Схизмата между Рим и Византия се дължи и на „българския въпрос”
Няма значение дали човек е вярващ или не; нещата са се сложили така, щото ние сме рожби (и нашите цивилизации и култури) и на религията. Тя е в основата на държавността, на социалното устройство, на целия ни живот – независимо дали го искаме или не, дали го харесваме или не.
Изборът да вярваш или да не вярваш е личен. А може да вярваш и без да си вярваш!
Но как стигаме ние до православието? Този избор е плод на политически сметки, както е известно - днес спокойно можехме да бъдем я католици, я протестанти. А има и такива, знайно е.
Знаем как са стояли нещата по времето на Борис І. Моравският княз Ростислав се опълчва срещу върховенството на немската власт и търси съюзник в лицето на България. Само че Людвиг Немски потърсил съюз с хърватите и сърбите, които от своя страна били подклаждани непрестанно от Византия срещу българите, което затруднило Борис и той поискал примирие с Людвиг.
Тогава Ростислав потърсил подкрепата на чешките и полабските славяни, а по-късно към него се присъединил и синът на Людвиг – Карломан, който искал да владее наравно с баща си части от кралството. Стига се дотам, че български отряди се сражават на страната на Людвиг срещу Ростислав и Карломан!
По това време Ростислав поискал от Византия проповедници на славянски език, за да се откъсне княжеството му от влиянието на немското духовенство. А Борис обещал на Людвиг да приеме християнството.
Видният историк Петър Мутафчиев пише: „Ако българите приемели християнството от Рим и попаднели под църковното ведомство на папството, Византия трябвало да се прости с надеждата да разпростре своето духовно ръководство върху им.”
Последната веднага се подготвила за война срещу България. Положението на Борис станало твърде тежко и той обявил, че ще приеме християнството от Византия. Пратениците му били покръстени още в Цариград, а на връщане с тях дошли епископ и духовници, които покръстили Борис и цялото му семейство. Борис приел името Михаил - като византийския император. „Всичко това, пише Мутафчиев, било само външната страна на едно събитие, предизвикано от причини, много по-дълбоки и сложни.”
А те са няколко: консолидиране на българо-славянското общество, политическо равноправие на славяните и прабългарите, необходимост една нова вяра, която да заличи старите битово-религиозни и племенни различия.
Защо Борис предпочел да приеме християнството от Византия? Защото му допадал повече т. нар. контстантинизъм – върховенството на светския над религиозния водач. Такава власт била нужна на Борис, за да управлява държава с разнородно население.
Както е известно, представители на болярската опозиция се опълчили срещу покръстването и това принудило Борис да действа със сила.
Въпреки тази разправа нещата не потръгнали лесно – византийските духовници били малко, за да могат да проповядват навсякъде; из България плъзнали всякакви проповедници – включително евреи и мюсюлмани, разпространявали се сирийски и арменски ереси и настъпил религиозен хаос.
Това Борис пак се обърнал към Людвиг Немски и папата с молба да му се изпратят „надеждни проповедници” и да му се дадат „книги със закони и наставления”. Известни са отговорите на папа Николай І – по тях се съди за хаоса, неведението и безпътицата у нас по онова време.
В България пристигнала дори папска мисия. Папството смятало, че църквата стои над народите и държавите и било против самостойното църковно устройство на който и да е народ. Според него не църквата трябва да служи на държавата и народа, а обратното. А това не се нравело на Борис.
24.03.2009 13:53
България и Царят Борис Покръстител не са имали избор дали от Рим да приемат християнството или от Константинопол. Да, римският архиепископ (Папата) е проявил някакви аспирации, но веднага е влязъл в конфликт с константинополският патриарх, на чиято страна било и църковното право, и константинополският цар (василевсът, кесарят), както се полага, взел страната на константинополският патриарх в спорът. Проблемът бил, че територията между Дунавът и Стара планина (Хемус) от апостолски времена е принадлежала към Константинопол, имало е действащи епископски катедри и тази територия никога не е била отписвана от църквата като загубена. Никакъв шанс не е имал папата да тури ръка на тази територия. Заселилите се на тази територия са били длъжни да се подлложат на константинополското влияние. В същност, конфликтът се преувеличава. Съмнявам се да е имало значение за Схизмата, пред вид на последвалите събития.