Повяхна въздухът и рухна мостът,
по който бавно си замина лятото.
Небето погрозня и се износи,
ръждяса
руното на планината.

Събраха мравките
зрънцата на живота,
щурецът пак със пръст в уста остана
и тръгна бос по вратните да хлопа
с изтърканите песнички на рамо.

Цигулката скрибуца ли, скрибуца...
Връз покрива на толкова копнежи
брои пилчарят своите сполуки,
затънал в керемидите до глезен.

А жеравите впиха острието
на стародавния си плуг в простора;
настрои си цигулката щурецът –
ще го одумат,  

                   пък ще му отворят.

И аз ожънах и наточих плуга,
подпалих сам бодливото стърнище,
обърнах сам брадясалата угар.

Но на пазара не отнесох нищо.