В памет на Кръстьо Кръстев - Къци
 
Дълго сдържах дъха си

Като гледам
фалшивия блясък,
като слушам парадния шум,

                        На Христо Фотев
Поетът няма
пари за билет.

                            На Иван Вълев
Колко фанфари за няколко имена!
Колко шум за две-три поколения!

Кой ни ориса на такова тегло,
че да му тегля мамата:
уж все избираме

http://www.bnr.bg/HristoBotev/Edition_Culture/show_ChasaNaDumite/Material/071909Izpiata_poezia.htm
 
Накрая на предаването има запис на песента - вече по-добре, защото нямах ограничение от времето.

 
 
Казват, че са игра

От години не правя гимнастика
и живея
незаконосъобразно.

Ще умра на път, летейки
в бели, гибелни мъгли — 
без упойки, без жалейки,

 
Пак бръщолевим за свободата.
Ботев чува ли този плач?