Дълго сдържах дъха си
сред ловците на бисери,
за да не стигна късно
и да изгубя нишката.

Трябваше да проуча
с независими мерки
всички делнични случки,
вземани на доверие.

Толкова бе повърхностна
повърхността, че даже
цялото ми отсъствие
мина незабелязано. 

Бе от ясно по-ясно,
че са двойни дъната,
а под равния пясък
бдят невидими скатове. 

Няма никаква тайна
в злободневните правди:
който вика, той знае
кой ще му се обади. 

Знам, животът изпитва,
а смъртта пише точките,
но ги гледа в очите
който не е безочлив. 

Той накрая ще стане
мярката - никой друг.
Щом личи, че го няма,
значи още е тук.

 ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 

Приятелят ми от студентските години Къци (роден през 1951 г.) си отиде на 8 август т. г. Един от най-талантливите ни сатирици, 20 години от живота си отдаде на в. „Стършел”.
Много приятели набори си отидоха напоследък...