Не си отива лятото... Не си! –
По склона на забързаните мигове
търкалят се все още куп мечти
и стискат в шепи жажди неизстинали.

Не си отива лятото... Не си! –
В пропуканите късчета от спомени
прокрадват се пак галещи лъчи
и топлят днес душите ни оголени.

Не си отива лятото... Не си! –
Небето златни изгреви рисува.
Брегът посреща своите вълни...,
една след друга жадно ги целува.

Не си отива... Живо е! – Почти
до болка се е вплело в наш’те вени.
И в есени и зими там кърви –
очаква пак света ни да превземе.

Не си отива лятото... Не си. –
Оглежда се в очите ни дълбоки.
Не казвай нищо. Нека помълчим!
А после бъдещето ще догоним.