Автор на стихосбирките "Мост" (1923, в съавторство с Атанас Далчев и Георги Караиванов), "Стрелец" (1924), "Дървар" (1927).
----------------------------------------------------------------------------------
Вкъщи имаме само една книга от Димитър Пантелеев, която съдържа стихотворения на поета от различни години, и го представя общо-взето доста пълно.
Тук ще предложа на изкушените от перото, както и на всички, които обичат българската поезия, само две от най-хубавите стихотворения на Димитър Пантелеев, които обаче достатъчно красноречиво говорят за величината на таланта му и за поетичната му нагласа.
Въпреки че на корицата са посочени годините 1945-1969 г., в сборника са включени и творби, писани през други години, какъвто е случаят с "Балада за един уличен ъгъл", което е от любимите ми любовни стихотворения.
За да се издържа, през 1912-1914 г. е продавач на вестници в центъра на София. Между другото продавал редовно вестници и на Вазов. По-късно работи в обущарска фабрика, работи по строежи, продава сода из софийските улици, бил е касиер в ресторант „Сплендит”, работник в керемидарска фабрика в село Богров, а през 1919-1920 г. е общ работник в пивоварна фабрика „Тракия” - Стара Загора. Печата за пръв път стихове в сп. „Голгота” (Враца, 1919). Участва в литературния кръг „Стрелец” през 20-те години на 20 век и в сборника „Мост” (1923) (с Атанас Далчев и Георги Караиванов). Автор на книгите със стихове „Стрелец” (1924), „Дървар” (1928, 1942), „Косачът се връща от коситба” (1959), „Есенен грозд” (1963), „Лирика” (1963), „Раковина” (1966), „Тракийски видения” (1968), „Глинена чаша” (1971), „Най-хубавият празник” (1971), „Топла земя” (1973), „Сонети за едно утро и един залез” (1978), „Щастлив от малко, доволен от нищо” (1984), „Спасена лирика (1960-1986)” (1987), „Домашен щурец” (1988) и др. Стихове за деца: „Прозорче” (1933), „Скиорче” (1939), „Детско сърце” (1942), „Гостът с червения нос” (1979), „Петел на покрива” (1980) и др. Привърженик на реалистичната, предметна поезия, отрицател на символизма. Редактира списанието на слепите „Съдба” (1932-1944). В периода 1925-1931 г. служи като библиотекар в Народния театър. От 1932 г. е библиотекар на Народното събрание. През 50-те г. е драматург в Народната опера. Съставя и издава антология на хърватската лирика. Превежда руски поети (Пьотр Ершов, „Конче-гърбоконче”, 1956), както и румънски (Михай Еминеску), Кнут Хамсун. Заедно с Георги Клисаров съставя и издава „Алеко” (1936). Автор на встъпителна студия на най-пълната подборка стихове на Н. Ракитин -„Н. Вас. Ракитин - Поезия” (1962). Превежда от сърбохърватски с Елисавета Багряна Десанка Максимович - „Мирисът на земята” (избрана лирика, НК, 1963). Член на СБП. Умира на 16.04.1993 г. Баща на писателката Нина Пантелеева.
http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:zFzkEi3iKoQJ:literaturensviat.com/%3Fp%3D42675+%22%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B5%D0%B2%22&cd=14&hl=bg&ct=clnk&gl=bg
| Балада за един уличен ъгъл На ъгъла пред концертната зала срещнахме се под дъждовния ромон. В залата току-що бе отзвучала Петата симфония на Бетовен. Беше хладно, свиреше нощен вятър и сгушени под една ниска стряха, мълчаливо слушахме как ечаха в сърцата ни ударите на съдбата. Кой не виждаше как стоя и гледам към прозореца й с бели завеси? В пролетните вечери – точно в седем, в есенните, помня, в пет без десет. И тъй бях точен, и тъй неизменен, и копнежите ми толкова силни, че хлебарят сверяваше по мене своя тридесетгодишен будилник. Сега пак стоя под белите етажи, но никой през стъклата не наднича и аптекарят не излиза да ми каже, че е болно веселото момиче, бавно крачат млади, влюбени хора и не виждат до мене моя спомен, и не знаят защо свиря с уста Бетовен, защо се усмихвам и с кого говоря. Димитър Пантелеев, 1942 г. |
14.10.2011 20:13
