Знам, че медалите

с две страни

се окачват на шия

и че ги носят по цели дни

гордите мераклии.

 

Не че имам нещо против –

всеки с верни заслуги

нека се радва, нека е жив:

ще му дадат и други!

 

Аз се гордея с един медал –

неръкотворен и ничий,

още преди да съм осъзнал

колко съм те обичал.

 

Знам, не е никаква новина,

но ще река на скептиците:

ако обичаш една жена,

не може

да не обичаш.

 

Който обича една жена,

значи обича жените.

Има медали

с една страна.

Те се носят в гърдите.

 

Ей това е обяснение в любов. Само поетът го може.
Медалът в сърцето не само е неръкотворен, но не е и тиквен медал. Но пък може да те зарадва с най-сладкия и вкусен тиквеник на света. Даже да ти каже, че точно ти си този най-сладък и вкусен таковата... тиквеник (ще ме прощаваш) на света. Особено след като си прошепнал на уше такова стихотворение.
Поздрави, Слави. Великолепно е.

Затова и внесох малко ироничен елемент в стихото. Благодаря!

Чудеснико! :)))

благодаря за чудото!