Такива са: гювеч с глави от червен зрял лук, поръсени с дървено масло или шарлан и оцет; гювеч с ориз и пресен смесен зарзават; гювеч от гъби с ориз; гювеч с пресни гъби и дървено масло; гювеч с коприва и ориз, с лапад, щир, цвеклови листа, лобода и др., покрити или не с тестена пита; печени в тава тънки резнове от млади тиквички, набрашнени и полени с растително масло; печена тиква, цяла или на големи резени; печени пресни зрели сливи, ябълки, круши и пр. Тук към печените растителни храни ще трябва да отнесем и чушника. Това са пресни пиперки, напълнени с пържени в дървено масло червен лук и ориз, наредени между две тънки тестени пити в тава и печени в пещ или фурна. Такива пиперки пекат и без покриване с пити. Във всички печени, освен плодовете, се туря дървено масло или шарлан от орехи. Начинът на приготовлението е доста прост, за да няма нужда от описание. Ще помена нещо само за ястията от коприва. Копривата се яде на пролет, докато е млада: стрита между дланите на ръцете, посолена със сол, стрита също тъй, но посолена с червен пипер, се пече на огъня направо или свита в навлажнено листо или мокра хартия и заровена в жаравата на огъня; задушена в гърне коприва с прибавка на малко ориз; джуркана коприва в гърне с малко ориз; насечена в армея и червен лук, запържени в дървено масло; джуркана коприва в гърне с малко брашно; гювеч от коприва с или без ориз, покрита или не с тестена пита отгоре. Към постните растителни ястия трябва да отнесем още пържени в дървено масло тънки резнове от тиквички, както и син патладжан (мороваци), предварително посолени и набрашнени с пшенично брашно.
Това беше извадка от: Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, Д-р Петър Цончев, Първо издание: София, 1934, Печатница Художник. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-33-9, 838 стр.