На 21 май 2015 г. в Българския културно-информационен център в Скопие се състоя вечер, посветена на Деня на българската просвета и култура, на славянската писменост и светите братя Кирил и Методий под наслов "Копривщица - просветен център през Възраждането" с акцент върху просветното и културно дело на Найден Геров. Участие във вечерта, водена от Димитър Христов - директор на БКИЦ, взе представителна група от Копривщица, която включваше Любомир Цеков - председател на Общинския съвет; Искра Шипева-Пухова - директор на Дирекцията на музеите - Копривщица; поетесата д-р Екатерина Ослекова; Дойчо Иванов - уредник на къща-музей "Димчо Дебелянов"; поетът с китара Славимир Генчев - бивш уредник на музея; Любен Стоичков - спомоществовател на музея и общественик, Кунка Неделева, Рени Пачева и други музейни работници.

Гостите от възрожденския град направиха обзор върху просветното дело в Копривщица през Възраждането, изтъквайки заслугите на учители, училища и просветни дейци, благодетели, видни личности. В салона на БКИЦ бе експонирана богата изложба с илюстративно-информационни материали, книги и издания по темата.
Сред многобройните и постоянни членове и посетители на проявите в българския център като Панде Ефтимов - ветеран и лидер на дружеството за приятелство между Република България и Република Македония, Ясмина Филковска, Валентин Таневски и други, гости на събитието бяха още дядо Стефан - Охридски и Македонски архиепископ, Златко Поповски - по майка от копривщенския род Лютови, Виктор Боев - председател на Българския културен клуб - Скопие. След откриването на вечерта от Димитър Христов, който подчерта важността на честването на общите ни празници, кратки приветствия към приъстващите отправиха Любомир Цеков - председател на Общинския съвет, и Искра Шипева - директор на Дирекцията на музеите - Копривщица, която представи и богатата изложба, донесена специално от Копривщица. Спонтанно, непринудено и емоционално слово произнесе и дядо Стефан, който неколкократно е посещавал Копривщица. Светиня му подчерта, че тя е красива през всички сезони и за нея е трудно да се разкаже с думи - просто трябва да се посети, за да се почувстват на място нейната атмосфера и дух. Особен интерес предизвика специално подготвеният доклад от уредника в Дирекция на музеите Кунка Неделева, която е разработила темата за връзките между Копривщица и Македония. Те са стародавни и дълготрайни, а примерите, които посочи г-жа Неделева, бяха особено подходящи и известни на малцина:

Македония – и преди, и днес - заема частица съкровение в сърцето на всеки един българин. Не случайно Иван Вазов в стихотворението „Преградите на България” ще изпее:

Балкан, Родопи, Шар, Пинд, Рила,
напразно гордата съдба
помежду нас ви е турила,
като граница за делба.

 

Ний пак едно сме, пак сме сбрани,
прегради няма зарад нас.
Пространства, пропасти, балкани
не значат нищо тоя час!

Още в началото на ХІХ век един от най-богатите българи – копривщенецът Вълко Чалъков, наред с парите, които дарява за изграждане на училища, църкви и манастири, дарява средства и с негова помощ се печатат книгите на Йоаким Кърчовски. Така например между десетките родолюбиви спомоществуватели за издаването на неговите „Поучителни наставления” през 1819 г., - все видни хора от Пловдив до Ниш и от Битоля до Гостивар, между които срещаме имената на Георги Бързан от Говедарци, на Вълко от Доспей махала и на Спасо от Маджаре, внесли по 5 гроша срещу първия в целия списък   - чорбаджи Вълко Чалъков дарил 600 гроша за издаването на книгата. /”Искровете”, Асен Христофоров, историко-географски очерк, 1962 г./

От съдбата на Македония се интересува и Тодор Каблешков – най-светлата личност, която дава началото на Априлското въстание в Копривщица. Това въстание, което води след себе си Освобождението на България от 5-вековния турски гнет. Въпреки че от дейността на Каблешков до нас достигат твърде малко документи те сочат за широки културни и национални интереси, които го занимават още като юноша. Особено трогателни са те с любовта и грижите, които Каблешков проявява спрямо българското дело в Македония. Своите сънародници от този свиден български край той опознава непосредствено в Цариград, където от 1867 до 1871 година следва в Султанския лицей в Галата-Сарай. Чрез градинарите от Ресен и млекарите от Костур, които са в авангарда на подетата черковна борба в турската столица, Каблешков обиква Македония и преди да стане апостол на революцията, служи с жар и възторг на „Македонската дружина”. Същата, за която Петко Рачов Славейков и неколцина пламенни родолюбци от Копривщица и Калофер основават като превенция срещу борбата с гръцката пропаганда в Македония. Забележете, в тази Македонска дружина едни от най-активните участници са копривщенците Георги Груев – брат на Йоаким Груев, Лука Моравенов и Иван Говедаров. Извънредно интересни са писмата, които само 20-годишният Каблешков пише до своята майка – председателка на Женското дружество в Копривщица. В едно от тях, изпратено от Белово на 12 декември 1873 година, той упътва своята майка в народополезната и дейност като и дава съвети как Женското дружество в Копривщица да събира пари за Македония. Ето с малки съкращения това писмо на Каблешков:

------------------------------------------------------------------ 
Целият текст е на долупосочения линк
http://slavimirgenchev.info/?p=14603