Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2021 10:58 - ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА (алтернативна версия)
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 1661 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 12.06.2021 10:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Вървяла Червената шапчица по пътя към къщата на баба си, за да й занесе вино и козунак, защото бабата била болна. Момичето било 19-годишно и най-хубавото, което човек можел да види - с кестеняви коси, снежнобяла кожа, чисти сини очи и приказна усмивка. Много млади мъже искали ръката й, но тя отказвала на всичките. Мечтаела за принц, а досега й предлагали само груби селяни, ненаучени на културни обноски. Червената шапчица била тъжна от този факт, защото мечтаела за истинската любов. Но все не я срещала. “Нищо, млада съм още”, мислила тя. “Все ще я срещна тази любов и ще бъда щастлива!”

  Било пладне. Пътят към къщата на баба й бил дълъг и минавал през гората. “Ще умра от скука!”, мислила си тя. „Поне да имах приятелка, с която да си приказваме, но момичетата странят от мен. Защото съм била странна! Аз пък мисля, че те са глупави.” Такива мисли се въртяли в главата на младото момиче в гората. То неистово искало да има компания, защото вървенето щяло да е продължително. “Ах, само да имаше някой с мен! Не само за компания, но и да ме предпазва - тук има вълци и всякакви диви зверове. Ами ако ме нападнат и изядат? Ужас!” И в ума на момичето точно в този миг, много й се приискало да срещне своя Принц - красив, нежен и изтънчен.

  Слънцето прежуряло. Червената шапчица се изморила. Спряла за малко, приседнала на тревата и наквасила червените си устнички с виното. Поседяла още мъничко, когато чула шум. Вдигнала глава и съзряла в дъното на поляната една фигура. Тя била далеч и не можела да я види хубаво. Фигурата вървяла право към нея. Момичето се уплашило: “Ами сега? Мама казва да избягвам и да не говоря с непознати. Какво да правя? Да взема да бягам, ще ме настигне. Какво да правя?” Фигурата се приближавала. Червената шапчица видяла висок, строен и широкоплещест човек, облечен с дълго черно сако, стигащо до коленете. Той все още бил на около 10 метра от нея, и тя не виждала лицето му, но колкото повече я доближавал, толкова повече тя усещала промяна в атмосферата - като че лъхал хлад, макар да оставало жега. Червената шапчица почувствала, че уханията на цветята, на тревата, мелодията на птиците и всичко, което било в гората, губело присъствие, или по-точно - придобивало друг облик. Като че всичко ставало трансцендентно, отвъдно. Тя усещала, че не се намира в света, като че природата не била естествената. Мъжът приближавал. Тя го видяла току до себе си. И това бил най-красивият младеж, който съществувал. Всичко в него било като изрисувано - той имал най-правилните черти, които можело да се видят. Огромни, кафяви, с полужълтеникави отблясъци в зениците, очи, сериозни и пронизващи, дълга коса, спускаща се по раменете му, леко хлътнали бузи, трапчинка на брадичката, която го правела още по-хубав. Сърцето на Червената шапчица се разблъскало лудо в гърдите, страните й пламнали като божур, тя се смутила и свела поглед. “Какъв е този извънземен човек?”, запитала се тя. “Той е неземно красив!”

  Младежът дошъл до нея. Момичето едва се осмелило да вдигне глава, за да го види - страхувала се, че сърцето й няма да издържи. И когато най-сетне успяла да вдигне главата си и да срещне лицето му, той се усмихнал, и това била най-сияйната усмивка на света, тъй че Шапчицата отново забила поглед в земята. Едва смогвала да успокоява сърцето си, чието вълнение я задъхвало.

 - Как се казваш, принцесо? - запитал момъкът, а гласът, който излязъл из устата му, сякаш идвал от високо, но и от дълбоко - като че се смесвали два гласа - единият фин и ефирен, се спущал от небесата и карал природата да се оцветява в златисто, а другият сякаш идел от недрата на земята, и в неговата благост, се усещало тихо ръмжене, което било толково пленително, но и  вледеняващо, че току паднала тъмна сянка над златистата природа, и от тези два цвята, гората придобила неописуем мрачно-очароветелен облик.

- Червената шапчица - промълвила тя.

- Това е шапчицата, която носиш - тя наистина е хубава. Но ти как се казваш?

- Не помня. Никога не са ме наричали другояче. Нямам друго име.

- Хм...странно. Но бих ти предложил нещо. Да ти дам име. Защото твоето не ми харесва.

 Момичето гледало младежа учудено.

- Предлагам ти да се казваш Красавицата. Или само Красива, или Хубава. Всъщност, наскоро бях в Италия - на италиански “Белла” означава “хубава”. Искаш ли да те наричам Бела?

- Както кажете...Не знам дали ще свикна. Цял живот съм била Червената шапчица.

 Младежът се отпуснал и седнал до нея. Подпрял длани на тревата зад себе си, и на момичето му се сторило, че тя почерняла и замирисала на изгоряло. Ала това траяло само миг. Червената шапчица решила, че това й се е привидяло. Зачудила се какво става.

 - Закъде си тръгнала?

- Отивам при баба, да й занеса козунак и вино, за да се подкрепи. Тя е болна и не е добре.

- Пътуваш самичка през гората? Не е хубаво това. Тук е пълно с диви зверове.

- Така е - кимнала тя. - И ме е страх. Но нямаше с кого да ида. Сърцето ми беше свито.

 Младежът се замислил.

- Бих могъл да те придружа, но имам друга работа. Обаче ти обещавам следното - никой няма да те нарани, докато отидеш при баба си. Имай ми доверие. Вярваш ли ми?

 Харизмата на тоя човек била толкова силна, че Червената шапчица тутакси се съгласила.

 - Вярвам ти.

  Младежът се усмихнал широко и тогава се случило нещо странно. Сякаш перде забулило лицето му, изведнъж задухал студен вятър, слънцето изчезнало мигом и станало нощ, един гарван заграчил наблизо и като че през клюна си изплювал кръв. За стотна от секундата се видяла месечината - жълто-кървава - , на фона голите клони на дърветата, които се разпростирали към нея като огромни дървени ръчища. Вятърът зафучал жестоко, птиците пеели някаква ужасна песен, която звучала като крясъци на мъртви. Момичето затворило очи, а когато ги отворило, видяло в далечината гигантски вълк, идещ към нея, с огромни кървясали очи и зъби като брадви. Тя изпищяла и веднага се обърнала към младежа до нея, но до себе си видяла само една страховита усмивка, восъчно лице, пламтящи оранжеви очи и два огромни кучеши зъба, остри като бръсначи.

  - Успокой се! - казал младежът след миг.

 Червената шапчица отворила очи. Всичко било както преди.

- Какво видя?

- Някакви страхотии. Нищо не разбирам. Всичко беше като някакъв кошмар.

- Напрегната си. Сигурно си уморена от пътя. Всичко е наред. Почини си малко, дори поспи - никой няма да те закача, - а когато се събудиш върви при баба си.

- Страх ме е!

- Няма защо. Нали ти обещах. Вярваш ли ми?

- Да.

 

Младежът оставил Червената шапчица да спи и се запътил към дома на бабата. “Трябва да се подкрепя час по-скоро. Нямам сила вече. Добре, че са тия лосиони, та да се предпазвам от тоя проклетник!”, мислел си младежът с омраза за слънцето.

 Стигнал до къщата. Почукал на вратата и казал с гласа на Червената шапчица:

- Бабо, отвори ми. Нося ти козунак и вино.

- Отворено е, чедо. Влизай по-бързо, че ми е зле.

- Как така не си залостила? Ами ако влезе някой крадец?

- Забравям, чедо. Права си. Ще гледам да не забравям повече.

Младежът влязъл. Бабата лежала на леглото. Тя дишала тежко и очите й били затворени. Когато ги отворила, се уплашила.

- Кой си ти? Къде е внучката ми?

 Младежът се усмихнал.

- Ще дойде. Не бери грижа.

- По...

Викът за помощ на бабата бил прекъснат, защото създанието се хвърлило към бабата, оголило страшните си зъби, и ги впило в гърлото й.. Смучело, смучело, и смучело, докато не изсмускало и последната капка кръв. После се проснало на леглото, захвърлило трупа на бабата на пода, облизало червените си устни, издавайки противни звуци. След малко се сетило, че трябва да се отърве от трупа. Повлякло бабата, и я захвърлил в мазето.

   След около час Червената шапчица стигнала къщата. На прага я посрещнал младежът - по-красив отвсякога.

- Какво правиш тук? - попитала тя. - Къде е баба?

- Отиде до мазето, за картофи. Ще ти сготви чудна яхния.

- Тя е зле. Как е отишла до мазето.

- Ами като дойдох не изглеждаше зле. Никак даже. Явно се е оправила. Влез.

Момичето влязло неуверено, оглеждайки стаята. Младежът застанал пред нея.

- Знаеш ли, Бела, че ти си най-хубавото момиче на света. Как не съм те срещнал по-рано! Как не съм!

 Червената шапчица се изчервила и свела поглед в земята. В сърцето й се прокраднали мисли, които никога досега не й били хрумвали.

- Бела... - прошепнал съвсем близо до ухото й младежът, а горещият му дъх опарил сетивата й. Зоната между краката на момичето се овлажнила много. Тя поискала на мига да почувства младежа в себе си.

- Бела...ти си най-хубавата на света. - гальовно ръмжал младежът в ухото й, а върхът на достойнството му леко се опрял червената й поличка. - Бела, обичам те!

 Двамата млади впили устите си в лакома целувка. Младежът вдигнал момичето и го положил на леглото. Разкъсал дрехите му, разкривайки изящно, изпълено с енергия тяло. Червената шапчица мъркала като котка, докато младежът овлажнявал зоната й все повече и повече с върха на езика си. Сетне се отдръпнал и мощно проникнал в нея. Момичето изпищяло и впило нокти в гърдите му. Чак тогава тя видяла огромните му зъби, които се разкрили от насладата на одраскването. Учудващо, това не я изплашило, а дори й харесало. Тя стенела, пъшкала, и не забелязала кога младежът тъй нежно е впил зъбите си във вратлето й, поглъщайки я капка по капка. Членът му все по-дълбоко прониквал в нея, докато в същото време я изпивал. И когато младежът изпил последната глътка от блажената кръв на момичето, неговият бял еликсир изригнал като вулкан, изпълвайки цялото й тяло - подарък за отнетата кръв.

 

 Младежът погребвал труповете на бабата и внучката в гората. Когато свършил работа и тръгнал да си ходи, нещо едро се забило в лицето му. То силно миришело на чесън. Младежът не издържал на мириса и започнал да вие от болка. Ала пред погледа му се появил огромен вълк - ръмжащ и страховит, целият кафяв. Постепенно, вълкът се променил - станал човек. Един младеж на неговите години. Индианец.

 Чесънът разяждал лицето на красивия младеж и то пушело. Той усещал, че краят му е близо. Индианецът се приближил още малко до него.

- Джейкъб? - едва изхриптял младежът с разпадащото се лице.

Тогава индианецът извадил от джоба си един огромен кръст, и пристъпил още малко до умиращия.

- Сбогом, Едуард. Сладки сънища!

 

                                              КРАЙ





Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Свирепа - вампирска интерпретация на приказката за Кумчо Вълчо и Червената Шапчица.
14.06.2021 00:30
На мен много ми хареса, Влади! Много е силно и описанието на сексуалните сцени.
Предсмъртен секс - какво по-хубаво от това за една Червена Шапчица! Една мечта за принц се сбъдва по най-неочакван начин. Поздравявам те за перото, Приятелю!
цитирай
2. tikovpisane - Благодаря ти, Приятелю!
14.06.2021 00:55
missana написа:
На мен много ми хареса, Влади! Много е силно и описанието на сексуалните сцени.
Предсмъртен секс - какво по-хубаво от това за една Червена Шапчица! Една мечта за принц се сбъдва по най-неочакван начин. Поздравявам те за перото, Приятелю!



Да, имаш хубава и спокойна седмица!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 704301
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031