Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2012 22:02 - Търговия с роби - V
Автор: borsi Категория: Новини   
Прочетен: 11066 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 05.03.2012 22:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Търговия с роби - V 

Докато в Бразилия и Латинска Америка на робите винаги се е гледало като на нещо обичайно, не така стоял въпроса с британските владения на Карибите и в Северна Америка

image

Там, в началото, нямало роби. В Ямайка наистина имало хора да работят по плантациите, но в 17 век една не малка част от тях била от англичани ирландци и шотландци излежаващи присъдите си там с принудителен труд. Често плантаторите наемали затворниците още на пристанището от идващите кораби за срок от 7 години. След този срок в зависимост от поведението затворникът или бил освобождаван или оставал за още един 7 годишен срок.

image

Бунт на робите в Ямайка 

В Северна Америка положението било същото, като на тютюневите плантации в началото почти нямало чернокожи, а работели английски каторжници, които след отработване на присъдата си често ставали лоялни и примерни граждани на някоя от колониите образуващи днешните САЩ, а някой от тях дори се издигнали до постове като градоначалници и дори губернатори.

image

Бели момчета от Англия са изпращани на поправителен труд в колониите, за извършени престъпения 

В края на 16 и началото на 17 век, английски инвеститори, които търсили места в които да вложат капитала си и да направят пари, създали инвестиционни компании които търгуват с Русия, Източна Индия, Суматра и Малайзия.  

image

През 1606 г., се появява нова компания обещаваща възможност на инвеститорите да спечелят пари. Вирджинската Компанията предлага да се създаде колония във Вирджиния. Ако бъде успешна, компанията ще сложи край на монопола на Испания и на колонизация и на Северна Америка и да направи добра печалба за своите инвеститори. Залага се основно на тютюн чиито цени са високи. По време на бума между 1615-1630, един килограм тютюн, се продава за шилинг, или повече. Проблемът идва когато цените започват да спадат. В края на 1630 г., цената е спаднала рязко, а след още 30 г. в 1660 г., тютюнът се продава за малко над 1/12 от един шилинга, на килограм. Крахът на тютюневите цени води до отчаяните не малко от фермерите. При такива ниски цени е почти невъзможно да излязат на печалба. Правят се опити да се продава нелегално тютюна на трети страни заобикаляйки английското колониално законодателство, иска се намаляване на данъците плащани върху тютюна или ограничаване на отглеждането на тютюн. На места има “Растителни бунтове” по време на които цели области с тютюн са унищожени в опит да се качи цената, чрез намалено предлагане. Това обаче не помага.  

Африканците във Вирджиния

По време на сътресенията с вирджинскя тютюн започва и изместването от служители на роби и от бели работници към черни. Африканци пристигнали за първи път във Вирджиния през 1619 г., когато холандски кораб акостирал с 20 негри конфискувани от испанците в Карибите. Тези афро-виржинци обаче не са роби. Сключени са договори за работа с тях, но те остават свободни, като се появяват като свободни граждани в преброяването от 1625 г. През следващите няколко десетилетия има много малък брой африканци във Вирджиния. Между 1625 и 1660, там има само на 562 негри в сравнение над 30,000 бели емигранти през това време. Кои са те и откъде са дошли, остава мистерия, какво се е случило с тях е също толкова неясно. Първоначално, те изглежда са били третирани като нормални служители, въпреки, че са получили по-строги наказания и по-малко привилегии, отколкото белите служители. Повечето, обаче, в крайна сметка вероятно били освободени и са обработвали в малки плантации тютюн на собствените си парчета земя.  

Появата на термина "роб”

image

Дневник на  кораба  "Black Prince" - В дневника са описани 488 роби

Някои африканци, обаче, изглежда са останали служители за цял живот. През 1640 г., трима служители от тези изработващи срок на каторга избягали - двама бели и един черен. Когато са заловени, белите са осъдени на още 4 години допълнителна работа, а черният съучастник е осъден да служи "за времето на естествения си живот." Постепенно тези разграничения става все по-често срещани, а терминът "роб" започва да се появяват в законите на Вирджиния, макар и без ясна дефиниция. Такива упоменавания предполагат, че някои роби са черни, но не всички – имало е и бели, и че някои чернокожи са били роби, но не всички. Накрая, през 1705 г, се приема, че всички служители, внесени в страната по море или по суша, които не са християни в родните си страни (с изключение на турците и маврите) трябва да се считат като роби. С напредването на 18 век, роби стават по-чести. Подобна е ситуацията и на Карибите и така от Барбадос до Бостън, английските заселници и общности избират между слуги и роби в различни ситуации. В 1776 г. в цялата колония времето на робството, е дошло и на търговията с роби се дава силен импулс. 

image

Цена на робите в  долари  - Британските Западни Индии, Мериленд, Южна Каролина 

По островите робите в английските колонии са подложени на жестока експлоатация в плантациите за захарна тръстика. В днешните САЩ роби се използват в плантациите за памук и тютюн и макар работата да не е била така тежка и гнета толкова силен условията не винаги са били добри, макар и не в чак такава степен лоши като на Карибите. До някъде точно лошото отношение с робите в английските островни колонии е причината за забраната на робството в тях след 1807 г. В САЩ обаче робството никога не е получило това разпространение като на Карибите и в Бразилия. Средния и дребния фермер от юга не са можели да си позволят роби по причина, че цената им е била твърде висока, а добиваната продукция с не такива високи цени.

image

Обява за избягал роб 

Един роб в САЩ дори при спадовете в цените е надминавал като стойност в пъти годишната заплата дори на хора с висок социален статус

image

Аукцион за роби

Капитаните на кораби по Мисисипи са били със заплата от $ 20 долара, а средната цена на робите рядко е падала под $ 300 дори в най-лошите за бизнеса години, немислима за мнозина сума. Дори там където е имало роби, рядко те са минавали 5-10 човека във ферма. Големите латифундии в които са работили 200, 500, 1000 роби са били по-скоро изключение отколкото правило. Интересното е, че когато Англия забранява търговията с роби, точно южните щати са подкрепили забраната. Причината е, че собствениците на роби там, са знаели, че със забраната притежаваните от тях роби най-вероятно ще увеличат цените си. САЩ не подписват и договор даващ право на британски военни кораби да претърсват американски съдове, а само да се удостоверят, че наистина са под флага на Съединените щати. Дори на палубата да се чуват стоновете на робите, англичаните не са можели да направят нищо. Англия нарушава тази забрана по време на ембаргото против Франция по време на Наполеоновите войни което види и до война между страните. Формален повод за обявяването на война е опитът за задържане и претърсване на американски търговски кораб от английска военна фрегата и, след отказа на американския кораб да се подчини - откриване на огън от страна на британските военни и избиването на голяма част от американския екипаж. Причината е търговията с Франция която е поставена под блокада от английският флот, но Южните щати прегръщат идеята за война с Англия и то предвид, че тя е най-големия им купувач на тютюна и памука, което ме навява на силно подозрение, че са искали да запазят контрабандните си канали за доставки на роби. Докато северните щати не искали война, тя била приета с подозрителен ентусиазъм на юг. Войната е общо взето катастрофална за САЩ, но англичаните които не искат да харчат пари за скъпи задокеански съмнителни победи, са съгласни да не претърсват американски кораби, така и двете страни се смятали за победителки, а контрабандистите и търговците на роби потрили доволно ръце.

Куба – Мека на търговията в 19 век

Въпреки, че търговията с роби първата си поява в Куба в началото на 1500-те година, следващите десетилетия и столетия не водят до приток на роби почти до средата на 18 век икономиката на Куба е вързан само за Испания. Под тази неефективна система в която монополни договори отпуснати от короната икономиката по-скоро крета, отколкото да се развива.

image

Цена на робите в Куба ($) 1809 - 1886 г.

Кубински стоки се допуска да бъдат продавани само на испанските пазари. Испания също пречи на производството на определени стоки в колониите си, за да се гарантира, че винаги ще има износ за тези пазари. При тези ограничения, селскостопанските стоки за износ са малко и робския труд е свързано в относително малък мащаб, главно в Хавана. С успехите на Барбадос и Ямайка като колонии, произвеждащи захар, кубинскя елит вижда подобен потенциал и за техния остров и започва да праща петиции до двора за да се отпуснат юздите на местния бизнес. След 1740 г. са отменени данъците върху кубинската захар за Испания и производството започна да се увеличава. Импулс обаче дава друго. През 1762 г. Хавана е превзета от Англия и окупирана за 11 месеца. Кубинския износ тръгва към британските пазари, много по големи и богати от на испанците. Британците също имат вече и ефективна система за търговия в роби и още по време на окупацията 5000 африканци са докарани в Куба.

image

Плантация за захарна тръстика

Кубинците приветстват това още повече отварянето им за износ прави добиването на захар и развитието на захарни плантации все по-изгодно. Хавана става все по притегателен център за търговия с роби, още повече няколко десетилетия търговията с роби е почти необезпокоявана. Започването на войната на Англия с робството не води до кой знае какъв напредък в Куба. Британските кораби патрулират в морето, но в самата Хавана бизнесът цъфти, а многото заливи и заливчета на острова помагат на контрабандистите, а и не само. Тъй като англичаните нямат право да претърсват американски кораби, то американски търговци моментално яхват доходоносния бизнес. За разлика и от САЩ, където населението е разделено на две и половината не подкрепя робството, което води до преследване на роботърговски кораби от военни американски съдове, заради забраната за внос на роби, то в Куба почти 98% от населението свързва стандарта си на живот с робите и всички помагат за търговията дори след нейната забрана.  

image

Въпреки, че вносът на роби бил забранен в САЩ и превоза на роби се смятал за пиратски акт, той процъфтявал на крайбрежието на Тексас и Флорида


image

От Куба робите били товарени на бързи корабчета и доставяни в САЩ. Развитието на този бизнес поставил до някъде и началото на новости в корабостроенето. Източения корпус, наклонените назад мачти и острия нос станали отличителна черта на американските роботърговски кораби и макар първите прадеди на клиперите да са създадени за да превозват поща и точно за да патрулират покрай брега, като военни и да следят за контрабанда, то самите роботърговци започнали да ги използват. А печалбата си струвала. Високите цени в САЩ и разрастващите се нужди от нова работна ръка за новите плантации растяла. В 19 век, времето на преминаване на Атлантика при търговията с роби паднало драстично благодарение на напредъка в областта на корабостроенето и скоростта на новите кораби. Освен малките кораби с които се доставяли роби от Куба към САЩ, имало желание и за директна доставка от Африка и някой предприемачи искали да поемат риска, защото си струвало.

За суми между 100 и 250 000 $ е можело да се поръча чисто нов голям кораб в някоя от корабостроителниците на север, а после само с едно плаване не само да се избие цената му, но дори да излязат на печалба само с един рейс 

image

По време когато в Африка цените на робите са падали, а в САЩ са се качвали, е можело да се стигне и до 1-2 милиона долара печалба, само от един рейс. Тъй като корабите е трябвало да вземат разстоянието за кратко време, те са строени с новите форми преминали по късно към клиперите за да могат не само да надбягат в случай на проблем някой британски военен съд решил все пак да арестува американски кораб, но и да запазят живота на колкото се може повече роби докато пресичат Атлантика. Защото в тези времена, за разлика от преди забраните за търговия робите се товарили изключително на гъсто. Голям бум в корабоплаването поставя златната треска в Калифорния. Корабостроителите от Нова Англия полакомени от откриващия се пазар построили толкова много бързоходни кораби, че цените им между 1850 и 1857 г. паднали повече от двойно. Тези кораби било само въпрос на време да поемат търговията с роби.  

Огромната част от вноса на роби за Куба и контрабандата за Юга в САЩ, била извършена точно от кораби строени в северните щати

image

"Wildfire" с разпънати платна 

Един от най-красивите и бързи кораби Wildfire (338.3 тона) построен в Масачузетс от известния корабостроител Саймън Маккей е замесен в търговията с роби. Създаден първо за търговия със Средиземно море, счупил рекорд за най-кратко прекосяване на Атлантика, в декември 1859 г. Wildfire е продаден на търговеца на роби Пиер Лепаж Пиърс.  Още следващите дни корабът е натоварен със стоки в Ню Йорк, потегля за Антилите, а от там се прехвърля на западния бряг на Африка. На 18 март 1860, Wildfire напуска река Конго с шестстотин и петнадесет африканци натоварени за Куба. При цени между 600 и 800 долара за роб, брутната печалба въобще не е била за пренебрегване и би била около 340 000 долара. За лош късмет на роботърговеца, край Куба красивия клипер попада от американски военен съд Mohawk и е арестуван. Англичаните нямат право да арестуват американски кораби, но американците могат да тарашат своите и възползвайки се от безветрието, янките нямат никакви скрупули да проверят товара на красивия клипер, собственост на южняк при това известен като роботърговец. При ареста, живите роби са 507 броя, един член на екипажа се самоубива от срам, а останалите 22 ма са оковани и пратени на съд. И докато корабът с поетичното име Wildfire е сравнително малък, един голям кораб е можел да събере до 2000 човека натоварени на палуби с разстояние между тях понякога от само 73 см. Нормалното разстояние обаче за палубите е било около 130 см., тоест човек пак не е можел да се изправи, но пак е малко по-човешко от 73 см. Ако те са мъже с в разцвета си, то те при доставка в САЩ по време на някой от пиковете там в цените, могат да се продадат за сумата от 2, до 2.5 милиона долара. За това на рейс започнали да качват колкото се може повече, като понякога дори робите били опаковани като лъжици, легнали на една страна със свити колена един зад друг. Смъртността понякога била ужасяваща, но дори да е 50%, то дори при най-ниските цени в Луизиана, за 1000 роби е можело да се вземат около 300 000 долара. До 1860 г., собствеността на южните щати в роби е вече на стойност близо 4 млрд. долара. Робството остава процъфтяващ бизнес до навечерието на Гражданската война и не е чудно, на юг се е увеличила и въоръжената съпротива, за да се защити тази огромна инвестиция.  

image

Умения, физически черти, психически способности и други качества, помогат да се определи цената на един роб

Квалифицираните работници се продават с премии от поне 40-55% върху цената. Робите които са бягали, крадците, пияниците, побойниците или просто глупавите се продават на по-ниски цени. В Ню Орлиънс и куба, светлите жени, който се радвал на голяма популярност (като наложници), които се продават с премия. На колко години е робът също има голямо значение. През 19 век в Ню Орлиънс, цените достигат своя пик при около 22 години за жените и 25-годишна възраст за мъжете. Момичета струва повече от момчетата в пред тинейджърска възраст. По-късно цените се изменят, като за мъже се плаща повече отколкото за жени. Юноша на 14 роб е струвал около 68-72 % от стойността на 25-27 годишен мъж, докато едно момиче на 14 е продавано за 60-65 %. В сравнение с възрастните мъже, жените са били на стойност от 80- 90%, като разбира се е имало и изключения. Връзката майка-дете, също се оказа важна за целите на ценообразуването: хората понякога плащали повече за непокътнати семейства, защото това значело, че от такова семейство може да се очаква повече вярност, отколкото от ергени или жени без деца. Най-високо се ценели обаче мъжете с професия. Премия се изплаща, ако робът е занаятчия - особено ковач (+55%), дърводелец (+45%), готвач (+20%), или са притежавали други домашни умения (+15%). От друга страна, цената роб е преоценен, ако лицето е било известно, че е беглец (-60%), осакатен (-60%), пияница (-50%).

image

Колебанията в предлагането и цените зависят от пазарните условия, както и от цените на други стоки – тютюн, захар, памук, ориз – като оризът е свързан не с произведената от робите стока, а с тяхното изхранване. Цената на робите в САЩ падат около 1800 г., във връзка с робската революция в Хаити. По-малко от едно десетилетие по-късно, цените се покачват, когато международната търговия с роби е забранена. Интересно е, че сред тези, които подкрепиха закриването на трансатлантическата търговия с роби са няколко от южните щати. Защо е тази очевидна аномалия? Много е просто - Тъй като в резултат на намаляване на доставките от забраната, цените на роби които вече живеят в САЩ се качват, то това увеличава и богатството на тези които вече ги притежават. По него време американските роби са с достатъчно високи нива на раждаемост и на достатъчно ниски нива на смъртност, така, че тези от южняците които притежават роби са на печалба от действията на Англия спрямо международната търговия с роби. Към това трябва да добавим и още нещо, не толкова често споменаване в документите, но силно показателно. Подобно на британските плантатори на Карибите отглеждащи захарна тръстика, така и по-късно плантаторите на памук от американския юг се изживяват като истински джентълмени и в следствие на това се опитват да запазят стандарта си на живот, често на ръба на фалита.

image

Роби за продан 

Подобно на плантаторите от края на 18 и началото на 19 век в Ямайка и Барбадост, тези в Южните щати също в една не малка степен живеят на кредит. Бъдещите реколти често са ипотекирани още преди да са засети, огромните разходи за именията, конете за разходки, каретите, баловете, приемите, екскурзиите в чужбина и диамантите са нещо обичайно. Увеличаването на стойността на вече притежаваните роби, само може да осигури още пари на широко живеещите плантатори, които често зависят от цените на продукцията си, на робите си и на милостта на кредитиращите начина им на живот банкери. За това и спадовете в цените на памука се оказват драстични и за спадовете в цените на робите, а финансовите кризи в Лондон или Ню-Йорк често помитат и пазара на роби в Южните щати. И докато Бразилия си остава най-големия вносител на роби то от 1825 г. около 36% от робите в Западното полукълбо живеят вече в  САЩ. Това е отчасти се дължи на високите нива на раждаемост, които на свой ред се дължат на по-равното съотношение на женски робите в САЩ, в сравнение с други части Северна и Южна Америка. По-ниската смъртност също е от значение. Климатът е една от основните причините, културите са друга. Дейностите с които робите в САЩ се занимават, не са така изтощителни като захарните плантации на Антилските острови и в мините на Южна Америка. Постепенно и сферите им на приложение в 19 век растат, като роби са работили в промишлеността, домакинската работа и с разнообразни други продоволствени култури. Например, в Южните щати между 1840 – 1960 г. от половина до ѕ от царевичната реколта се обработва и прибира от роби. Големия скок обаче е поставен след 1793 г. и памукът, благодарение на техническата революция изведнъж става култура с голямо финансово значение. Патентована и подобрена е машина за чистене на памук, съществувала столетия по-рано в индийски или китайски вариант, но не така ефективна като американския и аналог създаден от изобретателя Уитни. Преди въвеждането на механичното чистене на памук, е необходим значителен труд да се почиства и да се отделят влакната от семената. С въвеждането на машината, памукът става един изключително доходоносен бизнес и създава много богатства в довоенен Ню Орлиънс и Галвестън. Изобретяването предизвика масивен ръст на производството на памук в САЩ.

image

Производството на памук се разшири от 750000 бали през 1830 до 2,85 милиона бали през 1850. В резултат на това на югът става още по-зависим от насажденията и робството. Броят на роби се увеличава от около 700 000 през 1790 г. около 3,2 милиона през 1850. Въпреки забраните за внос на роби от Африка, приета от Конгреса на САЩ още в 1790 г. контрабандата с тях е така силна, че в 1860 г. един от всеки трима роби в Южните щати е роден в Африка. В 1860, южните щати предоставят 2/3 от световното предлагане на памук, както памукът им е до 80% от този обработван после на платове на британския пазар. На юг освен в селското стопанство около 150 – 200 000 роби са ползвани и в индустрията, като често робите са били комбинирани с високо квалифицирани бели майстори и професионалисти, за да може да се устои на конкуренцията на качествени стоки от чужбина или от севера.  
image

Имало ли е чернокожи робовладелци и в САЩ? 

Разбира се. Преброяването на населението в 1830 г изброява 965 черни робовладелци в Луизиана, притежаващи 4,206 роби. В Южна Каролина има 464 черни робовладелци притежаващи 2,715 роби.   Някои чернокожи служи в армията на Конфедерацията, който е друг пропуск в популярната култура налагана днес. Чернокожи войници пък в 54-ти полк от Масачузетс (от армията на Севера) въобще не са бивши роби избягали от лошия юг, нещо което се опитват да ни внушат с някой филми. 

image

Това момиченце на 5 г. е струвало  644  $ 

На цялата тази плантаторска идилия и живот на широко, слага край Гражданската война в САЩ - 1861 - 1865 г. 

image

В началния период на войната и в първите и седмици цените на робите се качват още повече, но бързо, с развитието на войната започват да падат. Морската блокада която северняците предприемат от една страна спират изцяло доставките с роби от Куба, но от друга и износа на памук. Още в 1861 г. износът на памук е паднал с 95%. Това, придружено с обезценяването на южняшкия долар е катастрофално. Спад на местната валута, спад в цените на на стоките за износ, от там спад на цените на живите оръдия на труда (робите), са на-възможно лошото икономическо състояние. Пристанищата са блокирани, банковата система на юга реално почти изцяло фалира, а правителството е принудено да взема стоките от фермерите и от плантаторите срещу голи разписки, че някой ден, след войната те може и да бъдат платени. Цените на памука скачат рекордно, но поради забраните за износ и заради блокада цените на юг падат, докато в Ню Йорк малките партиди внесени контрабандно от юг достигат рекордни цени, носейки баснословни печалби на контрабандистите, но не и на южняците.  Цените на робите се сгромолясват заедно с цялата икономика, а повечето търговци и собственици на роби и още далеч, преди краят на войната са разорени.  

image

Куба - Началото на края на кубинската търговията с роби не е далеч

След прокламацията за еманципация на робите на Линкълн през 1863 г. бизнеса в Куба става сложен и труден. С големия си съсед, вече с друга политика кубинците могат да видят края за себе си. Последният кораб с роби пристигна в Куба през 1866 г. Двадесет години по-късно, в 1886 г. робството е премахнато напълно на острова.

Бразилия 

image

Законът за еманципация на робите, подписан от императрицата на Бразилия

Въпреки, че португалското правителство премахва робството в континенталната част на Португалия още в 1761 г., робството продължило в отвъдморските колонии на Португалия, и по-специално в Бразилия и след нейното отцепване от Португалия, до окончателното му премахване през 1888 г. Въпреки, че през 1831г. търговията с роби в Бразилия е забранена, бразилците малко се съобразяват със забраните и в 19 век доставките на роби от Африка не само не намаляват, а и се увеличават. Бразилия си остава най-големия вносител на роби и в 19 век. Съпротива срещу робството в Бразилия обаче макар и по-слаба отколкото в САЩ съществува и с годините се приемат все повече закони забраняващи или ограничаващи робството. Голямата суши в Бразилия в 1877-78 в североизточната част на страната, точно тази в която се отглежда памук, довежда до големи сътресения, спад в цените на робите, глад, бедност и вътрешната миграция. Заможните притежатели на плантации се втурнали да продават своите роби на юг в страната където народната съпротива и негодуванието срещу робството растат. В 1888 г. робството е окончателно отменено. Без обезщетение за финансовите загуби, собствениците на насажденията остават разочаровани монархията в Бразилия и когато година по-късно дългото и успешно управление на император Педро II завършва чрез военен преврат, едрите собственици на плантации оставят на военните да се разправят с монархията не проявяват интерес да я запазят. 

Колко пари би струвал един роб днес?

Колко пари би струвал един роб днес, ако можеше по някакъв начин да обърнем тогавашните долари в днешни? Доста рових и срещнах няколко източника, но като че най-близо до истината е цена около следните параметри - Ако един роб е струвал около 500 тогавашни долара, то цената му днес би била около 200 000 $ в икономически статус днес, или колкото един скъп автомобил. 

През 1998 г. президентът на САЩ - Клинтън, посети Уганда и предложи извинение на африканците за робство. Отговорът на президентът на Уганда, Йовери Мусевени, след недоумяващ поглед Клинтън е следния  "Африкански вождове са тези, които са водили войни помежду си, улавяли са собствения си народ и са го продавали! Ако някой трябва да се извини, то трябва да бъдат африкански вождове! Ние все още имаме тези предатели тук, дори и днес!"


image

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. momchil - Много интересен пост. Чудя се само, ...
05.03.2012 22:49
Много интересен пост. Чудя се само, ако сега един роб би струвал 200 000 долара, то за колко време трябва да работи за да възвърне инвестицията на господаря си. Средният доход в САЩ на глава от населението е ок. 30 000 долара годишно. това значи, че ще са нужни близо 7 години и то ако роба не консумира нищо. Тъй като обаче господарят трябва да поддържа жизнените му сили годините стават доста повече. Това ме кара да се съмнявам, че този метод на сравняване на цените не е много сполучлив. Разбира се, ако робът е като Уитни Хюстън, Марая Кери, Луис Армстронг или Джери Брукхаймър той би се изплатил буквално за минути. Но дали роб би създал това, което са създали горните. Иначе от поста научих много неща,които не знаех.
Поздрави
цитирай
2. borsi - Срещнах доста сметки, където ст...
05.03.2012 23:03
Срещнах доста сметки, където ставаше дума точно за това, колко може да отработи и как ще се движи цената му спрямо това, но темата е толкова дълга и обширна, че я съкратих. Ако робът ти е някакъв специалист и го даваш под наем, би могъл да се изплати и само за няколко години, но ако не си направил добре сметката си, или няма работа за него (както и се е случвало в години на икономически кризи) то тогава сметките ти не излизат. В Бразилия робите са се изплащали сравнително много по-бързо, но и там цените никога не са били така високи като в САЩ където през всичкото време са били най-скъпи. Друго за което не съм писал е, че в повечето общества робите са това което са скъпите коли днес. Символ на висок социален статус. Тоест, щом имаш роби, значи си значим човек, а не бедняк.
цитирай
3. vkolev22 - Много добър текст!
11.03.2012 00:12
Ето нещо по тази тема и от мен: http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi7-Kolev/Kolev.html
цитирай
4. borsi - ....Благодаря за препратката!
11.03.2012 14:54
vkolev22 написа:
....
Благодаря за препратката!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5985373
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031