Прочетен: 1783 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 10.04.2015 14:27
Очевидно е, че накрая на сесията ще ги скъсам на изпита, както някога, като преподавател в Института за чуждестранни студенти, писах двойка на една важна персона от съветски (тогава) Афганистан, но това е друг урок.
Ще стигнем и до него.
Сега ще се спрем на голямата тема за ролята на обществото, най-общо казано, върху формирането на личността, която роля другариатът бе издигнал в абсолют - и много глави паднаха под меча на пролетарската диктатура, издънките на която и днес се подвизават в Интернет като кушелиат. http://slavimirgenchev.info/?p=773
Куросава е сред любимите ми режисьори. Най-много ценя "Седемте самураи", "Вратата Рашомон"и "Дерсу Узала" (особено него). От гений като Куросава човек може да "купи" много.Но едни от най-ценните си уроци взех от автобиографичната му книга.
В началото на своя творчески път младият Куросава започва работа в киностудия, в която (главно поради модата в началото на 20. век) господстват т. нар. социалистически идеи, които по онова време са изглеждали за мнозина като хоризонт към по-добро социално-обществено развитие, и то не само на Япония.
Младият човек обаче твърде скоро бил отблъснат от "идеите" на социализма. (Той бил бил достатъчно талантлив, за да остане верен на възгледи, от които и до ден днешен се възползват само посредствените хора и тарикатите).
Една от най-важните причини е налагането на груба тенденциозност във филмите, които се заснемали там. И най-вече налагането на внушението, че единствено и само капиталистическото общество е виновно за състоянието на човека и нещо повече: че то е виновно за възникването на престъпността. Акира Куросава пише: "В никакъв случай не можех да приема тази догма, защото в същото това общество живеят хора - и те са мнозинството, - които не стават престъпници...".
И Куросава напуска студията с гръм и трясък.
Акира Куросава през 1937 г.
Този урок научих навреме. Той ми отвори очите за сложните взаимоотношения между човека и обществото. Защото и през социализма, и днес съвсем не всички хора се "развалят".
По времето на соца самата система подтикваше хората към развала (членство в БКП заради евентуални изгоди, вербуване от ДС, долно оеснафяване, насаждане на мързел поради липса на същинска конкуренция и перспективи (тук списъкът може да продължи до безкрай, като дори само "крилатите" фрази на Шопа стигат за илюстрация на човешката деградация). Но въпреки системата далеч не всички ставаха подлеци и доносници, лакеи и подмазвачи, слуги и подлоги, за да "просперират" и да си "уредят положението".
Днес е същото. И което е по-важно: корените на днешната престъпност лежат именно в годините на соца, защото не може цял народ и по-голяма или по-малка група от него да се "развали" до такава степен за някакви си 20 години!
С просто око се вижда, че всеки, който е бил "кофти" човек по времето на соца, днес е същият гадняр и подлец. Бившите (няма бивши, разбира се - това е само фигуративно казано) комунисти например защо са толкова алчни като "капиталисти"? Да не би да са влизали в БКП, защото са били "идеалисти", както твърдят днес мнозина селски тарикати. Кой ли им вярва...
Бившите (и много настоящи) спортисти и спортни деятели защо са мафиоти? Защото винаги са се страхували от истинска работа.
Защо най-често момчетата от "народа" стават мутри?
Защо доносниците заемат възлови места в медиите и икономически структури?
Но защо обаче има много хора, които се опитват да живеят нормално, каквото и да им коства това днес? Защото въпреки опитите на комунистите и хората от службите да превърнат думата демокрация в мръсна дума, номерът не мина, освен в очите на онези, които и сега въздишат по миналото, по безвремието на соца и безметежното живуркане.
Честни, почтени, свестни хора има достатъчно. И те ще възпитат и децата си в честност и почтеност. Рано или късно креатурите на комунизма и техните "производни" ще слязат от сцената.
Разбира се, не храня никакви илюзии, че едва ли не ще настъпи изцяло "царството" на правдата и справедливостта. Известно е определението на Чърчил за демокрацията, според което тя може да не е най-добрата обществено-политическа форма на управление, но и че по-добра не е създадена.
Във всички случаи и отделният човек, и обществото като цяло ще постигнат по-голяма хармония, при която няма да има оправдания за всяко отрицателно явление и вратички, през които да се промушват тарикатите на живота.
10.04.2015 17:24
vencivaleri1951
dolce
kushel
1997
zaw12929
ok3223
rustam
chavdar01
nagodi62
freeoldmen
theeconomist
lyubomircholakov
born
vdp
kostadin
blackpredator
rumen221
vencivaleri1951
dolce
kushel
1997
zaw12929
ok3223
rustam
chavdar01
nagodi62
freeoldmen
theeconomist
lyubomircholakov
born
vdp
kostadin
blackpredator
rumen221
11.04.2015 10:49