Потънало в април селце
сред тишина от птичи трели.
Невидимото му сърце
тупти със Страстната неделя.

Не го подминаха Векът
и модните материали,
но не успяха да сломят
бодливия му нрав изцяло.

Пак щъкат ваклите стада
и ромонът на хлопатарите
предизвестява свобода
за Божиите земни твари.

Кокошка шом снесе яйце,
и вдигне до небето врява;
стопанка с пъргави ръце
към другите ще го прибави.

По всички клонки и цветя
пчели жужат без напрежение
и сякаш слушам песента
на стълб с високо вдъхновние.

Призивно изкрещи петел -
и плесне сянката на ястреб,
но набелязаната цел
и този път не стана плячка...

Огледал цялото селце,
разбира той от птичи поглед;
то е великденско яйце
и тук е пуснато от Бога.

И като истински бияч
световните яйца надвива;
дори и волният кълвач
прибира меч и си отива.

Загрижено за своя хал,
селцето не жадува слава.
Но слънцето като медал
на шията му засиява.  

ачик в десетката по случая!

селцето си го заслужава напълно. Пък и много други такива има.
:)))

Снимката от моя двор ли е? :)

Сигурен бях, че ще го познаеш!
:)))

Това си го вземам за мен!
Толкоз! :)

радвам се, за мен е чест!
Хубави празници ти желая!

и аз благодаря, нека не те напуска доброто настроение!

и аз бях там:))))) Поздрави!!!!!

да, Там е наистина чудесно!
Поздрав!

В ухание на сливов цвят
камбанен звън.
Над селце
в април
потънало.

поетичен коментар, благодаря!
Весели възкресенски празници!

Пасторална красота блика и омайва! Толкова е хубаво и истинско, че чак ми замириса на цъфнали дървета, цветя и дъхави треви. А вдъхновението на поета е създало пак нещо самородно!