Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2011 09:58 - Ножът е дървен - 3
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2884 Коментари: 12 Гласове:
32

Последна промяна: 08.08.2011 12:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 3.

image

Минах с обичайната бавна стъпка из залите, оглеждайки по навик, без да спирам поглед някъде. Когато влязох в последната зала, двамцата не бяха там. Надзърнах през чардака, но не ги видях и в двора. Кога ли се бяха изнизали? В книгата за впечатления прочетох:”Днес посетихме родната къща на този голям наш възрожденски поет и останахме възхитени!” Ето че и най-важното не бяха разбрали….

Дървената стълба ме спусна с познатото си жалостиво скърцане. По навик надзърнах под стълбището. Вратичката (тук имаше миниатюрно помещение, в което чистачката държеше своите атрибути) зееше отворена. И тук бе надничал някой. Естествено, не му е стигнало предложеното от експозицията – то е сдъвкано, общоизвестно, общодостъпно. Друго си е да надзърнеш нейде отзад, да видиш нещо повече, останало скрито за другите, което осветява чуждата орис – като часовникът, работещ след смъртта ни. Когато са в музей, хората стават неузнаваеми; при допира с вечността няма добри и лоши, виновни и невинни – има смъртни.

Вратата на стаята ми внезапно се отвори. Я ги виж къде били! Докато съм ги търсел горе, те слезли и се намъкнали в стаята на уредника!

Едва не се сблъсках с мъжа. Беше облечен с туристически дрехи, по-право – екипиран; на главата му беше кацнало ловджийско кепе, обсипано със значки. Липсваше му само шарено перце. В ръка стискаше картата със стоте национални обекта.

-         Има ли печат при вас?

-         Дайте, ще ги подпечатам.

-         Извинете – рече жената, - може ли един въпрос?

-         Естествено – поканих ги с жест да влязат обратно.

-         О, не! – възрази мъжът. -  Бързаме за автобуса.

-         Тогава изчакайте за момент.

Той провери печатите и грижливо прибра двете карти в найлонов плик, който пъхна в предния джоб на анорака си.

-         Тук ли е погребан? – попита жената, сочейки барелефа. Фините черти на поета, осветени от скръбта на неуловима усмивка, допадаха извънредно много на посетителите. Особено когато научеха,  че авторът му е сръбски скулптор, живеещ в България. Същевременно барелефът ги заблуждаваше, че и гробът му етук. Това беше един от въпросите, на които отговарях с тенденциозно търпение.

-         Не, разбира се! Гробът му е в двора на старата църква. Съвсем наблизо е.

-         И на чужда земя е лежал в църковен двор – като че на себе си промълви жената.

-         Черквата е била българска, а той е бил офицер.

-         Естествено, офицерите не ги погребват заедно с войниците – с някакво необяснимо задоволство отбеляза мъжът.

-         Не мога да разбера защо е отишъл доброволно на фронта – каза той след кратка пауза. – Нима не е разбирал какво рискува?

-         Щом го е направил, явно не е имал друг избор.

-         А тези борове оттогава ли са?

-         Засадени са след смъртта му – не ги пощадих аз.

Двамата поклатиха глави в знак на разбиране.

-         Хубава професия имате! – ненадейно заключи мъжът и се ухили широко с много зъби.

Заключих след тях външната порта. Наближаваше обед.

Беше много тихо, но не се чуваше дрънчене на верига и не изпитах желание да остана една нощ в музея, както в началото.


.....................................................................................

Катарзис

 

Неделя е божествен празник

За махмурлук, пране и сватби,

за подвизи и безобразия,

за труд по личните стопанства.

Но ето – някой проповядва:

спаси от скуката и мързела!

Върви, народе, и се радвай

там сред природата, на въздух!

 

Колите забръмчават чинно

с бензин откраднат или купен:

потеглят българи невинни

за спомени и здраве групово.

Нали е близка и достъпна

с патриотичното си минало,

в Копривщица те гордо плъпват,

готови за геройски снимки.


Музеите са си музеи –

не могат да избягат никъде.

По уличките се разсейват,

из разни дворчета надникват.

И в механата „Дядо Либен”,

строена сто години храбро,

туристващите се отбиват,

за да не се разминат с хляба.

 

Там мислите им са възвишени;

редят се имена и дати…

Виж, келнерът ще им надпише

годината на свободата.

Ех, хубава си, моя горо!

Бре, пустите клисурци! Бравос!
В туриста се разлистват пориви,

навежда се над род и слава.

 

Насмалко щях да го обидя.

А той, попийнал и нахранен,

излиза вън, за да отиде

в дома на Димчо Дебелянов.

И в книгата за впечатления

да драсне с независим почерк:

„Пречиства срещата със гения…”

Отдолу: дата, име, подпис.

 

Копривщица, 1978 г.

 

 



Тагове:   ножът е дървен 3,


Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dmv - Убеден съм, че уредниците чуват ...
08.08.2011 10:30
Убеден съм,че уредниците чуват феноменални глупости в своята работа...
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Вярно е. Няма как всеки всичко да знае, но е добре да се интересува поне малко.
08.08.2011 10:39
dmv написа:
Убеден съм,че уредниците чуват феноменални глупости в своята работа...

цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Слави!
08.08.2011 10:48
Всъщност, ти си пазел дома на Дебелянов от посегателства. От много страшни посегателства, които аз не бих могла. Нищо, че съм копривщенка. Добре, че бях само за кратичко "на практика" едно лято... Помня големите ключове, като от приказките - май от дома на Каравелов. Но колко страшно е, това, което споделяш. Нима е по-различна участта на Дебелянов от тази на Джек Лондон или на един от любимите му европейски поети. Всъщност, не. Не, много... Неговата участ е още по-нерада. И тези хора, сякаш не са българи. Сякаш чужденци някакви са ти задавали тези въпроси... С омерзение! Чак сега почвам да разбирам страшната му самота, такава, каквато е и каквато донякъде продължава да бъде. Е, извинявай, много думи. Исках да благодаря, че точно ти си бил уредник на този дом! Дом на най-нежния лирик на България и на най-неразбрания и отхвърления...
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Наде, добре разбираш нещата. Сега търся да изровя едно старо стихотворение, в което още по-явно съм изказал нещата.
08.08.2011 10:59
malchaniaotnadejda7 написа:
Всъщност, ти си пазел дома на Дебелянов от посегателства. От много страшни посегателства, които аз не бих могла. Нищо, че съм копривщенка. Добре, че бях само за кратичко "на практика" едно лято... Помня големите ключове, като от приказките - май от дома на Каравелов. Но колко страшно е, това, което споделяш. Нима е по-различна участта на Дебелянов от тази на Джек Лондон или на един от любимите му европейски поети. Всъщност, не. Не, много... Неговата участ е още по-нерада. И тези хора, сякаш не са българи. Сякаш чужденци някакви са ти задавали тези въпроси... С омерзение! Чак сега почвам да разбирам страшната му самота, такава, каквато е и каквато донякъде продължава да бъде. Е, извинявай, много думи. Исках да благодаря, че точно ти си бил уредник на този дом! Дом на най-нежния лирик на България и на най-неразбрания и отхвърления...

цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - Добре, че го намери, Слави...
08.08.2011 12:16
"Виж, келнерът ще им надпише
годината на свободата."

Няма да забравя, през това единствено лято на ученическа практика в копривщенските музеи, едно драстично за мен събитие. Не помня, ти, дали беше, но помня, как ме посрещна и ми даде книги, да се подготвя, какво да говоря. Не знам, ти колко време си бил уредник там? Но, така или иначе, бях сама и дойдоха три учителки с няколко класа. Те ме попитаха, къде да похапнат "най-добре" и казаха на децата - "да побързат!": "Няма време! Айде, по-живо, че ще падне някой тука от глад!" И ред подобни... А децата искаха да разгледат, питаха неща, знаеха за Дебелянов. Явно родителите им бяха казали... Бях в гимназията, но така се огорчих, че като излезнаха навън дечицата, застанах отпред и казах: "А сега, ще ви разкажа за поета Димчо Дебелянов". Учителките помръкнаха. Даже една по-дебеличка възмутено възкликна: "Цената не включва беседа!" :))) Включва, казвам - от мен.:))) И така - не знам, какво съм говорила, бях още на детински акъл и доста срамежлива, но гласът ми кънтеше някак. Такъв един, висок.:) Е, благодариха ми. И дечицата, и учителките. И поеха към... "Дядо Либен" от онова, старото време. Като в твоя стих:

"Насмалко щях да го обидя.
А той, попийнал и нахранен,
излиза вън, за да отиде
в дома на Димчо Дебелянов.
И в книгата за впечатления
да драсне с независим почерк:
„Пречиства срещата със гения…”
Отдолу: дата, име, подпис."

Поздрави!


цитирай
6. slavimirgenchev1953 - Ужас! А някои си мислят, че някои учители сега са се "развалили".. (((( Бях уредник през 1977-1980 г.
08.08.2011 12:20
malchaniaotnadejda7 написа:
"Виж, келнерът ще им надпише
годината на свободата."

Няма да забравя, през това единствено лято на ученическа практика в копривщенските музеи, едно драстично за мен събитие. Не помня, ти, дали беше, но помня, как ме посрещна и ми даде книги, да се подготвя, какво да говоря. Не знам, ти колко време си бил уредник там? Но, така или иначе, бях сама и дойдоха три учителки с няколко класа. Те ме попитаха, къде да похапнат "най-добре" и казаха на децата - "да побързат!": "Няма време! Айде, по-живо, че ще падне някой тука от глад!" И ред подобни... А децата искаха да разгледат, питаха неща, знаеха за Дебелянов. Явно родителите им бяха казали... Бях в гимназията, но така се ядосах, че като излезнаха навън дечицата, застанах отпред и казах: "А сега, ще ви разкажа за поета Димчо Дебелянов". Учителките помръкнаха. Даже една по-дебеличка възмутено възкликна: "Цената не включва беседа!" :))) Включва, казвам - от мен.:))) И така - не знам, какво съм говорила, бях още на детински акъл и доста срамежлива, но гласът ми кънтеше някак. Такъв един, висок.:) Е, благодариха ми. И дечицата, и учителките. И поеха към... "Дядо Либен" от онова, старото време. Като в твоя стих:

"Насмалко щях да го обидя.
А той, попийнал и нахранен,
излиза вън, за да отиде
в дома на Димчо Дебелянов.
И в книгата за впечатления
да драсне с независим почерк:
„Пречиства срещата със гения…”
Отдолу: дата, име, подпис."

Поздрави!



цитирай
7. mirandolina - Хубава професия имаш, Слави :))))
08.08.2011 16:13
... а аз за пореден път си казвам, че съм една голяма несериозница, защото трябва да потърся снимката на сестрата на Димчо Дебелянов...:)))
цитирай
8. slavimirgenchev1953 - На Мария Дебелянова-Григорова ли? Че вече съм забравил какво ми беше писала.
08.08.2011 17:01
mirandolina написа:
... а аз за пореден път си казвам, че съм една голяма несериозница, защото трябва да потърся снимката на сестрата на Димчо Дебелянов...:)))

цитирай
9. 4aiotgluhar4e - Здравей, Маестро!
08.08.2011 20:51
Прочетох с интерес и с особено чувство. Сигурно ти е писнало от досадниците, които са влизали в музея, за да избягат от студа или от жегата. Но аз мисля, че има и друга категория хора, макар да са по-малко като бройка.
Може би неосъзнато, но със сигурност има хора, които влизат в музея с чист интерес и за да усетят познанията си. Това последното го знам от опит, преживях го до пианото на Шуман. Издебнах уредничката и го пипнах и, повярвай ми, докато съм жива ще нося това усещане за щастие. За мен този музей е създаден за този необикновен миг. За нечии други щастливи мигове е създаден музеят на Димчо, който впрочем аз много харесвам. Няма никакво значение дали вещите са автентични, нали поетът ми е любим и в дома му се чувствам като в храм.
Такива ми ти работи... Поздрави!
цитирай
10. slavimirgenchev1953 - Така е, и тези хора не бяха никак малко. Но тогава беше друго време: имаше организирани екскурзии,
08.08.2011 22:40
4aiotgluhar4e написа:
Прочетох с интерес и с особено чувство. Сигурно ти е писнало от досадниците, които са влизали в музея, за да избягат от студа или от жегата. Но аз мисля, че има и друга категория хора, макар да са по-малко като бройка.
Може би неосъзнато, но със сигурност има хора, които влизат в музея с чист интерес и за да усетят познанията си. Това последното го знам от опит, преживях го до пианото на Шуман. Издебнах уредничката и го пипнах и, повярвай ми, докато съм жива ще нося това усещане за щастие. За мен този музей е създаден за този необикновен миг. За нечии други щастливи мигове е създаден музеят на Димчо, който впрочем аз много харесвам. Няма никакво значение дали вещите са автентични, нали поетът ми е любим и в дома му се чувствам като в храм.
Такива ми ти работи... Поздрави!


за ученици, студенти, работници, селско-стопански труженици, групи от чужденци; нещата бяха по социалистически организирани - като мероприятия. Иначе идваха наистина истински интересуващи се хора, които обаче ... просто си знаеха. Те идваха, за да почетат поета, а не да си сложат печат в картата за 100-те обекта.
цитирай
11. bizcocho - Slavi, 4estno kazano komentara na ...
09.08.2011 14:57
Slavi, 4estno kazano komentara na myl4aliva nadejda me stresna pove4e ot postinga ti...
Priveti! :)
цитирай
12. slavimirgenchev1953 - Да, днешното отношение към ценностите не се корени само и единствено в "лошата" демокрация, нали?
09.08.2011 15:49
bizcocho написа:
Slavi, 4estno kazano komentara na myl4aliva nadejda me stresna pove4e ot postinga ti...
Priveti! :)


Всъщност моят постинг е разказ в три части и се върти около това как днешните хора се опитват да почувстват миналото; някои не се и опитват... ((((
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5583707
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031