"Но така трябваше да стане. Няма вечна любов. Или по-скоро няма вечна щастлива любов. Не съм го осъзнавал като млад, но през погледа на изминалите години разбирам, че е така. Щяхме ли с Габи да бъдем напълно щастливи, ако тя бе жива? И сега бе до мен? Едва ли. Ако толкова години бяхме заедно, любовта щеше да изчезне. Прекрасните мигове в Коста Брава щяха да бъдат заличени. От какво? От нас самите! Защото в един момент щяхме да си омръзнем, да си докучаем, дори да се намразим. И най-голямата любов си отива, когато двама души я консумират. Но когато единият го няма, тя остава, тъкмо защото е неизживяна, неконсумирана напълно. И за да пребъде вечно, трябваше един от нас да го няма. Писано било да бъде Габи. Можех да съм аз, и тя щеше да извърви моите стъпки, предполагам. Сега тя щеше да пише тези мемоари. Но ако бяхме и двамата живи и останали заедно, какви щяхме да бъдем? Отчуждени, студени един към друг, безчувствени, защото дългите години съвместен живот щяха да ни убият. А сега аз още я обичам силно, тъкмо защото не изживях с нея докрай всичко, и ми липсва. И колкото и да е парадоксално, в огромната ми тъга по нея се съдържа чисто щастие. Колкото по-силно е Томлението, толкова по-силна е любовта. Щастието расте правопропорционално на Томлението."

Откъс от  "Томление"

P { margin-bottom: 0.08in }

И избраният от теб откъс го доказва. Много мъдрост и истина има в думите ти. Все пак има и щастливи изключения на щастлива любов, при която и двамата доживяват до дълбоки старини без да изпитат опустошението на отчуждението. Познавах лично една такава двойка. Още ми е пред очите. Бог да ги прости!

А романът ти е едно от най-силните белетрестични произведения на българската литература!

Все пак има и щастливи изключения на щастлива любов, при която и двамата доживяват до дълбоки старини без да изпитат опустошението на отчуждението. Познавах лично една такава двойка. Още ми е пред очите. Бог да ги прости!

А романът ти е едно от най-силните белетрестични произведения на българската литература!

Този откъс го четеш за първи път, защото го добавих преди ден (в ръкописа, който ти пратих, това го няма). Просто ми хрумна като идея за размислите на Младен. Разбира се, не е общовалидна теза, че всички двойки, останат ли дълго заедно, се сриват. Но си мисля, че повечето пъти е така. Ти казваш, че си видял щастлива двойка, останала такава през целия си живот, но си мисля - ти си виждал външно нещата, тоест, как са изглеждали и държали пред теб. А как са били вкъщи, сами...само те си знаят. Мисълта ми е, че хората често слагат маски пред другите, за да изглеждат щастливи, а всъщонст не са. Естествено, надявам се, че тези хора, които визираш, са изключение от правилото и вечната изживяна в живота любов съществува!

ПП: Благодаря ти за силните думи за романа ми. Дано скоро види бял свят, че вече взех да се отчайвам...
Да имаш хубава съботна вечер и прекрасна неделя! Както и успешна и ползотворна седмица!

градина. Пълна пустош - жив човек няма заради студа. И изведнъж в далечината съзирам двойка седнала на пейка и се притискат страстно един към друг. Викам си - тези младежи са страхотно влюбени, я да ида до тях, за да им хвърля едно око. Приближавам и що да видя: баба и дядо страстно се гушкат. Не беше за вярване. Сториха ми се познати отнякъде. Изведнъж ги разпознах - бяха дядото и бабата на мой приятел от махалата - Траян Конов - сега мастит професор по облигационно право в СУ "Св.Кл. Охридски". Мина се около седмица от тази случка и Траян ме покани на гости. Отидох и гледам бабата е сама и доста нервна. Личеше си колко е напрегната. Мина се около половин час. Ние с Траян си лафим, а бабата все по-нервна става. Изведнъж чух, че някой отключва вратата на апартамента. Гледам дядото влиза. А бабата го погледна така красноречиво и любовно и възкликна: "Александър, ти дойде!!!" Никога няма да забравя тази двойка. Един ден бабата почина и беше ясно, че това е краят и за дядото. Бяха сякаш преродена двойка лебеди. Но Траян извърши нещо много долно и оттогава приятелството ни се прекрати. Вкара дядо си в старчески дом, за да гепи изцяло апартамента. Дядото се скончи само за месец. А този дядо го беше отгледал от парче месо и го беше възпитал блестящо, защото беше учител.

но единствено такива изключения опровергават правилата!