Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2008 21:23 - Амбицията -двигател на успеха!
Автор: nova07 Категория: Бизнес   
Прочетен: 2760 Коментари: 1 Гласове:
0



Амбицията е смазката на успеха. Тя е вълната, която тласка нагоре и напред и е основен (само) мотиватор за професионално развитие. Без нея много от откритията на човечеството нямаше да бъдат факт, а множество блестящи професионални кариери щяха да си останат само мечти.

Всъщност тъкмо амбицията дава сила за преодоляване на страха от неизвестното и мотивира за преодоляване на все нови и нови препятствия. Тя помага да се реализират проекти, които на пръв поглед изглеждат невъзможни.

Амбициозните имат по-малко нужда от стимули отвън, те имат вътрешна сила, която ражда желание и дисциплина за по-нататъшно развитие и преодоляване на съпротива. Те правят всичко възможно да се докажат пред останалите и пред самите себе си, притежават "смелостта да се подложат на оценката на другите", както пише швейцарският управленски консултант и философ Рихард Егер. А това само по себе си заслужава уважение.

Какво отличава амбициозните хора? На първо място

Копнежът да бъдат желани

и да получават признание. Те са горди от постиженията си, винаги са готови да се конкурират, стремят се към определен статус и държат да го поддържат, е установил Хайнц Шулер, професор по психология в Щутгартския университет "Хоенхайм". Много амбициозни хора са стигнали далече, като са тръгнали от нулата. Често за тях е характерна способност, която Шулер нарича компенсаторен стремеж: "Тъй като постоянно се страхува от провал, амбициозният човек развива контролни стратегии, като винаги ходи прекалено добре подготвен на срещи въпреки опасността да бъде обвинен в кариеризъм."

Силата на желанието за изява се променя с течение на времето. При младите хора амбицията е по-силна. В практиката има изобилие от примери в това отношение. Консултантът "Човешки ресурси" в компанията за недвижими имоти Colliers International Весела Петрова посочва един от тях: "В Colliers имаме служител, който дойде при нас, когато беше само на 20 години. За три години успя два пъти да постигне най-високите годишни продажби в отдел "Бизнес имоти".

При по-възрастните е по-различно. Според наблюденията на Хайнц Шулер "хората, които вече са постигнали определен статус и признание, се концентрират върху запазването на властта". Когато си в началото на кариерата, се бориш да стигнеш по-нагоре. Когато си стигнал там, се стараеш да съхраниш изградения имидж.

Стремежът към свобода е класическият двигател за амбицията. Немски изследователи са установили, че основна причина за борбата на мениджърите към все по-висока позиция е: "За да стигна най-после толкова нависоко, че над мен да няма никой, който да ми казва какво да правя."

Характерно за мнозина амбициозни е това, че с постижения и самочувствие те искат да се откъснат от старите авторитети и поставят под съмнение традиционното. Често такива хора са твърде доминантни и трудно се подчиняват на чужда воля. За тях е по-добре да развиват собствен бизнес, вместо да са на някакво, пък макар и високо ниво в йерархията на чуждо предприятие.

Изявените личности са винаги готови за приключения, оказват съпротива, индивидуалистични са, обичат игрите, упорити са и любопитни - и в същото време са амбициозни. Амбицията ги кара винаги да са по-добри от всички останали, постоянно да търсят нови цели и да използват умело своя потенциал.

Тъкмо в това е разковничето -

Не е достатъчно просто да си амбициозен

"трябва да си наясно какво можеш, къде е силата ти и тогава енергията, която човек влага в работата си, може да доведе до страхотни резултати", казва Ясмина Зейнилагич, мениджър "Човешки ресурси" в Playtech Bulgaria. "Да се опитваш да изкачиш един скалист връх с обувки с токчета си е чиста глупост и загуба на време", категорична е тя.

"Много е тъжно да гледаш отстрани човек с неясна, но силна амбиция. Той има голямо желание да е нещо, което му носи уважение, пари, свобода и усещане, че е ценен, но няма никаква идея как да го постигне и не фокусира усилията си в никаква насока. Просто страда, мрънка и парадира, все едно вече е постигнал всичко това. Това според мен не е амбиция, а лошо затворени граници на личността", заключава организационният психолог Слави Стоев.

В потвърждение на тези мнения е определението на американския психолог Дийн Саймънтън от университета в Калифорния: "Амбицията = енергия + решителност, но тя има нужда и от правилно зададени цели." Според Зейнилагич, която има значителен опит като специалист по персонала, "няма нищо по-пагубно за човека от грешно насоченото желание за професионално израстване". Тя посочва като доказателство днешната мода "всеки, завършил нещо, свързано с хората, да иска да става мениджър "Човешки ресурси" или "Връзки с обществеността", без да е наясно какво представляват тези професии" и какви качества са необходими за тяхното упражняване.

"В каква степен амбицията ще бъде продуктивна зависи най-вече от начина, по който човек се бори да постигне целта си, доколко е обсебен от това желание и дали притежава някои основни личностни качества", обобщава Слави Стоев. Той смята за особено важни т.нар. локус на контрола (дали смяташ себе си или околните за отговорни за това, което ти се случва), доминантност (доколко си способен да се съобразяваш с хората около теб), интелигентност (дали изобщо си в състояние да постигнеш целта) и умението за самоконтрол (да успееш да овладяваш собствените си пориви, за да не изпадаш в работохолизъм, перфекционизъм, депресия поради несбъднати очаквания).

Реалистичната и подплатена с ресурси амбиция най-често води до успех независимо от типа организация, в която човекът работи. Заобикалящата среда обаче със сигурност влияе върху начина, по който ще се изяви един амбициозен характер.

Ролята на организацията може да бъде решаваща

От една страна, тя трябва да може да разпознае кухата амбиция от другата, подплатена с потенциал. "Драма е, когато човекът няма ресурса да реализира амбициите си, седи на място, подскача с вдигната ръка: "Нека аз да кажа, нека аз да кажа", пък нито му дават думата, нито му казват "Абе човек, стига се пъна, няма да стане тая, не знаеш верния отговор", казва Слави Стоев.

От друга страна, още по-важно е фирмата да полага усилия да оценява, подкрепя и насочва в правилна посока реалистичните амбиции на своите хора. "Colliers цени високо проявата на амбиция в разумни граници, тъй като от амбицията на всеки един служител зависи и развитието на компанията. Мениджърите обръщат персонално внимание на стремежите и плановете за развитие на всеки отделен човек. Да постигат резултати и да се доказват е един от основните мотиватори на нашите служители", подчертава Весела Петрова. "Всъщност, ако не притежава амбиция, никой не би могъл да се задържи дългосрочно във фирмата. Просто не би могъл да оцелее в тази среда", добавя тя.

Colliers, както и повечето компании, обаче не толерира превръщането на амбицията в самоцел - когато човек започне да поставя единствено себе си и своите интереси и желания над тези на фирмата. "Това най-малкото би затруднило комуникацията и би направило невъзможно постигането на екипните цели. За нас това би било огромен проблем, тъй като в нашата компания всички работят в екип и дори бонусът, който получава отделният служител, е обвързан с резултатите на целия екип", обяснява Петрова.

Има обаче и организации, в които амбицията се извежда като върховна ценност и се създава нездравословно конкурентна среда. Друга работодателска грешка е чисто експлоататорското използване на амбицията на служителите на принципа "той е амбициозен, мога да го товаря още и още - ще се справи". В такива случаи най-често срещаният ефект е тотална липса на баланс между работа и личен живот. Често амбициозните са успешни в работата си, но са нещастни в личен план - един банкер например се оплака неотдавна, че вижда дъщеря си само спяща, защото сутрин излиза рано и вечер се връща късно. Междувременно тя вече е на 15 и не иска да придружава родителите си дори по време на отпуската.

Пренапрежение, стрес и в крайна сметка - прегряване (т.нар. burnout). Ако една амбиция има толкова висока цена, тя едва ли си струва.


Тагове:   двигател,


Гласувай:
0



1. krankar - Освен амбиция е необходима и съпричастност.
16.08.2008 09:44
Безспорно амбицията е двигател на успеха, но освен амбиция, един служител във фирмата трябва да притежава и още едно качество - съпричастност. Тези две качества трябва да се проявяват заедно, между тях трябва да има баланс. Ако схематично означим тези две качества с техните първи букви, т.е. С и А/съпричастност и амбиция/ и си представим всеки служител, описан с тези две букви, с уговорката че ще използваме големи и малки букви в зависимост от това, дали служителя притежава или не някое от тези две качества, то се получават следните комбинации - СА - това е човека с големи амбиции и е съпричастен към фирмата, това е идеалния човек за фирмата. сА - това е човека, който има невероятна амбиция, но не проявява съпричастност към фирмата, това е човека, който е кариерист в най-лошия си вариант. Са - това е човека, който споделя целите на фирмата, той е лоялен към нея, невероятно съпричастен е, но му липсва амбиция. Няма да говоря за последния вариант - са. Описанието, което направих разбира се е много схематично, но след като всеки ръководител на фирма се опита да опише служителите си чрез тези две букви, той със сигурност ще има по-ясна представа за един от най-ценните ресурси на своята фирма - човешкия ресурс.Аз го направих и мисля, че има полза. Поздрави и успех.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nova07
Категория: Бизнес
Прочетен: 58464
Постинги: 19
Коментари: 98
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031