Казват, че всеки играел
своя игра.
Затова ли режисьорите
са безработни,
декорите –
подходящи за пещера,
постановките –
сбъркани,
билетите –
доживотни?

Слагат маски хора,
които нямат лице.
Които нямат сърце,
викат сърцато.
И онези там -
с вързаните ръце -
възпяват епически свободата.

Няма край пиеската,
няма играта край.
Но и сто роли да имаш –
все си еднакъв;
и както и да се прикриваш,
знай -
ще станеш ясен преди антракта.

Винаги ще се намери поне един,
който да викне:
"Познах те, друже!"
И ще бъдеш премерен
със своя аршин,
и ще узнаеш, че е заслужено.

Развръзката никога
не идва сама,
краят не е просто лотария.
И който е бил
постоянна величина,
той може утре да стане мярка.

Важно е каква мярка-еталонната стои заключена в стъклен шкаф,а другите работливите,всеки ден се изтъркват на пазара,ама полезни в действие.Така е
някои постоянно са същите в раздаването си,а други в пестенето.Все величини,
как да избереш...Разума едно казва,а сърцето друго...

Ако нямаме друго, поне можем да избираме. Дори и погрешно ;)))

Пиесата е... сложна. Поезията и тя. А пък за живота какво да кажем.
Поздрави, Слави! За живота. В твоите стихове. И в теб.

ами ти си постоянна величина, приятелю...;)

"Има простички истини
и много сложни лъжи
и е въпрос на мисия
какво ще ни утеши."

Поздрав!

Казано е: "С каквато мярка съдиш, с такава ще ти отсъдят".

Поздрав!

"И който е бил
постоянна величина,
той може утре да стане мярка."

Няма по-добър финал, мъдрецо!

Като си мисля за Борис Христов, то това е като за него. Постонянна величина. И - мярка.