„ Когато разберем, че сме само земя,
                       ние ставаме скитници.”

Тези стихове са от Хрим.
Хрим Христовски от Джурово.
Беше кучият син
талантлив като буря.

Как взривяваше Хрим
цели аудитории
с варварския си химн
за безсмъртния Зорба!

Но животът
го завъртя
нейде да даскалува,
та не превзе Града,
както некои други…

Тъй, разпънат на кръст
между Клио и Талия,
писа стихове с хъс,
преподава на халите

и изпълни свят дълг
към беззъбите старци –
хвана им пресен вълк
и в новела ги вкара.

Нямат го за поет
куп поети-ментета,
дето вардеха ред
пред
едни кабинети.

Аз не знам и един
ред от тях –
синекурите,
както помня
от Хрим,
Хрим Христовски от Джурово.

 

 

колко ми е кеф да те чета слави? :)

колко ми е гот да да чувам това?

Благодаря ти много!
:)))

Поздравления!

Благодаря, поздрав и от мен.

от мен поздравления, много ме изкефи:)))

благодаря ти!
Хубава вечер от мен!

Днес ме разплакваш трети път, Слави. С истинска поезия. Щастлив съм, че те открих сред милиарди думи в интернет. Дано още много други хора го направят. Тогава наистина светът ще стане, може би, истински.

благодаря ти. Дано, дано, дано...
:)

Обичам да си намирам такива брилянтчета назад в блога ти. ;)))