Видрица :: Смъртта на виновника

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.04.2015 07:08 - Смъртта на виновника

Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Забавление

Прочетен: 1480 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.04.2015 08:15

Честит 1 април!
...............

Същинският повод Средко да се реши да почерпи в службата бе не толкова фактът, че навърши 80 години, а защото му предстоеше да се пенсионира. Средко бе от онова средно поколение, дето пенсионната реформа го стисна за гушата и не отпусна хватката докрай. Правителствата вдигаха ту пенсионната възраст, ту осигурителния стаж - и Средко все не успяваше да се класира: тъкмо докрета до пенсионна възраст, и влезе в сила ново повишение от шест месеца, година или две…

- Разбрахте ли, че Средко ще черпи за рождения си ден? – зашушукаха си колегите му и взеха да събират пари за подарък.

- Щял и да се пенсионира – добавяха по-осведомените.

- Не думай! Че на колко стана?

- Навъртя осемдесетака, пустият му Средко – кискаха се възрастните.

- Да, почнаха да му личат годинките… - коментираха останалите.

Това беше евфемизъм: още като стана на 70, Средко тръгна с бастун, щото окуця с десния крак, а преди две години си сложи и слухов апарат, понеже освен че недовиждаше, взе и да недочува.

Работодателят на Средко – 65-годишен палавник без секретарка – се престори на изненадан.

- Че не влезе ли в сила новото повишение на възрастта?

Вътрешно обаче се зарадва, защото търпеше Средко барем от 25 години, а нито можеше да го съкрати, нито Средко успяваше да се пенсионира.

- Навършвам 80, преди да влезе в сила новото повишение – похвали се Средко.

Реформата си вървеше по старата схема: увеличаване на възрастта и стажа. Е, започнаха да опандизват работодатели заради неплатени вноски, даваха заплатите по банков път, в случай на смърт на осигурено лице наследниците ставаха бенефициенти на вноските му… Следваше се челният европейски опит, въпреки че в Европа го закъсаха повече; там продължителността на живота достигна 101 години, а пенсионерите станаха 70 на сто от населението. Добре, че техниката напредна, та бяха създадени няколко вида андроиди, които работеха неуморно, непрекъснато, и на ток, така че производителността на труда не пострада.

В петъка, когато Средко черпеше, му задигнаха бастуна в бакалията, където отиде да купи още водка. Обади се в офиса да им каже да пратят служебната кола, но никой не чу телефона. А на Средко не му останаха пари за такси. Не беше много далече - не повече от километър, но за куц човек без бастун и с бутилка в ръце, който при това не вижда и не чува добре, разстоянието не бе никак малко.

Едвам се довлече до офиса. Колегите любезно му помогнаха да се претътрузи през прага, но Средко веднага усети промяната.

- Знаеш ли, Средко… - подзе шефът. – Ей сега се разбра, че счетоводителката объркала нещо със стажа ти. Възрастта я имаш, но за 60 години осигурителен стаж не ти достигат 12 часа.

- И какво от това? – недоумяваше Средко. - Какво са 12 часа, майка му стара!

- Как какво? Това значи, че трябва да дойдеш и утре на работа.

Шефът направи пауза. Един изпусна чаша, друг събори фруктиера, трети се изпусна, но това не беше рядкост в колектив с подобна средна възраст.

- Събота обаче е неработен ден. Значи трябва да дойдеш в понеделник. А в понеделник влиза в сила новото повишение от 1 година на пенсионната възраст.

Тук Средко не издържа. Хвана се за сърцето и… хвърли топа. Взривната вълна не направи големи поражения, защото и топът на Средко не беше голям; изпочупиха се прозорци, пострадаха бюра и столове, разхвърчаха се канцеларски материали.

Счетоводителката си поплака, а колегите му се отърваха само с лека уплаха.

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=10584&sid=32

Нагоре

Тагове: смъртта на виновника,