Конфликтът още ферментираше,

интригата се очерта.

Налапа режисьорът свирката,

приготвена от вечерта.

 

Но сви през пътя като котка

случайността с познат апломб

и музиката на живота

засвири туш без камертон.

 

Разбърка се калейдоскопът

и всяко скромно стъкълце

разкри

богатия си опит

и истинското

си лице.

 

Амбициите бяха стари,

а средствата – подбрани с вкус.

Тирадата си всеки с вяра

издекламира наизуст.

 

И чергата на правотата

придърпваха един след друг

чиновниците от ръката

на слисания

драматург.

 

Конците някой скъса леко

с такъв авторитетен жест,

че театралният

директор

отдаде по войнишки чест.

 

И рухна старият театър

под немия неонов свод

върху платилите

цената

на истинския си живот.

 
http://www.facebook.com/photo.php?v=289392117746588&ref=notif¬if_t=like
  

заливащите ни напоследък дебати за Големия кокал. А всъщност, "старият театър" наистина рухва и то точно на нашите глави. Поздрав за истината в рими!

Музиката на живота, май все без камертон свири...

Винаги съм казвала, че няма по-велик режисьор от живота.

Поздрави, Маестро! Това стихотворение толкова много ми напомни на дебатния театър в последните дни, че просто не мога да повярвам, че е писано преди 30 години. Взех да се плаша вече: че не се развиваме, е ясно, но напоследък ми се струва, че и еволюцията е спряла.

да я пуснат. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=318&WorkID=11594&Level=3

Или, както го казва Бай Ганьо - Където го туриш, все му е мястото!
Поздрави!