Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2011 17:00 - Димитър Пантелеев - полузабравеният голям поет "стрелец"
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 4750 Коментари: 2 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Димитър Пантелеев е полузабравен български поет, един от основните участници в литературния кръг "Стрелец" през 20-те години на 19. век. Роден е на 26 ноември 1901 г.  Умира през 1993 г.
Автор на стихосбирките "Мост" (1923, в съавторство с Атанас Далчев и Георги Караиванов), "Стрелец" (1924), "Дървар" (1927).
----------------------------------------------------------------------------------
Вкъщи имаме само една книга от Димитър Пантелеев, която съдържа стихотворения на поета от различни години, и го представя общо-взето доста пълно.
Тук ще предложа на изкушените от перото, както и на всички, които обичат българската поезия, само две от най-хубавите стихотворения на Димитър Пантелеев, които обаче достатъчно красноречиво говорят за величината на таланта му и за поетичната му нагласа.
Въпреки че на корицата са посочени годините 1945-1969 г., в сборника са включени и творби, писани през други години, какъвто е случаят с "Балада за един уличен ъгъл", което е от любимите ми любовни стихотворения. 

image

 image

За да се издържа, през 1912-1914 г. е продавач на вестници в центъра на София. Между другото продавал редовно вестници и на Вазов. По-късно работи в обущарска фабрика, работи по строежи, продава сода из софийските улици, бил е касиер в ресторант „Сплендит”, работник в керемидарска фабрика в село Богров, а през 1919-1920 г. е общ работник в пивоварна фабрика „Тракия” - Стара Загора. Печата за пръв път стихове в сп. „Голгота” (Враца, 1919). Участва в литературния кръг „Стрелец” през 20-те години на 20 век и в сборника „Мост” (1923) (с Атанас Далчев и Георги Караиванов). Автор на книгите със стихове „Стрелец” (1924), „Дървар” (1928, 1942), „Косачът се връща от коситба” (1959), „Есенен грозд” (1963), „Лирика” (1963), „Раковина” (1966), „Тракийски видения” (1968), „Глинена чаша” (1971), „Най-хубавият празник” (1971), „Топла земя” (1973), „Сонети за едно утро и един залез” (1978), „Щастлив от малко, доволен от нищо” (1984), „Спасена лирика (1960-1986)” (1987), „Домашен щурец” (1988) и др. Стихове за деца: „Прозорче” (1933), „Скиорче” (1939), „Детско сърце” (1942), „Гостът с червения нос” (1979), „Петел на покрива” (1980) и др. Привърженик на реалистичната, предметна поезия, отрицател на символизма. Редактира списанието на слепите „Съдба” (1932-1944). В периода 1925-1931 г. служи като библиотекар в Народния театър. От 1932 г. е библиотекар на Народното събрание. През 50-те г. е драматург в Народната опера. Съставя и издава антология на хърватската лирика. Превежда руски поети (Пьотр Ершов, „Конче-гърбоконче”, 1956), както и румънски (Михай Еминеску), Кнут Хамсун. Заедно с Георги Клисаров съставя и издава „Алеко” (1936). Автор на встъпителна студия на най-пълната подборка стихове на Н. Ракитин -„Н. Вас. Ракитин - Поезия” (1962). Превежда от сърбохърватски с Елисавета Багряна Десанка Максимович - „Мирисът на земята” (избрана лирика, НК, 1963). Член на СБП. Умира на 16.04.1993 г. Баща на писателката Нина Пантелеева.

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:zFzkEi3iKoQJ:literaturensviat.com/%3Fp%3D42675+%22%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B5%D0%B2%22&cd=14&hl=bg&ct=clnk&gl=bg

image

Балада за един уличен ъгъл

На ъгъла пред концертната зала 
срещнахме се под дъждовния ромон. 
В залата току-що бе отзвучала 
Петата симфония на Бетовен. 
Беше хладно, свиреше нощен вятър 
и сгушени под една ниска стряха, 
мълчаливо слушахме как ечаха 
в сърцата ни ударите на съдбата. 

Кой не виждаше как стоя и гледам 
към прозореца й с бели завеси? 
В пролетните вечери – точно в седем, 
в есенните, помня, в пет без десет. 
И тъй бях точен, и тъй неизменен, 
и копнежите ми толкова силни, 
че хлебарят сверяваше по мене 
своя тридесетгодишен будилник. 

Сега пак стоя под белите етажи, 
но никой през стъклата не наднича 
и аптекарят не излиза да ми каже, 
че е болно веселото момиче, 
бавно крачат млади, влюбени хора 
и не виждат до мене моя спомен, 
и не знаят защо свиря с уста Бетовен, 
защо се усмихвам и с кого говоря. 

Димитър Пантелеев, 
1942 г.



Гласувай:
20
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. makont - Ох, че хубава баладата,
14.10.2011 19:01
едно такова сгушено и влюбено, и тъжно, разбира се. Хубава вечер!
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Много я обичам! Надявам се и други да я харесат. Заслужава. Хубава вечер и на теб! )))
14.10.2011 20:13
makont написа:
едно такова сгушено и влюбено, и тъжно, разбира се. Хубава вечер!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 4531863
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 50977
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031