Схизмата между Рим и Византия се дължи и на „българския въпрос”
Докато вървели преговорите на Борис с папата, в Цариград бил извършен преврат и Михаил ІІІ бил заменен от Василий І. Сменен бил с патриарх Игнатий Фотий, който бил непримирим враг на папата.
С надежда за помирение, в Цариград бил свикан църковен събор (870 г.), за да изглади противоречията, които тлеели и които по-късно довели до схизмата.
Именно на този събор бил поставени въпросът към коя от двете църкви трябва да принадлежи България. Папските пратеници настоявали, че още преди векове папите били духовни наставници над Илирия. Но съборът чрез свидетелствата на българските пратеници установил, че когато българите заели новото си отечество, тук заварили гръцки духовници.
Така спорът бил приключен и било решено България да остане под върховенството на патриарха. И това още повече задълбочило пропастта между източната и западната църква.
Години след това папството умолявало, заплашвало и анатемосвало българския владетел да остане под лоното на Рим, но без успех. Дали да съжаляваме за това?
Борис трябвало да реши актуални проблеми, а не да мисли за далечното бъдеще. На него му било нужно самодържавието, а то априори съществува в константинизма.
Както се вижда, и до днес е така – държавата е по-силна от църквата и може да се меси в делата й, което бе направено особено драстично през комунистическата епоха.
И днес берем горчивите плодове на тази историческа участ: прабългарите да бъдат претопени от славяните, да приемем православието вместо по-действения католицизъм и да ни тъпче комунистически ботуш.
Дъщерята на историка Петър Мутафчиев – писателката Вера Мутафчиева, възприела историческите възгледи на своя баща. Но през комунизма те не можеха да се афишират открито. Това Вера Мутафчиева прави с един свой роман. То не е изтъквано от никой литературен изследовател. Аз съм го установил за себе си и сега го споделям.
Става дума за „Случая Джем” – много популярен роман, в който се разказва историята на принц Зизим (Джем). Той успява да се спаси от планираното му убийство в султанския двор и да избяга на Запад. В продължение на десетилетия Зизим се опитва да убеди западните крале да организират кръстоносен поход, който да го постави на султанския трон срещу освобождаването на поробените християнски народи, попаднали под властта на падишаха.
Макар и завоалирано, Вера Мутафчиева успява да прокара идеята, че Западът вече не е склонен да дава жертви и да воюва за правата вяра, за Божи гроб и за други богоугодни дела, тъй като източните християни всъщност са от друга вяра – православната. Така походът на Зизим не се осъществява.
И това е една от причините (че приехме християнството от Византия и останахме в нейното лоно) векове да бъдем под турско робство, та да ни „освободят” накрая руснаците и да не можем и до днес да се освободим от прословутото руско влияние и от червеното православие.
