Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2015 18:38 - ЧАСОВНИКАРЯТ 13
Автор: cecobob Категория: Забавление   
Прочетен: 3603 Коментари: 11 Гласове:
5

Последна промяна: 07.12.2015 11:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
              Тиков зарадва един бакшиш и се прибра у дома за да се успокои. Днес не можеше да понесе нищо повече. Полегна си на диванчето, а в главата му кънтяха камбани. Звънецът на вратата заглуши камбаните. Повтори се, потрети се. Звънеше се на пожар. Тиков скочи и отвори вратата.

-Кажете!- Кого търсите? Попита Тико непознатия на вратата.

-Здравей брачет!- Радваш ли се да ме видиш?- Ето ме бе! -У Совия!

-Здравей! -Най после дойде да видиш София! Започна разговора Тиков без да се сеща още за името на този братовчед и изобщо кой е. Но го покани за да не се изложи.

-Абе и Совия и тебе искам да видим. Каза новодошлият и седна с маниер на фотьойла. - Подочух некои работи, та за това дойдех. -Да си поживеем.- Нема по цел ден да окам по овците я. -Така е окал и тате и на тате татко му и така до дека се сетиш назад. -Ма я веке, че спрем да окам. -Па я ли съм най-будала у село. -Сите заминаа на некъде и се чува сите станали ора. -Оно и на бай Ставри щерката Гуна общата замина, па се невърна. -Щом и она е успела!? -Па я ли съм най простио? -Чух от тате, кога беше трезвен, че имал брачед у Совию. -При него че идем рекох. -Он сега е у добро положение. -Не може да не помогне малко. -Некой левец да подаде и некоя службица да намери, па това стига. -Може и шефьор да станем на некой големец. -Сакам да карам с църни очила, църен жип с църни джамове. -Ее.....е, де късмет?! -Да ти кажем брачет дълго мислих. -Накрая се реших и фърлих гуменяците на дворо и наденах маратонките. -Позамих се у легено, избръснах се и като се сресах направо  левент. -Па тая година по жътва, че направим двайспет годин. -Млад съм, убав съм, па съм и силен. -Че успеем.  –Тръгвам си рекох. -Нема я да съм най-простио. -Обаче брачед да ти разпраям ка слезнах на Гара Совия онемех. -Па она е по голема от наше село два пъти. -С кон да я обоколиш не можеш. -Маму му е........м. -Два часа се лутам, небо се не види. -Въртим се ко заклано пиле около дръвник и на никъде. -Пусто не смеем и да питам да се не изложим. Стисках, стисках, па накрая не издържех и попитах един с бомбе: - Ало, пфю, бе да знаеш на къде е Совия? -Тоя ме погледна бърже и още по-бърже ми скрои капата. -Добре, че излезна човек. -Качи ме на едно стълбище дека се движи. -Сърцето ми се покина до де се качим горе. -Накрая рипнах и стъпих на здраво. -Кога се огледах краци ми се огънаше ченето ми се свлече доземи, а очите, като яйца на очи. -Па я толко народ и толко рейс ни съм видел ни съм съновал. -Как стигнах до центъро нема да ти кажем, че ще умреш от смех, а па я от срам. -Веднага почнах да учим улиците. -Сакам, като ме попита некой за некоя улица не да се червим като селяк, а да дигнем пръст и да посочим. -Ем улиците учим, ем гледам народо. -Не знам от кой съм придобил тоя усет, но като видим нещо го помним.- Много место има у мойо мозък, оти от малък празен го държим. Ората кога учиа, я по овците оках. -Оках, оках, ама вече нече да окам! Видим яз, сичко видим! То не са дреи, то не са прически, то не е чудо! Сичко видех и запаметих. Викам си нема да одим у брачеда, като див селтик да го излагам. -Ще се острижа, ще се наресам и чак тогаз при брачеда. -Ойдох  у една берберница. Цена- четири лева. -Бре!? -Па я не съм дошел от майната си да се стрижем при най-долнио берберин. -Поразпитах тук -таме. -Оказа се, че най-добрио бил Капанов. -Направо стилист. -Още щом застанах пред офисо разбрах, че съм на правилното место. -Посрешнаа ме двама, ама ного модерни. -Чупиа китки, кършия чупки, мижаха, гледаха. -По едно време единио скочи и изока:

 - Жорж открих визия! Жорж също подскочи, каза :

 - Ох! -И се фана за устата. -А! -Па я тоя го познавам. -Брачед. – Познах го бе ! -Па това бе Гоьрето педерасино от наше село. -Мараба бе Гоьре! -Как си? -Викам аз. Гоьрето пак подскочи, пак рече ох и побегна като бит педераст по едни стълби. Другио ме подфана подмишка и ме тури на един стол. Кръцна от тук, кръцна от там , нареса ме на лево после на десно. Накрая ми фърли един лак и изока:

 - Божествено! -Платих двеста и педесе лева с ДДС и си тръгнах. -Глей кво нещо. -Едно стрижене па кво самочувствие дава. -Усетих как ми се забави походката, как ръцете ми избегаа в страни от телото и леко се прегърбих. -Това некъде съм го видел и съм го запомнил. -Баш сега да имаше некой да ме попита дека е “Алабин”, па я да го погледнем из отгоре да му посочим с пръст надолу и да му речем: - Па настъпил си го бе селтик. -А, брачед? -Кво ще кажеш за прическата?

-Перфектна! Оцени Тиков прическата и още се чудеше, кой е този братовчед.

-Брачед да ти кажем после кво стана. Продължи безумния си разказ младия гост на Тико.

 -Скърших по Витошка и я минах целата ,па повърнах назад. -Гледах за кустуми. -Най-скъпио костум беше у ботико “Минчев стил”. -Щом е най-скъп требва да е най-убав. -Точка. -Купих го без да се замислим. -Тъкмо да манем към едно такси, що да видим? -Гуна! -Гуна общата бе! -Седнала пред едно кавене, метнала крак връз крак и заголила кълки до гушата.- Абе долових некаква промена, ама си е она. -Оно джука ли е като джука, оно цици ли са като цици? -С компресор ли ги е духала? -Па като знам що е дашна, два пъти и се израдвах . -Мараба бе Гуне! -Как си? Гуна подскочи и изрева:

- Простак! Тая па уруспия до Гуна се облещи и рече:

 - Гери. -Какъв е тоя селянин бе? Веднага усетих, че направих грешка. Шмугнах се у първата прека и право при тебе. -Ако! -Па и Гьоре и Гуна не са дошле научени, па я сега ги гледай. – Имат модерни дреи,  обноски и маниери. -Щом съм стъпил на жлътите павета, че се научим. -Връщане назад нема.  -А брачет, прав ли съм?

-Абе то иначе си прав, но да те питам кой беше ти, че не съм те виждал от малък? Успя да измисли как да стигне до истината Тиков.

-Знам, че ще ме питаш! Оно и я не съм те виждал, ама сме си кръв. Прадедо ти Тико имал жена Тинка. А бабата на баба Тинка била от наше село. На сестра и щерка родила женска, а па тя била буля на вуйчо Боре, а бате Боре е брат на мама. Та по майчина линия с теб сме много далечни братовчеди.

-Какви братовчеди сме с теб бе? -Аз не съм чувал ни за баба ти Тинка ни за баба ти боровинка. -И даже името ти не зная. -Хайде моля те да си вървиш, че имах лош ден днес. Каза Тико и отвори външната врата.

-Еееее, брачет не така бе! -Поне сто, двеста хиляди да ми дадеш да ти е чиста съвестта. -Разбрах, че три милиона евро си зимал за некаква нивица.

-Марш навън бе келеш! -Три милиона евро съм взел! -Хайде сиктир! Развика се Тиков и хвърли багажа на госта си пред асансьора.

-Три милиона! -Гадове мръсни! -Измамници! -Братовчеди! –Баби! Тинки разни! -А ше ви се на всички! Крещеше Тиков на ръба на инфарктта.

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. born - Кат гледам, почва се новата одисея ...
05.12.2015 18:47
Кат гледам, почва се новата одисея на Тиков. На богаташа Тиков. Перфектен си, Цецо !!!
цитирай
2. cecobob - Кат гледам, почва се новата одисея ...
05.12.2015 20:13
born написа:
Кат гледам, почва се новата одисея на Тиков. На богаташа Тиков. Перфектен си, Цецо !!!


Аз не, но Тиков може и да стане. Аз правя грешки, а Тиков ще ги поправя с малката си отвертка. Но си толкова прав, че дори не можеш да си представиш. Браво!
цитирай
3. cecobob - Кат гледам, почва се но..................................
05.12.2015 20:23
Между другото "Кат"наистина може да се ползва при римуване. При римуване се ползват "грешки", които са абсолютно допустими. От рода на (във главата) или (със човека под ръка.) "Кат"прасета не е грешка. :-)
цитирай
4. nalia - Цветущ език, Цецо!
06.12.2015 08:45
Море от мак, метличина, маргаритки и всичко, което цъфти в Софийското поле :-).
Дано не дойде някой братчет от Сърта или Делиормана, че фърлим гуменяците от смях!
nalia
цитирай
5. cecobob - Море от мак, метличина, маргаритки ...
06.12.2015 12:22
nalia написа:
Море от мак, метличина, маргаритки и всичко, което цъфти в Софийското поле :-).
Дано не дойде някой братчет от Сърта или Делиормана, че фърлим гуменяците от смях!
nalia


Така е. Диалектът в разказа е най-вече от шоплъка та чак до врачанско. Повече ме кефи македонският диалект, но и морският. Обичам ги всички.
цитирай
6. elcho - И аз обичам диалектите !
06.12.2015 20:02
Преведете : Оно , че оноде ! ---от Трънски .----- и неспирай Часовникаря, докато е жив !!!
цитирай
7. born - Между другото "Кат"...
06.12.2015 20:18
cecobob написа:
Между другото "Кат"наистина може да се ползва при римуване. При римуване се ползват "грешки", които са абсолютно допустими. От рода на (във главата) или (със човека под ръка.) "Кат"прасета не е грешка. :-)

Искаш да кажеш че трябва да се изразявам в рими ? При толкова много поетеси в блога... Отказвам.
цитирай
8. born - Просто приеми
06.12.2015 20:19
че съм изтървал една буква...
цитирай
9. cecobob - Преведете : Оно, че оноде ! ---от ...
06.12.2015 21:52
elcho написа:
Преведете : Оно , че оноде ! ---от Трънски .----- и неспирай Часовникаря, докато е жив !!!


Мисля, че е : То ще направи. А Тиков е ,като нас всички, няма да си отиде жив от живота.
цитирай
10. cecobob - Между другото "Кат"...
06.12.2015 21:54
born написа:
cecobob написа:
Между другото "Кат"наистина може да се ползва при римуване. При римуване се ползват "грешки", които са абсолютно допустими. От рода на (във главата) или (със човека под ръка.) "Кат"прасета не е грешка. :-)

Искаш да кажеш че трябва да се изразявам в рими ? При толкова много поетеси в блога... Отказвам.

Как така ще римуваш в коментарите!? Сакън! Това е моя реплика. :-)))
цитирай
11. cecobob - че съм изтървал една буква. . . За...
06.12.2015 21:56
born написа:
че съм изтървал една буква...


Забавлявай се. Честит празник и наздраве! Пийни си и ако трябва пропусни две букви. Днес е празник на рибари, на банкери и на шарани. :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cecobob
Категория: Забавление
Прочетен: 395324
Постинги: 112
Коментари: 1105
Гласове: 4135
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031