Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2011 07:36 - 95 години от гибелта на Димчо Дебелянов
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 12663 Коментари: 28 Гласове:
35

Последна промяна: 02.10.2011 08:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
На днешния ден преди 95 години в окопите на Първата севтовна война загива един от гениалните български поети - европейския и световен поет Димчо Дебелянов. Точно ден след Празника на поезията и музиката да си спомни за него и почетем паметта му. От този ден започва неговото истинско безсмъртие. 

                                   Димчо Дебелянов

                           Сиротна песен 

Ако загина на война, 
жал никого не ще попари - 
изгубих майка, а жена 
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби - 
приневолен живя сирака 
и за утеха може би 
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад, 
богатствата ми са у мене, 
че аз съм с горести богат 
и с радости несподелени.

Ще си отида от света - 
тъй както съм дошъл, бездомен, 
спокоен като песента, 
навяваща ненужен спомен. 
----------------------

Акт за смърт на Зап. Подпоручик Дебелянов Димчо Велев

На хилядо деветстотин и шестнадесетата година, втори Ноемврий десет часа преди пладне, ние Илия Минев, кмет и длъжностно лице по гражданското състояние на Ихтиманската община, Самоковска околия, Софийский окръг, получихме един акт за смърт от Министерството на Войната, на който съдържанието е следното:

Акт за смърт № 118

на Зап. Подпоручик Дебелянов, Димчо Велев
На хилядо деветстотин и шестнадесетата година, единадесетий Октомврий в четири часа след пладне на поз. над с. Христос, пред нас, Никола Тодоров, ковчежник на 22-ий пех. Тракийски полк, длъжностно лице по гражданското състояние, се явиха млад. подофицер от 5-а рота на 22-ий пех. Тракийски полк Христо Ив. Сириняков, на 30 год., от Чамурлия, Самоковско, и редника от същата рота Милан Панев, на 31 год., от с. Вакарел, същата околия, и ни заявиха, че Запасния Подпоручик Дебелянов Димчо Велев, младши офицер в 5-та рота, на 25 години, от гр. Ихтиман, Самоковска околия, по занятие чиновник в Върховната сметна палата, син на Велю Дебелянов и (името на майката отсъства в документа), неженен, е умрял на местността с. Горно Караджово "Серско", убит в боя, на хилядо деветстотин и шестнадесетата година, втори Октомврий, десет часа пред пладне.
Вследствие на което, като се удостоверихме в действителността на смъртта, съставихме настоящия акт който се подписа от нас и от свидетелите...

Както се вижда, допуснати са някои неточности, например като тази, че Димчо е от Ихтиман и че е 25-годишен.
 -----------------------------------------

image


Майката на Дебелянов
Цана Илиева-Ибришимкойчова

image

Надгробният паметник на Димчо Дебелянов в Копривщица. Скулптор проф. Иван Лазаров.

image


Победа

                            На Димчо Дебелянов

Хиляда и една войни,

които продължават още,

изгубени в оскъдни дни,

спечелени в бохемски нощи.

 С груб първобитен интерес

във тебе взрян, светът примигва,

че за мнозина си и днес

предизвикателна енигма.

 Макар че можеше да спиш

в тила – необезпокояван –

ти увенча и висш, и нищ

със доброволните си лаври.

 Останал сам – без майка, дом,

другари, врагове, любима, 

към сетния житейски фронт

с богатствата си ти замина.

 Там върху прашния окоп

куршумът точно в теб ще гледа,

за да нахрани твоя гроб

с кръвта на твоята победа.

                   

 

 

Разчистване на Дебеляновия двор

 


То е съвсем рутинно разчистване

в навечерието на юбилея.

Няма да ни доближи до истината.

Няма и да ни отдалечи от нея.


Времето не щади никого и нищо:

порти, дувари, кладенци, калдъръм...

Какво остава за пет-шест вишни;

те и наяве си бяха сън!


Разликата между музея  и къщата

е в отстоянието до мита.

Стопанинът повече не се връща –

сторил е място и за света.


Той трябва и може да бъде предан,

трябва и може да устои

и без да знае дали го следват,

първо моста ще построи.


Не се надява на нищо свише

или да дойде моментът.

Този, който е страдал истински,

не чака аплодисменти.


Но не скърбете за старите вишни:

и новите ще се хванат добре.

Поетът, който си е отишъл,

не може повече да умре. 
 
                
                         Славимир Генчев

Засаждане на нови вишневи дръвчета в къща-музей "Димчо Дебелянов" заедно с още живия тогава (на 96 години през 2007 г.) племенник на Димчо Иван Дебелянов - син на Димчовия брат Илия, който е и един от инициаторите за преместването на тленните останки на поета от Демир Хисар в Гърция в родната Копривщица през 1931 г.

image

 .........................................
  Чудомир за Димчо Дебелянов

  Длъжен съм да призная в самото начало още, че ние, неговите познати, твърде малко познавахме приживе дълбокия, лирически поет и вълшебник на стиха Димчо Дебелянов. Ние познавахме повече другия Димча: бохемата, скитника, безприютния, скандалджията, гуляйджията и “среднощния размирник”, както го нарича един от неговите биографи. Ние другарувахме и споделяхме с онзи Димча, който в късни полунощи из схлупените столични бордеи поливаше с вино горчилките, насъбрани в душата му, в тъмно безпаметство диреше утеха и забрава. Това е този същият Димчо, когото и вие сте виждали в единствения негов портрет, изваден от случайна групова снимка - брадясалия, несресания, облечен с палтото на Стойчо Стойчев, с панталона на Коста Кнауер, с обуща, дадени му кой знае от кого; този същият, който понякога нямаше даже и копче за яката си, та я връзваше с канап за каиша, за да не изскача нагоре.

Другият Димчо за жалост, опознахме твърде късно.

“Той не искаше с нищо да се отличава от другите - бележи друг негов ценител - не искаше да блести с редки достойнства, не искаше да стърчи над тълпата, да буди удивление. Висшият свят в който живееше духът му, щеше да изглежда осквернен, ако той се разкриеше напълно. Профилистерската среда, дето го тласнала съдбата, и страхът да не изглежда жалък между “здравите” и “практични хора” го караха често да слиза до тяхното равнище, за да увери света, че той не е никакъв “избраник”, че е като всички. Такъв беше животът му, в това лежеше неговата жизнена драма. Защото все пак имаше нещо непреодолимо, нещо по-силно от него; нещо, което го отличаваше, окръжаваше го с легенда, отделяше го от видимия и го тласкаше към невидимия свят. И колкото съпротивата срещу този зов на висшите сили е по-упорита, толкова повече растеше вътрешната драма, раздвоението между него и света. Неговата вътрешна чистота диреше възможност да се отърси, за да не изглежда като анахронизъм.”

Имам основания да се съмнявам и в твърденията на ония негови “приятели”, които се навъдиха след неговата смърт особено, знайни и незнайни, невикани и неканени, които писаха и продължават да пишат толкова много и толкова често и да изтъкват приятелските си отношения с него.

Димчо Дебелянов бе достатъчно горд, за да разголва за щяло и нещяло душата си. Той беше твърде голям и много близко до нас, за да имаме необходимата дистанция да го обхванем в неговата цялост. Той най-сетне беше тъй стихиен и тъй завършен като скитник бохем, че нам тогава се струваше, че друг Димчо не съществува.

Как можехме ние да проумеем, да преценим и раздиплим всички тия гънки и възли на сложната му душевна буря, когато бяхме едва двадесетгодишни, а той само с две-три повече от нас?

И все пак... в ония вихрено-безумни нощи и другият, светлият, лъчезарният, безсмъртният Димчо се е явявал често между нас, но за това си спомнихме, както обикновено става, едва тогава, когато го загубихме.

Не веднъж ли пред очите ни чистото му и вдъхновено чело се бе сгърчвало от негодувание при най-малката несправедливост и коравият му пестник се бе дигал заканително срещу далечно някое подобие човешко? Не веднъж ли възмутен, плюл с омерзение, бе зарязвал сред зима, гладен и гол, службата си?

Кой реагираше веднага, моментално, с цялото си същество срещу всяка простащина и полукултурност? Кой, погнусен от недостойното държане на нашите студенти в парахода на път за Атина, се качи високо и със страшен глас ги нарече: С е к р е т а р-б и р н и ц и! - който епитет се лепеше в разстояние на двадесет години върху всяка проява на б а й г а н ю в щ и н а!

А в момент на тиха резигнация, сред килнатите чаши и сгъстен пушек, когато всички бивахме замаяни от алкохол, той унесено и вдъхновено рецитираше тъй майсторски, на чист френски език безсмъртните куплети на Албер Самена, на Франсис Жам, на Бодлера и Верлена!

Без съмнение това бе оня Димчо, чистият, самоотверженият, страдащият и вечно горящият като факла поет, когото ние сякаш недовиждахме.

Помня, аз едва начеващ римоплет из хумористичните списания, започвах да пародирам по едно стихотворение от поетите из издадената от него и Подвързачов антология.

Димчо, който имаше остро чувство към хумора, ги посрещаше съчувствено и даже ме подсещаше от кого и какво да пародирам. Когато дойде ред и на самия него, аз пародирах известното му четиристишие:

ПИСМО

С нечути стъпки в тъмен край отмина
денят, донесъл зной и знойна жад,
и свела небесата нощ пустинна,
лей сълзи над притихналия град.

И в тази нощ, на тебе посветена,
под ромона приспивен на дъжда
заспива печальта ми озарена
от спомена за твойто първо ДА.

Направих го аз, изкълчих го според моите тогавашни разбирания за хумор, отпечата се то и вечерта, като се събрахме, очаквах пак похвала. Но Димчо, след като го прочете, ме изгледа тъй свирепо, тъй сърдито, че просто ме скова на място.

Тогава разбрах, че това нещо е писано с кръв от сърцето му, че то е вопъл, окъртен от дъното на душата му, че тази малка песен е молитва, достойна за устата само на чисти жреци и че всяка шега с нея, особено в лицето на самия автор, е най-малкото една нелепост.

По същото време, когато се печаташе тяхната Антология на българската поезия от Вазова насам, ми идва друг случай на ум, който подчертава голямата скромност на поета. Димчо решил в антологията да влезе със свои стихове и Подвързачов. За себе си, разбира се, не помислил даже. Подвързачов, от своя страна решил, че Димчо по право трябва да влезе в антологията, а той да не влиза. И почват да се надхитряват. Димчо дава Подвързачови стихове да се редят в печатницата, той мине и ги изхвърли. Подвързачов занесе Димчови стихове да се редят, мине Димчо, развика се и ги махне. Работата идва до скандал. Намесват се и други писатели, говорят му, убеждават го, а той не ще и не ще! Най-после Подвързачов надхитрява Димча и въпреки протестите му и сърдитните му скрито промъква цикъл стихове - и той влиза в антологията.

Друг типичен случай. Група млади писатели устройват в театър “Одеон” паметно утро за Ботева. Димчо чете великолепен реферат, но е тъй смутен, тъй блед и ръцете му тъй треперят, че листовете играят в тях. Като свърши утрото, поздравих го и му думам:

- Всичко тъй хубаво, ама какво беше туй треперене бе, джанъм?

А той бърше запотеното си чело и казва:

- Как си мислиш ти бе? Ботев е това, не е шега работа! Лесно ли е за Ботев да приказваш, и то пред толкова хора?

Беше в първите дни на март. Грейнало едно слънце над София, засмяла се оная ми ти Витоша - да й се ненагледаш. Седим ние с него в сладкарница “Роза” и нямаме пари ни за кафе, ни за хляб, а обед наближава.

Решаваме да продадем зимните си палта, понеже вече не са ни нужни. Решено и сторено. Битпазар е на петдесет крачки от нас. Отиваме, събличаме се и ги поднасяме на брадатия евреин срещу 12 лева. Седем лева от моето, като по-ново, и пет за Димчовото. Хапнахме него ден, сръбнахме и до вечерта не остана ни сантим. На другия ден, като сви една виелица, като захвърча един сняг поразия! А няма ни пари, ни палто! Крача аз свит, с дигната яка край Градската градина и се чудя къде да се свра, а насреща ми - Димчо, хванал се през корем, гледа ме и се смее, смее през глава.

“С насмешка понасяше материалната мизерия той - пише трети биограф за него, - но се гърчеше при най-малкото докосване до душата му.” И това ние даже не виждахме, както трябва, тогава или ако го виждахме, не му отдавахме нужното внимание.

Не познавахме ние Димча, още ни тежи този грях и нека признанието сега поне малко ни утеши. Голям беше той, а нашето зрение беше твърде слабо тогава.

“Да презреш всички блага, чието достигане иска само едно огъване на гръбнака, да загубиш гласовете на суетността в името на едно духовно съвършенство; да преминеш през пустинята на условностите и през мъртвилото на разочарованията, да дириш правдата, правдата на живота; да се откажеш от правото на щастие само защото би го придобил с лъжа или измама; да изтърпиш безброй лишения не с дни и не с недели, а с години, за да не измениш на себе си, на своето аз; да не познаеш младост, да я изгубиш в безполезна и дребнава грижа за съществувание, това не е ли героизъм?” - пише за него четвърти негов връстник и другар.

Такива хора не се раждат често. Другаде такъв човек би се нарекъл Бетховен, Моцарт, Шуберт, Шилер, Клайст, Бодлер, Едгар По... И това може би е една утеха за нас.

Но това ни най-малко не намалява отговорността на съвременниците му. Ние знаем, че личната съдба на немските ясновидци бе една от причините за песимизма на Достоевски. Терзанията на гения звучат винаги като плесница на неговото време.

В случая грехът на обществото е доказан. Ако, както казват, съществува колективно съзнание, би трябвало то да чувства болезнено разкаяние за този грях. Това обаче е немислимо, защото колкото индивидуалното съзнание е ясновидещо, толкова колективното е тъмно, непонятно, разрушително. Из неговите лабиринти минава, както реката Стикс през ада, пътят на индивидуалната съдба. И Димчо Дебелянов влизаше незабелязано в остра вражда с колективното съзнание и в това тъмно царство се подготвяше неговият край.

“...Аз отивам и зная, че няма да се върна; ще блесна като искра и ще угасна.” - казал на тръгване за фронта на тия, които са били при него. А от там като жесток укор за нас, като бич над главите ни изплющя неговата жестока и тъжна сиротна песен:

Ако загина на война,
жал никого не ще попари.
Изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари...

И по-нататък:

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и радости несподелени...

След тази страшна и изчерпателна изповед на прокълнатия поет всяко тупане в гърдите, всяко ровене в неговото душа, всяко венцехваление, което ние, неговите съвременници, плетем, за да изтъкнем често пъти повече нашите собствени личности, отколкото неговото безсмъртно дело, звучат като кощунство.

И в такива дни като днешния, в памет на него посветени, вместо да шумим безсмислено и да позираме, ние трябва да излезем разкаяни и смирени и да искаме прошка от великия мъченик. Защото... Защото ние не бяхме негови близки и другари, ние не бяхме негови почитатели и насърчители. Той мина само край нас, но ние не го видяхме. Ние бяхме брънка, къс, частица от онова тъмно, непонятно и разрушително, тъй нареченото колективно съзнание, което волно или неволно приближи неговата кончина.

Там бяхме и ние, там бяха и по-големите и по-достойните от нас, които са стократно по-виновни. Там бяха и неговите най-близки и роднини. Там, където беше и знаменитият оня негов чичо или вуйчо, не помня добре, при когото, като отишел Димчо на гости, той го изтикал напред, посочил го на присъствуващите, развъртял ръката над главата си усмихнато и с лека ирония го представил:

- Да ви запозная! Наш Димчо! Малко нещо поет!

Прости му сърдечно на тоя твой вуйчо, Димчо!

И на нас прости!

 ----------------------------------------------------------

 Димчови вечери в Копривщица

image
 

image
------------------------------------------------------------------------------------------------

 





Тагове:   гибел,   95,   Димчо,   себелянов,


Гласувай:
35



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав, Слави!
02.10.2011 07:42
Поклон пред паметта на Димчо - един от любимите ми поети!...
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Поклон, Марине! Да го препрочитаме днес! Ето как е звучало
02.10.2011 07:45
mt46 написа:
Поклон пред паметта на Димчо - един от любимите ми поети!...


българското слово!
цитирай
3. tota - Поздрави и от мен!
02.10.2011 08:03
Поклон пред паметта на най - нежния поет, останал завинаги на 25 години!!
Слави, още много Димчови вечери ще има...защото неговите стихове са вълшебни, проникнати от неговата душевност....
Любим поет!!
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Ден не минава, без да се присетя за негово стихотворение. Всъщност е загинал на
02.10.2011 08:07
tota написа:
Поклон пред паметта на най - нежния поет, останал завинаги на 25 години!!
Слави, още много Димчови вечери ще има...защото неговите стихове са вълшебни, проникнати от неговата душевност....
Любим поет!!


ненавършени 30 години - роден е през 1887 г. Поклон пред един от гениалните ни поети!
цитирай
5. mitkaloto - Поклон пред героя на България.
02.10.2011 08:16
Поклон пред героя на България.
цитирай
6. slavimirgenchev1953 - Освен всичко е и герой, така е. Много поети има, но истинските са и герои. )))
02.10.2011 08:23
mitkaloto написа:
Поклон пред героя на България.

цитирай
7. sande - Поздравления за възпоминанието!Т
02.10.2011 08:24
Този изстрел да бъде проклет,
той угаси зарите.
Когато умира поет,
сякаш умират звездите ...
цитирай
8. slavimirgenchev1953 - И все пак "той не умира".... ))) Поздрав, Санде!
02.10.2011 08:32
sande написа:
Този изстрел да бъде проклет,
той угаси зарите.
Когато умира поет,
сякаш умират звездите ...

цитирай
9. nicodima - Ти си щастлив човек!
02.10.2011 09:42
Всеки ден живееш с него...
А ние, непризнателните, се ядосваме като се падне тема за неговото творчество на матура или кандидат-студентски изпит...
Но нежността живее в безсмъртната му душа... И още може да ни топли - стига да отворим и ние нашите души за него...
Поздрави!
цитирай
10. aqualia - Преклон пред Димчо!
02.10.2011 09:46
Дори да няма такава дума...
Чиста и свята памет и безмълвие...
Сполай ти , Слави!
цитирай
11. slavimirgenchev1953 - ))) За изпит е труден, и то много. Но пък после цял живот го обичаш!
02.10.2011 09:58
nicodima написа:
Всеки ден живееш с него...
А ние, непризнателните, се ядосваме като се падне тема за неговото творчество на матура или кандидат-студентски изпит...
Но нежността живее в безсмъртната му душа... И още може да ни топли - стига да отворим и ние нашите души за него...
Поздрави!

цитирай
12. slavimirgenchev1953 - Вече има такава дума! Поздрави и от мен! )))
02.10.2011 09:59
aqualia написа:
Дори да няма такава дума...
Чиста и свята памет и безмълвие...
Сполай ти , Слави!

цитирай
13. diso - Има поети, има и обикновени стихоплетци
02.10.2011 10:29
Той не само е от първите, но е и от най-невероятните.
Има някаква ирония в това - един от най-чувствителните поети загива на война. Докато за Ботев и за Вапцаров това е най-естественият завършек на живота и на творчеството им, за него мисля, че не е.
цитирай
14. slavimirgenchev1953 - Донякъде е така. Но Димчо е бил подпоручик, завършил е школа в Княжево, а на война -
02.10.2011 10:32
diso написа:
Той не само е от първите, но е и от най-невероятните.
Има някаква ирония в това - един от най-чувствителните поети загива на война. Докато за Ботев и за Вапцаров това е най-естественият завършек на живота и на творчеството им, за него мисля, че не е.


като на война.
цитирай
15. strannica - Героизъм е. Малцина устискват
02.10.2011 11:18
“Да презреш всички блага, чието достигане иска само едно огъване на гръбнака, да загубиш гласовете на суетността в името на едно духовно съвършенство; да преминеш през пустинята на условностите и през мъртвилото на разочарованията, да дириш правдата, правдата на живота; да се откажеш от правото на щастие само защото би го придобил с лъжа или измама; да изтърпиш безброй лишения не с дни и не с недели, а с години, за да не измениш на себе си, на своето аз; да не познаеш младост, да я изгубиш в безполезна и дребнава грижа за съществувание, това не е ли героизъм?”

Поклон!
цитирай
16. slavimirgenchev1953 - Людмил Стоянов, който по-късно, за съжаление, стана върл соцреалист, много точно е
02.10.2011 15:23
[quote=strannica]“Да презреш всички блага, чието достигане иска само едно огъване на гръбнака, да загубиш гласовете на суетността в името на едно духовно съвършенство; да преминеш през пустинята на условностите и през мъртвилото на разочарованията, да дириш правдата, правдата на живота; да се откажеш от правото на щастие само защото би го придобил с лъжа или измама; да изтърпиш безброй лишения не с дни и не с недели, а с години, за да не измениш на себе си, на своето аз; да не познаеш младост, да я изгубиш в безполезна и дребнава грижа за съществувание, това не е ли героизъм?”

Поклон![/quote

характеризирал Димчо Дебелянов много точно - нарекъл го е поет на жизнения подвиг.
цитирай
17. vahisht - "Да се завърнеш"....
02.10.2011 16:01
та ти поете постоянно се завръщаш в нас, дори когато нас няма да ни има и други ще разбират какво бе за теб "бащината къща" и как бавно "вечерта смирено гасне".....
Разбираме стойността на истинските неща единствено, когато ги загубиме:

"Тогава разбрах, че това нещо е писано с кръв от сърцето му, че то е вопъл, окъртен от дъното на душата му, че тази малка песен е молитва, достойна за устата само на чисти жреци ........
Не познавахме ние Димча, още ни тежи този грях и нека признанието сега поне малко ни утеши. Голям беше той, а нашето зрение беше твърде слабо тогава."
Дано зрението ни да се е подобрило през годините...
Поздрави за чудесната публикация!!!
цитирай
18. scarlety - Поклон пред паметта на Дебелянов!
02.10.2011 17:49
И днес продължаваме да задаваме въпросите,чиито отговори поетът търси през неизживяния си живот!
Поздрави за хубавия постинг!
цитирай
19. hatanasov - Поклон!
02.10.2011 23:27
Велик поет с голямо сърце и един от многото герои на България!
цитирай
20. 4aiotgluhar4e - Поклон пред паметта на големия поет!
03.10.2011 00:08
Противно на очакванията към жените да харесват въздишки, спомени и вишни, любимото ми стихотворение на Димчо Дебелянов е "Грижа".

"Пробуждам се - денят в прозорците ми гледа,
на сладосънна нощ прогонил сетний знак.
Днес що ме чака вън - разгром или победа? -
Не знам, но ти, нали, но ти ме чакаш пак?"

Колко е актуално и днес!
цитирай
21. slavimirgenchev1953 - "...та ти, поете, постоянно се завръщаш при нас..." Самата истина! Поздрав! )))
03.10.2011 07:49
vahisht написа:
та ти поете постоянно се завръщаш в нас, дори когато нас няма да ни има и други ще разбират какво бе за теб "бащината къща" и как бавно "вечерта смирено гасне".....
Разбираме стойността на истинските неща единствено, когато ги загубиме:

"Тогава разбрах, че това нещо е писано с кръв от сърцето му, че то е вопъл, окъртен от дъното на душата му, че тази малка песен е молитва, достойна за устата само на чисти жреци ........
Не познавахме ние Димча, още ни тежи този грях и нека признанието сега поне малко ни утеши. Голям беше той, а нашето зрение беше твърде слабо тогава."
Дано зрението ни да се е подобрило през годините...
Поздрави за чудесната публикация!!!

цитирай
22. slavimirgenchev1953 - "Въпросите, които никой век не разреши..." Затова е вечно актуален. )))
03.10.2011 07:50
scarlety написа:
И днес продължаваме да задаваме въпросите,чиито отговори поетът търси през неизживяния си живот!
Поздрави за хубавия постинг!

цитирай
23. slavimirgenchev1953 - Герой, но без героична поза. А за поетичен талант - нямам думи просто.
03.10.2011 07:51
hatanasov написа:
Велик поет с голямо сърце и един от многото герои на България!

цитирай
24. slavimirgenchev1953 - По-малко известно е, но е много силно стихотворение. И житейски истинно, без позьорство.
03.10.2011 07:53
4aiotgluhar4e написа:
Противно на очакванията към жените да харесват въздишки, спомени и вишни, любимото ми стихотворение на Димчо Дебелянов е "Грижа".

"Пробуждам се - денят в прозорците ми гледа,
на сладосънна нощ прогонил сетний знак.
Днес що ме чака вън - разгром или победа? -
Не знам, но ти, нали, но ти ме чакаш пак?"

Колко е актуално и днес!

цитирай
25. bizcocho - "Този, който е страдал ист...
03.10.2011 11:30
"Този, който е страдал истински,

не чака аплодисменти." - душата ми пълниш с тези твои бисери!!!
цитирай
26. slavimirgenchev1953 - Радвам се, че ти харесват! )))
03.10.2011 13:20
bizcocho написа:
"Този, който е страдал истински,

не чака аплодисменти." - душата ми пълниш с тези твои бисери!!!

цитирай
27. monaliza121 - Радвам се, че те свалиха от първа ...
03.10.2011 13:50
Радвам се, че те свалиха от първа страница! Толкова нелепо стоеше там с твоя постихг сред любовни драми и класации на мъже. Една глътка чист въздух не може да освежи вонята.

и без да знае дали го следват,

първо моста ще построи.

Дълбок поклон пред паметта на поета!
цитирай
28. slavimirgenchev1953 - Най-накрая всичко пада... ))) Димчо е бил погребан на днешния ден, 3 октомври. Поклон още веднъж.
03.10.2011 13:59
monaliza121 написа:
Радвам се, че те свалиха от първа страница! Толкова нелепо стоеше там с твоя постихг сред любовни драми и класации на мъже. Една глътка чист въздух не може да освежи вонята.

и без да знае дали го следват,

първо моста ще построи.

Дълбок поклон пред паметта на поета!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5585837
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031