Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2009 09:46 - Съдбата на ченгето или как следите остават
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1670 Коментари: 4 Гласове:
1



„Четейки документите, безспорно оставам с впечатлението, че ДС е подпомогнала много кариери. Някои хора, благодарение на ДС, най-вероятно са спънали други хора, които по чисто морални причини не са се огънали и не са се съгласили да сътрудничат”, коментира Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата.

                                                                                      Из пресата

 

Познавам повече или по-малко неколцина от оповестените бивши, настоящи и скрити „сътрудници” на службите (изразявам се така, защото тая надежда и скритите да станат явни - в този живот…) и убедено мога да кажа, че … има много общо между тях. Ако не се разбира иронията (как да няма общо, щом са били агенти?!), ще поясня – общото е в начина, по който са достигнали до дъното на върха.

Поне трима от тях са ми споделяли, когато е ставало дума как така са започнали работа на определени престижни за комунистическо време хубави местенца, че еди си кой ги бил … поканил на работа там. Много ми е било странно и съм имал едно наум още тогава, но сега ми става безпощадно ясно. И това е една от ползите от обявяването на имената, защото иначе човек само тъне в догадки…

Има, разбира се, и други общи неща. Ето някои от тях. Повечето от тези (а да не говорим за другите, които още не са известни) бяха провинциални момчета, които пристигаха в София и се заканваха да я „превземат”. Така се казваше по онова време: „Аз ще превзема София!” Което означаваше, че момчето ще намери хубава „работа”, ще му дадат апартамент, ще му предоставят възможност да „твори” и да се „развива”…

Целите бяха постигани по различни начини: едни се женеха за грозновати булки със софийско жителство и лелеяния апартамент; други успяваха да „вържат” дъщери на армейски, милиционерски и ДС полковници и генерали; трети вероятно направо са предлагали услугите си, за да си ускорят „издигането” по стълбата, която води надолу.

Естествено, нещата в живота рядко са в чист вид; в някои от случаите вариантите са били доста смесени. Само леко подсказвам - след 10 ноември 1989 г. мнозина от тези тъмни герои неочаквано се разделиха с грозните си булки и се задомиха наново, като този път предпочетоха основно… манекенки. Уж нищо ново за браковете по сметка; но едно е да си просто някакъв селски тарикат в стил героя на Тодор Колев от една известна комедия (в която той очевидно и много убедително е играл и частица от себе си) като Буревестников, а друго – да си служил съзнателно на комунистическата репресивна машина, прибягвайки до подобни тарикатлъци.

Впрочем, неколцина от онези, които подозирам и смятам за необявени (все още), също са ми споменавали с половин уста, че ги били поканили на работа, включително и в днешно време и дори в частни компании; няма как да нямам едно наум и за тях, особено като се има предвид, че местата, където са ги „канели”, би трябвало да се заемат с конкурс. (Не че не биха обявили предварително нагласен за тях конкурс, ако трябваше да им се осигури легенда и алиби, ама на – не са ни направили този труд!).

Подозирам, че в агентурата на службите съществува втори, трети, четвърти и т.н. ешелон, щом са вербували „сътрудници” непосредствено и преди 10 ноември 1989 г., и чак до родените през 1963-1965 г. Оставям настрана въпроса дали ги обявяват, защото кукловодите вече нямат нужда от тях, или просто искат да ни хвърлят малко прах в очите (а и на Европата!), криейки големите риби, които въртят големия бизнес, оползотворяват за партийни или лични нужди старите и новите контрабандни канали или „играят” като реактивирани и под прикритие в структурите на подземния свят или на големите концерни, за да „защитават” националните интереси.

В някои от т. нар. творчески съюзи в момента все повече се подвизават и концентрират съмнителни типове с неясен произход на капиталите и волята, което ми говори, че днес, когато рекомунизацията у нас е повече от очевидна, те се стараят да държат в свои ръце и „културния фронт” – министерства, комисии, агенции и всякакви други държавни и общински институции, творчески организации, граждански обединения и т.н. По този начин постигат и тактически, и стратегически цели – осигуряват „хляб” и възможности за своите кадри и поддържат жива връзката на славянска и православна основа с „великата руска култура” (Какво алиби!).

И така – за да си начешат крастата, са препречвали, меко казано, пътя на другите. А като кажеш „а”, ще кажеш и „б”, и „в”. И така – до края на света. Както се пее в песента. Тяхната песен.

Как ми се иска да е изпята!

За моя радост натам вървят нещата…




Гласувай:
1



1. анонимен - стига вече с тия
22.03.2009 10:19
ченгета, те ли са виновни за всичко?!!!!!!!!!
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - О, не!
22.03.2009 10:20
Най-много за половината...
:)))
цитирай
3. boristodorov56 - Лъха голям оптимизъм в мислите ти
22.03.2009 10:48
Ешелоните още ще се извървяват.
Годините ще си минават.
Та те са били имплантирани навсякъде и във всичко -
на брой по-голям от действащата през соц. армия.
Добре са се били подготвили червените гестаповци.
Тяхните имена - на кадровите офицери - тях няма ли
да дирим - или ще се опитваме да ги забравяме, когато хапката засяда на гърлото ни?
Те - прокремълските еничари - дори би следвало да носят наказателна отговорност, което - уви - никога
не ще се случи.
Те съсипаха Бъйлгария - щита и меча на партията.
Хората без сърца,
с изродени умове
и натрупани камари грехове, които се опитват да ни пробутват за героизъм и работа за държавата.

Господ да им прощава - аз не искам и не мога!
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - И аз не мога
22.03.2009 10:50
да им простя - не съм Господ!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5582751
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031