‎"Широкото разпространение на комунизма у нас е едно лишно доказателство, че ние сме народ атеистически, но то доказва също тъй как жива е в човешката душа потребността от религия, та дори и най-лошата".
Димитър Подвързачов, 1924 г.


http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=13347&sid=2

Националният литературен музей, Институтът за литература при БАН и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ отбелязват с юбилейна документална изложба “Димитър Подвързачов и неговият кръг” 130-годишнината от рождението на писателя.  Откриване на 18 октомври в 16.30 часа в централното фоайе на Националната библиотека. Поетът и преводачът Подвързачов е „баща“ на цяло литературно поколение творци от началото на XX в., когато се формира новата българска литература – Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Николай Лилиев, Йордан Йовков, Константин Константинов и др. Той възпитава у тях онзи литературен вкус, с който те се съизмерват с европейските творци по онова време. Архивът на Димитър Подвързачов се намира в частна колекция и е изследван частично. Авторите на изложбата Румяна Пенчева, Анна Попова и Александър Мошев, литературоведи от отдел „Фондове и литературно наследство“ при Националния литературен музей, са издирили онези факти, които осветляват човешката и творческата същност на писателя и неговия кръг от творци, значими личности в българската литература. През 1920 г. Димитър Подвързачов публикува две от най-известните стихотворения на Димчо Дебелянов - „Сиротна песен“ и “Един убит“, които поетът предава вечерта преди трагичната си гибел на своя командир. В изложбата ще бъдат показани за първи път техните ръкописи. Слово ще произнесе доц. д-р Вихрен Чернокожев, изследовател на Димитър Подвързачов, заместник-директор на Института за литература при БАН.

http://books.ceacbg.com/misli-paradoksi-aforizmi.html

 Димитър Подвързачов

РОДИНА

Обичам те като жена,
повлякла ме с безброй оглавници,
о, малка, хубава страна
на изпръщелите държавници.

Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост -
тъй важно-весела - почти
измислена за Simpliciissimus.

Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести -
о, бедна, хубава страна
на алчни допотопни челюсти.

.........
......

Обичам те като жена,
която шепне обещания —
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!

 МОНОЛОГ

В туй блатце всеки си по нещо хвана,
а ти си пазиш чистички краката;
непоправим си ти - и си остана
да смъркаш на живота зад вратата.

Виж, в парламента заседават днеска
редица твои вчерашни другари -
съдби решават - като в хумореска!
И хвърлят мрежи кой където свари...

И как са важни те със тебе вече!
Едвам те виждат как вървиш из пътя;
или пък се отбиват отдалече,
от страх умът им да не се размътя.

- Къде си тъй забързал бе, Иване?
Ела да си намокриме езика!
- Не мога! - каже - има заседанье
по външната държавна политика.

А пък от политика той разбира
тъй както ти - да кажем - от Талмуда,
или от Пенчовата нежна лира
шопкиня някоя си баба Груда...

Ала Иван, запретнал панталони,
във тинята все едра риба дебне;
той като теб ветрищата не гони
и няма страх от пристави съдебни.

И скоро ще го видиш ти Ивана
със три модерни къщи, с автомобил,
а ти ще чакаш от небето манна,
и внуците си с дългове заробил...

В туй блатце всеки влезна - улови си,
а ти стоиш отвън и дигаш врясък.
Ти искаш да си чист? - ех, остани си
там дето си - на сухо... и на пясък...