Блогрол
1. За мен
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Постинг
18.05.2022 21:33 -
И отново за националните архетипи – Бай Ганьо срещу Алексис Зорбас
Автор: georgihadjiyski
Категория: Изкуство
Прочетен: 5696 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2022 21:37
Прочетен: 5696 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 18.05.2022 21:37
И отново за националните архетипи – Бай Ганьо срещу Алексис Зорбас (Зорба Гъркът)
Героите на всяка национална литература винаги са проявление на някакви национални архетипи, а самото превръщане на даден литературен герой в олицетворение на типичния представител на нацията освен от таланта на своя автор зависи и от много други обстоятелства – състояние на литературата и на литературната критика в съответната държава, насоки на образователната и културната политика, равнище на грамотност на народа, специфично място на националната литература в световната литература и пр. И ако Бай Ганьо вече над един век е превърнат в олицетворение архетипа на “вечния българин”, а безсмъртната творба на неговия създател Алеко Константинов е претърпявала множество издания, при това и на български език и на езиците на много други народи по света, а също и множество метаморфози като сценарии и за театрални постановки, и за филми, то най-открояващият се гръцки архетип безспорно е героят на Никос Казандзакис от едноименния му роман – Алексис Зорбас, станал световно известен обаче изключително благодарение на американската филмова продукция от 60-те години на ХХ век, озаглавена “Зорба гъркът” с незабравимото превъплъщение на американския актьор от мексикански произход Антъни Куин в образа на “истинския грък”.
Алеко Константинов (1863 г. – 1897 г.) и Никос Казандзакис (1883 г. – 1957 г.), са имали възможността да живеят във време на грандиозни трансформации на своите общества от традиция към модерност и на създаване на съвременната българска и гръцка държавност. И двамата имат юридическо образование. По една или друга причина, творческият подход, както и литературните образи на “типичния българин” и “типичния грък”, които създават, са коренно противоположни.
Сюжети
Като начало, ако приемем, че и “Бай Ганьо”, и “Алексис Зорбас”, имат типичните бизнес сюжети, то няма как да не признаем, че приликата свършва само до тук, защото авторите са избрали много различни сюжетни линии.
В българската книга героят – дребен амбулантен търговец на розово масло продава своите мускалчета в Централна и Източна Европа, където неговите ориенталски обноски, проектирани върху културата на модерната европейска градска среда, го поставят в редица комични ситуации и понеже след завръщането му в България “предприемчивият му дух” трансформира бизнеса в издателство на вестник и в политика, просто няма как да не се промени и отношението към него от присмех, към жлъчен сарказъм. В гръцкия роман героят прави завидни опити да добива лигнитни въглища и дървен материал в малко село на остров Крит, но гръцкият технически гений, съчетан с трудолюбието на работещите в мината, закономерно довеждат до крах на начинанието и неизбежен фалит. С други думи – Алеко Константинов е потопил действието своята книга в европейска среда – сякаш за да покаже неистовия стремеж на българина да се измъкне от ориенталщината и да бъде интегриран в бленуваната европейската цивилизация, а Никос Казандзакис – може би защото за гърците Европа започва от река Еврос (Марица) и планината Ибър, (източен дял на Рила, преведено на съвременен български език – Европа), е построил сюжета на книгата си изцяло в гръцка обстановка.
Главни герои
Главните герои – и Бай Ганьо, и Алексис Зорбас, са твърде колоритни балкански личности, които биха си приличали като “астрални близнаци”, защото са слабо образовани, макар и със завиден житейски опит, с пъргав комбинативен ум, находчиви и предприемчиви до бруталност, нагли, нахални и безскрупулни, ако не беше диаметрално противоположното отношение към тези им личностни качества, изразено от техните автори.
За Алеко Константинов присъщата на героя му традиционна българска култура е отвратителен недостатък, срамен порок, признак на не културност, изостаналост, невъзпитаност, истинска остатъчна робска ориенталщина, като всичко това трябва не само да се изобличи и осмее, но и да се промени или унищожи. Никос Казандзакис вижда в присъщите личностни качества на своя герой най-ярките гръцки добродетели, които трябва да се ценят, да се съхраняват, да се развиват във времето и да се предават от поколение на поколение, защото са източник на мъдрост и са в основата на гръцката идентичност.
Жени
Авторите на двете книги са показали по твърде интересен начин отношението на своите герои към представителките на нежния пол – отношение на мъже с неизживян патриархален морал, които по стечение на обстоятелствата са принудени да живеят в модерни общества, а това в контекста на достиженията на съвременната психоанализа ги прави типични комплексари. Бай Ганьо има силен афинитет не към равните нему свободни госпожици, а към прислужничките в европейските страните, където пребивава, което безспорно показва дълбоко залегналото в подсъзнанието му чувство за малоценност, което се явява и повод за много смешни недоразумения, в които изпада. От своя страна Алексис Зорбас, който е фин ценител на женската красота и още с пристигането си в критското село успява да се “уреди” с престаряла проститутка, се прехласва по вдовиците, което дори и бегло погледнато е един типичен симптом на същото чувство за малоценност, поразяващо подсъзнанието на комплексирано човешко същество. Никос Казандзакис обаче е надарил своя герой с рицарски добродетели, превръщайки го в единствен защитник на красива вдовица, обвинена от местните, че заради нея се е самоубил младеж от селото и подложена на жесток публичен линч. В крайна сметка, в следване на повелите на комплекса за малоценност, той го жени за друга вдовица – в някакво далечно македонско село.
Взаимоотношения на главните герои с другите герои
Търсенето на келепир от Алековия Бай Ганьо е превърнато в неотменна аксиома в българската литературна критика, а конкретните прояви на келепира се простират в широкия диапазон от получаване на круша във влака, до печеленето на избори по нечестен начин. Впрочем, това личностно качество е присъщо и на Алексис Зорбас, който успява да “уреди” правото на ползване на манастирска гора по доста странен начин, като ловко си приспада не малка сума от договорената, а чрез нейното приспадане твърди, че се издължава на своя работодател, от който я е взел и неправомерно похарчил.
*******
Разбира се, в книгата “Алексис Зорбас”, Никос Казандзакис се е опитал да покаже не дребните селски тарикатщини на своя главен герой и неговите малки мошеничества и далаверки, а традиционна гръцка мъдрост – въобраема или реална, която би могла да бъде проследена в някои от най-открояващите се афоризми:
«Защото, трябва да знаеш, началство, бог е голям благородник и именно това ще рече благородство — да прощаваш!»
«…знам добре какъв е дългът и каква е наградата на истинския учител: да се стреми да научи всичко каквото може от ученика си, да подуши накъде е поела младостта и да насочи и той душата си нататък…»
«Този човек, не е ходил на училище и умът му не се е покварил. Много е видял и много е патил, отворил се е умът му, разширило се е сърцето му, но без да загуби първичната си смелост. Всички сложни, неразрешими за нас проблеми той ги разрешава с един удар, разсича ги като сънародника си Александър Велики. Трудно би се излъгал той, защото се опира целият, от главата до петите, на земята. Африканските диваци обожествяват змията, защото с цялото си тяло се допира до земята и по този начин знае всичките й тайни. Узнава ги с корема, с опашката, със слабините, с главата си. Допира се, слива се, става едно с Майката. Такъв е и Зорбас.»
«Откак се научих да свиря на сандур, станах друг човек. Когато ме хване съклет или ме налегне сиромашията, свиря на сандур и ми олеква. Когато свиря, не чувам какво ми приказват; а и да чуя, не мога да отговоря. Искам, искам, ама не мога.»
«Цялата в кал е душата на човека, неугледна, недодялана, с все още груби, просташки чувства, и не може да предугади нищо ясно, сигурно…»
«Проклета да бъде красотата, защото е безсърдечна и никак не я е еня за мъката на човека.»
*******
В крайна сметка, Никос Казандзакис създава един типичен нарцистично прехласнат по собствената си гръцка същност литературен образ, каквито има достатъчно в съвременната гръцка литература, но погледнато в психоаналитичен аспект самият нарцисизъм е тежка форма на патология, която винаги пречи – и на поразените от нея, и на онези в обкръжението им. И един от малкото възможни пътища за освобождаване от невидимите му окови е чрез осъзнаването – дори и във вид на болезнено изваждане на показ на закътаните в подсъзнанието тягостни емоции, чувства и състояния.
*******
Публикувано в:
Героите на всяка национална литература винаги са проявление на някакви национални архетипи, а самото превръщане на даден литературен герой в олицетворение на типичния представител на нацията освен от таланта на своя автор зависи и от много други обстоятелства – състояние на литературата и на литературната критика в съответната държава, насоки на образователната и културната политика, равнище на грамотност на народа, специфично място на националната литература в световната литература и пр. И ако Бай Ганьо вече над един век е превърнат в олицетворение архетипа на “вечния българин”, а безсмъртната творба на неговия създател Алеко Константинов е претърпявала множество издания, при това и на български език и на езиците на много други народи по света, а също и множество метаморфози като сценарии и за театрални постановки, и за филми, то най-открояващият се гръцки архетип безспорно е героят на Никос Казандзакис от едноименния му роман – Алексис Зорбас, станал световно известен обаче изключително благодарение на американската филмова продукция от 60-те години на ХХ век, озаглавена “Зорба гъркът” с незабравимото превъплъщение на американския актьор от мексикански произход Антъни Куин в образа на “истинския грък”.
Алеко Константинов (1863 г. – 1897 г.) и Никос Казандзакис (1883 г. – 1957 г.), са имали възможността да живеят във време на грандиозни трансформации на своите общества от традиция към модерност и на създаване на съвременната българска и гръцка държавност. И двамата имат юридическо образование. По една или друга причина, творческият подход, както и литературните образи на “типичния българин” и “типичния грък”, които създават, са коренно противоположни.
Сюжети
Като начало, ако приемем, че и “Бай Ганьо”, и “Алексис Зорбас”, имат типичните бизнес сюжети, то няма как да не признаем, че приликата свършва само до тук, защото авторите са избрали много различни сюжетни линии.
В българската книга героят – дребен амбулантен търговец на розово масло продава своите мускалчета в Централна и Източна Европа, където неговите ориенталски обноски, проектирани върху културата на модерната европейска градска среда, го поставят в редица комични ситуации и понеже след завръщането му в България “предприемчивият му дух” трансформира бизнеса в издателство на вестник и в политика, просто няма как да не се промени и отношението към него от присмех, към жлъчен сарказъм. В гръцкия роман героят прави завидни опити да добива лигнитни въглища и дървен материал в малко село на остров Крит, но гръцкият технически гений, съчетан с трудолюбието на работещите в мината, закономерно довеждат до крах на начинанието и неизбежен фалит. С други думи – Алеко Константинов е потопил действието своята книга в европейска среда – сякаш за да покаже неистовия стремеж на българина да се измъкне от ориенталщината и да бъде интегриран в бленуваната европейската цивилизация, а Никос Казандзакис – може би защото за гърците Европа започва от река Еврос (Марица) и планината Ибър, (източен дял на Рила, преведено на съвременен български език – Европа), е построил сюжета на книгата си изцяло в гръцка обстановка.
Главни герои
Главните герои – и Бай Ганьо, и Алексис Зорбас, са твърде колоритни балкански личности, които биха си приличали като “астрални близнаци”, защото са слабо образовани, макар и със завиден житейски опит, с пъргав комбинативен ум, находчиви и предприемчиви до бруталност, нагли, нахални и безскрупулни, ако не беше диаметрално противоположното отношение към тези им личностни качества, изразено от техните автори.
За Алеко Константинов присъщата на героя му традиционна българска култура е отвратителен недостатък, срамен порок, признак на не културност, изостаналост, невъзпитаност, истинска остатъчна робска ориенталщина, като всичко това трябва не само да се изобличи и осмее, но и да се промени или унищожи. Никос Казандзакис вижда в присъщите личностни качества на своя герой най-ярките гръцки добродетели, които трябва да се ценят, да се съхраняват, да се развиват във времето и да се предават от поколение на поколение, защото са източник на мъдрост и са в основата на гръцката идентичност.
Жени
Авторите на двете книги са показали по твърде интересен начин отношението на своите герои към представителките на нежния пол – отношение на мъже с неизживян патриархален морал, които по стечение на обстоятелствата са принудени да живеят в модерни общества, а това в контекста на достиженията на съвременната психоанализа ги прави типични комплексари. Бай Ганьо има силен афинитет не към равните нему свободни госпожици, а към прислужничките в европейските страните, където пребивава, което безспорно показва дълбоко залегналото в подсъзнанието му чувство за малоценност, което се явява и повод за много смешни недоразумения, в които изпада. От своя страна Алексис Зорбас, който е фин ценител на женската красота и още с пристигането си в критското село успява да се “уреди” с престаряла проститутка, се прехласва по вдовиците, което дори и бегло погледнато е един типичен симптом на същото чувство за малоценност, поразяващо подсъзнанието на комплексирано човешко същество. Никос Казандзакис обаче е надарил своя герой с рицарски добродетели, превръщайки го в единствен защитник на красива вдовица, обвинена от местните, че заради нея се е самоубил младеж от селото и подложена на жесток публичен линч. В крайна сметка, в следване на повелите на комплекса за малоценност, той го жени за друга вдовица – в някакво далечно македонско село.
Взаимоотношения на главните герои с другите герои
Търсенето на келепир от Алековия Бай Ганьо е превърнато в неотменна аксиома в българската литературна критика, а конкретните прояви на келепира се простират в широкия диапазон от получаване на круша във влака, до печеленето на избори по нечестен начин. Впрочем, това личностно качество е присъщо и на Алексис Зорбас, който успява да “уреди” правото на ползване на манастирска гора по доста странен начин, като ловко си приспада не малка сума от договорената, а чрез нейното приспадане твърди, че се издължава на своя работодател, от който я е взел и неправомерно похарчил.
*******
Разбира се, в книгата “Алексис Зорбас”, Никос Казандзакис се е опитал да покаже не дребните селски тарикатщини на своя главен герой и неговите малки мошеничества и далаверки, а традиционна гръцка мъдрост – въобраема или реална, която би могла да бъде проследена в някои от най-открояващите се афоризми:
«Защото, трябва да знаеш, началство, бог е голям благородник и именно това ще рече благородство — да прощаваш!»
«…знам добре какъв е дългът и каква е наградата на истинския учител: да се стреми да научи всичко каквото може от ученика си, да подуши накъде е поела младостта и да насочи и той душата си нататък…»
«Този човек, не е ходил на училище и умът му не се е покварил. Много е видял и много е патил, отворил се е умът му, разширило се е сърцето му, но без да загуби първичната си смелост. Всички сложни, неразрешими за нас проблеми той ги разрешава с един удар, разсича ги като сънародника си Александър Велики. Трудно би се излъгал той, защото се опира целият, от главата до петите, на земята. Африканските диваци обожествяват змията, защото с цялото си тяло се допира до земята и по този начин знае всичките й тайни. Узнава ги с корема, с опашката, със слабините, с главата си. Допира се, слива се, става едно с Майката. Такъв е и Зорбас.»
«Откак се научих да свиря на сандур, станах друг човек. Когато ме хване съклет или ме налегне сиромашията, свиря на сандур и ми олеква. Когато свиря, не чувам какво ми приказват; а и да чуя, не мога да отговоря. Искам, искам, ама не мога.»
«Цялата в кал е душата на човека, неугледна, недодялана, с все още груби, просташки чувства, и не може да предугади нищо ясно, сигурно…»
«Проклета да бъде красотата, защото е безсърдечна и никак не я е еня за мъката на човека.»
*******
В крайна сметка, Никос Казандзакис създава един типичен нарцистично прехласнат по собствената си гръцка същност литературен образ, каквито има достатъчно в съвременната гръцка литература, но погледнато в психоаналитичен аспект самият нарцисизъм е тежка форма на патология, която винаги пречи – и на поразените от нея, и на онези в обкръжението им. И един от малкото възможни пътища за освобождаване от невидимите му окови е чрез осъзнаването – дори и във вид на болезнено изваждане на показ на закътаните в подсъзнанието тягостни емоции, чувства и състояния.
*******
Публикувано в:
Американски старжурналист: В Украйна кон...
Опааа... Насилствените "тестове за ...
Никола Чифчиев убит от фашисти.
Опааа... Насилствените "тестове за ...
Никола Чифчиев убит от фашисти.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3369