Постинг
01.04.2015 07:08 -
Смъртта на виновника
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Забавление
Прочетен: 1480 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2015 08:15
Прочетен: 1480 Коментари: 0 Гласове:
18
Последна промяна: 01.04.2015 08:15
Честит 1 април!
...............
...............
Същинският повод Средко да се реши да почерпи в службата бе не толкова фактът, че навърши 80 години, а защото му предстоеше да се пенсионира. Средко бе от онова средно поколение, дето пенсионната реформа го стисна за гушата и не отпусна хватката докрай. Правителствата вдигаха ту пенсионната възраст, ту осигурителния стаж - и Средко все не успяваше да се класира: тъкмо докрета до пенсионна възраст, и влезе в сила ново повишение от шест месеца, година или две… - Разбрахте ли, че Средко ще черпи за рождения си ден? – зашушукаха си колегите му и взеха да събират пари за подарък. - Щял и да се пенсионира – добавяха по-осведомените. - Не думай! Че на колко стана? - Навъртя осемдесетака, пустият му Средко – кискаха се възрастните. - Да, почнаха да му личат годинките… - коментираха останалите. Това беше евфемизъм: още като стана на 70, Средко тръгна с бастун, щото окуця с десния крак, а преди две години си сложи и слухов апарат, понеже освен че недовиждаше, взе и да недочува. Работодателят на Средко – 65-годишен палавник без секретарка – се престори на изненадан. - Че не влезе ли в сила новото повишение на възрастта? Вътрешно обаче се зарадва, защото търпеше Средко барем от 25 години, а нито можеше да го съкрати, нито Средко успяваше да се пенсионира. - Навършвам 80, преди да влезе в сила новото повишение – похвали се Средко. Реформата си вървеше по старата схема: увеличаване на възрастта и стажа. Е, започнаха да опандизват работодатели заради неплатени вноски, даваха заплатите по банков път, в случай на смърт на осигурено лице наследниците ставаха бенефициенти на вноските му… Следваше се челният европейски опит, въпреки че в Европа го закъсаха повече; там продължителността на живота достигна 101 години, а пенсионерите станаха 70 на сто от населението. Добре, че техниката напредна, та бяха създадени няколко вида андроиди, които работеха неуморно, непрекъснато, и на ток, така че производителността на труда не пострада. В петъка, когато Средко черпеше, му задигнаха бастуна в бакалията, където отиде да купи още водка. Обади се в офиса да им каже да пратят служебната кола, но никой не чу телефона. А на Средко не му останаха пари за такси. Не беше много далече - не повече от километър, но за куц човек без бастун и с бутилка в ръце, който при това не вижда и не чува добре, разстоянието не бе никак малко. Едвам се довлече до офиса. Колегите любезно му помогнаха да се претътрузи през прага, но Средко веднага усети промяната. - Знаеш ли, Средко… - подзе шефът. – Ей сега се разбра, че счетоводителката объркала нещо със стажа ти. Възрастта я имаш, но за 60 години осигурителен стаж не ти достигат 12 часа. - И какво от това? – недоумяваше Средко. - Какво са 12 часа, майка му стара! - Как какво? Това значи, че трябва да дойдеш и утре на работа. Шефът направи пауза. Един изпусна чаша, друг събори фруктиера, трети се изпусна, но това не беше рядкост в колектив с подобна средна възраст. - Събота обаче е неработен ден. Значи трябва да дойдеш в понеделник. А в понеделник влиза в сила новото повишение от 1 година на пенсионната възраст. Тук Средко не издържа. Хвана се за сърцето и… хвърли топа. Взривната вълна не направи големи поражения, защото и топът на Средко не беше голям; изпочупиха се прозорци, пострадаха бюра и столове, разхвърчаха се канцеларски материали. Счетоводителката си поплака, а колегите му се отърваха само с лека уплаха. |
|
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52263