Минорните акорди на октомври
се извисяват в есенния храм.
Не ни остава много -
просто спомен.
От него никой не е по-голям. 

Защото само с плът не се живее.
И с пет опитомени сетива,
които днеска 
                            могат да ни слеят,
ала да ни разлъчат след това. 

Във паметта
на улици и църкви,
на лодки, влакове и брегове
следите ни по малко ще замръкват
под други стъпки,
чувства,
гласове. 

Но вътре
в тайниците на душата,
където не проникват глъч и тлен,
се крие най-голямото богатство
и то ще свети ярко
нощ и ден. 

Аз няма да подпаля храм за слава.
Аз няма да запаля свещ дори.
Каквото е угаснало - остава.
И няма никога да изгори.