Когато оставам сам аз не съм самотен.
Когато съм самотен съм сам.

Премълчавам неизвестността си.
Полегна съм под Никокас...

Музиката е ноти.
Живопистта -  цветове.

Поезията е ноти и цветове.
Но само с  думи.

Защото в Началото бе словото.
А словото -  вдишване и издишване!

Докато издишваш и вдишваш изричаш непрестанно СО-ХАМ /т.е се отъждествяваш с божия дъх/. Спреш ли да повтаряш Аз съм Той - умираш.

Брилянтен и дълбок стих, Никос! Моите почитания!

Моите почитания също!