Постинг
09.10.2020 19:48 -
В покрайнините на рая
Зората. Винаги различна. Внезапна.
Излита от индиговия мрак –
пеперуда, разпукала какавидата си.
Иска ми се да не пропусна този изначален миг,
в който тя се измъква от нощната коруба
и пърхаща, заема с крилете пространството.
Светлината в очите ти. Винаги ме разбужда. А сънят продължава в друга нощ: в напълно достоверни пейзажи, които се движат из сезоните.
След пустия плаж, ниското сумрачно небе
се отмества от следващо – на зелени кръгове от короните на април. Оттатък парка пък, асфалтът излъчва събраната горещина на август и сандалите потъват в меката му същност.
Стъпките остават там до следващото лято.
Но след завоя на улицата, знаците на есента вече трепкат във въздуха: сърца – рижави, червени, царствено пурпурни.
А моят февруари, се побира в една единствена снежинка.
И когато се разтопи от дъха ти, тъгата на сини точки ще капе в шепата ми.
Тази сутрин си спомних за един отминал октомври, огрял далечен хълм. Тогава листата падаха, упорито и последователно, следвайки линиите на покривите на запуснатите отдавна селски къщи.
Златните им оттенъци искряха – същински ореоли около пропуканите керемиди. Напомняха библейска обител. А когато дъждът звънне в комините, замлъкналата отдавна камбана запява.
И днес това място съществува – в покрайнините на рая:
на границата между два свята.
„Факел“
Няма коментари
