Прочетен: 6583 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 13.02.2018 00:35
Аз постъпих на работа в Дирекция на музеите през 1977 г. - само 6 години след кончината на последния възрожденец, и всъщност "попаднах" сред екипа, създаден от него.
Не случайно всяка втора дума, която чувах, бе свързана с тази удивителна личност, успяла за толкова кратко време да остави такова богато духовно и културно наследство.
Не само Копривщица, но и цяла България дължи нему този уникален комплекс от исторически и архитектурни паметници, както и съществуващата музейна структура, нейната организация, управление и функциониране.
Като имаме предвид, че е роден през 1919 г. и че се установява трайно в Копривщица едва през 1951 г., става ясно, щото Петко Теофилов е съумял да извърши своето епохално дело само за 20-ина години, отивайки си от този свят твърде млад дори за тогавашните представи - ненавършил 52 години.... ((((
Възпоменателното тържество се състоя на 14 август, събота, от 11 часа в двора на къща-музей "Тодор Каблешков".
Присъстваха много хора - роднини, близки, приятели, съратници, колеги на Петко Теофилов.
Възпоменателното тържество бе водено от уредничката Елена Желязкова,
която представи накратко житейския и професионален път на П. Теофилов.
Кратки слова произнесоха Райна Каблешкова,
Донка Кривиралчева,
Андон Брайков,
Искра Шипева и други. Широко скроена личност, чужд на партийни пристрастия, "наглеждан" от мнителната власт заради своята непокорност, ерудиран, вдъхновен, колегиален, честен, открит, прям, надарен с въображение, писателски талант и ораторски качества, енергичен и неуморим - това са само част от характеристиките, дадени му от хората, които са общували с него през годините.
Както ми каза една от снахите му - вдовица на най-големия му син арх. Теофил Теофилов, - невъобразимата деятелност на Петко Теофилов донякъде е била за сметка на ..... присъствието му в семейството: той излизал рано, за да отиде на работа, връщал се за кратко на обяд, излизал отново, а щом се приберял вечер вкъщи, затварял се в кабинета си, за да пише..... Изпод перото му са излезли много и разнообразни книги - от пътеводители до художествени романи и от биографии до биографични и художествени повести, разкази и очерци. (Впрочем, някъде в архива си пазя и негови стихотворения, посветени на Димчо Дебелянов, но ще ми трябва повечко време да ги открия.))))
Ще отбележа мимоходом още, че П. Теофилов е основал и туристическото дружество в Копривщица....
На снимката долу са по-голямата част от моите колеги от музеите, някои от които дойдоха специално за това честване от страната. (Но вече ги няма Тодор Тумангелов, Кети Тумангелова, Янко Доросиев.... (((()
Сн. Мариана Панчева
След тази "семейна" снимка имахме възможност да разгледаме изключително богатата еспозиция, посветена на живота и делото на Петко Теофилов, която проследява целия му жизненпът и разкрива разнообразните му интереси и дейности.
...........................................................................................................................................
Последната снимка на Петко Теофилов, седнал небрежно-артистично върху парапета на моста.
Като заключение убедено мога да кажа, че Петко Теофилов - по мащабите на своята богата деятелност и по оставеното духовно и културно наследство - напълно се родее с онези възрожденски наши личности, които са патрони на днешните копривщенски и български музеи.
============================================
Добавка от уредника на къща-музей "Димчо Дебелянов" в Копривщица Дойчо Иванов:
НА ДИМЧО
От кръчмата вехта при тебе ний идем,
не носим на гроба цветя, ни треви,
но твоята мъка е наша утеха,
и песните пеем, що пееше ти...
Нощта е приспала градеца старинен
и вятър размирен в елите шепти.
А ние седиме до гроба и пием,
и песните пеем, що пял си ги ти…
Петко ТЕОФИЛОВ
Авторът е дългогодишен директор на музеите в Копривщица.
Творбата е създадена през 196…? година, спонтанно, след бохемска вечер в механа “Първата пушка” (старата, изгорялата). И е рецитирано веднага при среднощното
поклонение на гроба на Димчо. Записано по спомени на участниците Христо Спасунин – големия историк, поет, турист и общественик; и на последния бохема на Копривщица, художника и журналиста, незабравимия Сашо Божинов. И двамата предаваха по памет стиховете съвсем еднакво, които съм слушал многократно и от
единия, и от другия, заедно с разказа за вечерта.
От бате Сашо имам стихотворението и собственоръчно написано.
Дойчо Иванов
Изложба на Марко Монев в галерията на „Б...
Изложба „Усмивка от Доньо”
18.08.2011 13:18
Небрежно-артистично е седнал там, където няма как да има мост :)) Това е пред хотела "Балкантурист", който е над града. Точно това място и тези къщи са ми до болка познати, защото и моята е там :)
Поздрави за цялата поредица копривщенски разкази!!!
18.08.2011 13:35
Небрежно-артистично е седнал там, където няма как да има мост :)) Това е пред хотела "Балкантурист", който е над града. Точно това място и тези къщи са ми до болка познати, защото и моята е там :)
Поздрави за цялата поредица копривщенски разкази!!!
на; няма да ти кажа кой ме информира, че е мост. ))) Благодаря ти за коментара и се радвам, че се запознахме именно в Копривщица! )))
18.08.2011 23:51
беше голям пич. Чичовците му са водели анархокомунистическата Тумангелова чета. Така или иначе - това са хората, които работеха в музеите.