огромни - Доспат и Въча и още два по-малки, Кричим и Цанков камък. Големи красоти влизат в този дял, цитирам пещерата Ягодинска, но и Триградскта и Снежанка, върхът наречен Родопската Синаница над Ягодина, ждрелото на река Кричим, връх Дурдабаг /Спри и гледай!/ над Триград. Най-красивият връх в този дял е Баташкият Снежник, който се явява в центъра на този огромен и могъщ дял на Родопа. По-високите от него Голяма и Малка Сюткая, макар предлагаши по-широка видимост, не са толкова красиви като природа, върхът на красотата е Баташкият Снежник.

   Сюткая означава в превод от турски език Млечна скала. Скалите там са наистина бели, но има и още нещо – слюда в тях, която блести. Да се изкачи този масив е възможно от Велинград, като се тръгне по долината на р. Лепеница. С кола се съкращава половината път, който е 25 км. от Чепино. Остатъкът ако се полрзва автомобил е стръмно изкачване, с джип пътят се съкращава още. Ако се достигне с нормална кола до Качаковия чарк, като се примине малко прпеди това покрай пещерата Лепиница, до върха остават 12-13 км., които са по силите а всеки турист, но изкачването и много.

   Друг вариант има да се достигне до самия връх с джип по долината на р. Мечкина по пътя, правен от трудоваците на времето за строежа на ракетната прощадка между двете Сюткаи в местността Тузлата. Този път е доста изоставен освен ако не се ползва в определен сезон от Горското за превоз на трупи.

   Този дял вместо Сюткая би трабвало да се нарича Губилище. Такава дивотия, такада гъста смърчова гора, в която клоните на смърчовете започват от земята, липса на видимост и възможности за определяне на репери рядко се среща в България, има я в резервата в резервата Чупрене. Някога имаше маркирани пътеки с боя определен цвят и недостътъчно табелки, но все пак бе нещо. Сега няма нищо, което да ориентнита туристите. Аз познавам донякъде този край и затова се осмелявам да навлизам в него, но много внимателно. Поставям си на спорните места маркировки по определен начин, ползвам пътища на дърводобивниците. Ако ксрещам хора, те винаги ме предупреждават: Внимавай да не се изгубиш, излизане няма! Все по-рядко има все още стопанства на помаци, които гледат животни съвсем откъснати от населените места. Тези хора наподобяват на диваците в Амазонската джунгла, не го казвам за да ги обидя, към тези отрудени хора се отнасям с голямо уваженние. Те живеят по същия начин, както са живяли дедите им преди много векове. И българският им е свъсем различен, защото е застинал в този вид.

   Тази година за база си избрах Горското стопанство Каратепе. Отнего започват пътища към дела на Родопа Сюткая, към всички места от него, които човек може да посети. По тези пътища се превозват трупи, но колкото и мащабна да е сечта, Родопа тук наподобява на нива, която се сече и засява с дръвчета, после цикълът се повтаря. Такава гора изсичае няма!

    Каратепе е много старо Горско стопанство на седловината между Велингтраадп и Доспат на около 1600 м. н. в. Мястото е характерно с твоа, че тук е много по-студено от другите места наоколо, макар и доста по-високи. Много маршрути започват от тук, но всичките са много дълги, а някои освен дълги и много тежки. Давам за пример маршрута до Сюткаите, който е над 20 км. в едната посока. Към 12 км. има до първата Сюткая, непрестанно изкачване, после се слиза дълбоко в Тузлата и следва изкачване до голямата Сюткая. Има вариант 12 км. от този път да се съкратят, като се ползва джип до местността Просеката, на 2 км. под Малката Сюткая.

   Прекрасно е тук, ще посоча две места за бивак, но ако туристите разполагат с джип. Първото е местността Казармата, място, където е била до 1912 г. граничната застава между България и Турция. Такава застава има и в Чернатица, нарича се Митницата, ад с. Тъмраш е. Голяма красота, големи възможности за разходки има от това място. Може да се слезе на Г. С. Беглика, на язовиир голям Беглик,, да се отиде на Малката, на и на Голямата Сюткая. Към язовира спускаето е по една прекрасна долина, наречена Карадере. Фантастично, но ужасно дълго!

   Друго интересно място за бивак – там има и една вила – е близка поляна до тази местност, където има извор с чешма. Още по-иннтересно за бивак е поляната до махалата Гюмюшкръст /Сребъърен кръст/, където живее семейството на помака Ибрахим. Боже, каква красота! От тук може да се отиде към с. Сърница, към яз. Широка поляна, към Г. С. Беглика. Ако някой не е чул понятието родопски превал, ще усети красотата му тук на секундата. Има и чешма. Има и мечка с мече на три години, която го  пъди от себе си, да заживее само. Всяка вечер към 3 ч. през нощта то идва на коритата да си играе с водата и шумнно се плацика. Хора, зверове, домащни животни, всички тук живят в хармония. И от време на време, понякой турист, може би веднаж в годината или още по рядко.

     Ибрахим реши да ме заведе къдета мечките навлизат в гората, като гарантира, че те са добри, но не ги намерихме. Само следи америхме от малкото мече. Малко, ама на три години.

   От Каратепе има четири лъча към дела Сюткая, два от които достигат до върха. Тези четири лъча се разкроняват и достигат места, по красота равни вероятно на тези в рая. Дивотията е абсолютна, пълно е със свини на първо място, с мечки и преминаващи вълци понякога. Опастност от такива срещи никаква, казва Ибрахим. Опастнността идва от обстоятелствота връщайки се да поемеш по друг път, а най-страшното е да се оплетеш в клоните на смърчовете, които достигат до земята. Само с пълзене се излиза от такива места.

   На Каратепе има постоянно през лятото живущи местни хора, които са запознати с региона. Само от тях може да се получи информация къде какви красоти има, когато се дотигне разкронение на пътя, на къде отиват те. Всичките четири лъча имат разкронения, а това за Гюмюшкръст има кръстовище.

   Сюткая е част от Родопа, където тя е била такава, каквато е сътворена от Първотвореца. Съжалявам, че хижите Техеран и Ровно са разграбени и унищожени, че няма туристически маршрути вече от Батак към язовирите и към един много прекрасен резерват, Джиневра. По тези места е идвал турският султан с прякор Авджи за да прекара лятото с ловна свита от 3000 души, още повече ловни кучета, коне, викачи, гонячи и др. А красотата на тези места остана да ценим само един два българа, уточнявам се, май е останал вече само един...

   И накрая:

   Ако някой тръгне по тези места – с осторожно внимание. Връщането трябва да стане по светло и възможностите от поемане по друг път трябва да са изключени. И накакви съкращавания на пътя през гората, защото е вероятно да се излезе на друг път.

   Приятен път, ако се намери и втори...





Гласувай:
10



1. leonleonovpom2 - Здравей, Коста!
29.09.2020 22:15
Интересно и увлекателно си написал материала!На мен този район ми е скъп- от детството
Върна ме в него, благодаря ти!
Сега ми стана ясно, с кая-камък, скала ,какво означава върхът
Официално беше и е Голяма Сюткя, чудел съм се, що за име е!?

Хубава вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184564
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031