Защо талантът е над всичко

Има много странности,

но една

печели по всички линии:

виновниците

не чувстват вина,

а най-подозрителни

са невинните.

Но животът не е акредитив

за безконечно ползване.

Знам, че който

е лесно щастлив,

не е изкачвал болка,

че човек може

да е обикновен

и в лошия смисъл на думата,

че поезията няма

почивен ден,

но без по тъпан да думка.

Виновен е, който е изкушен,

а изкусителят – двойно.

Че какво е поезията,

освен

една рана повече?

А за какво се боричкат у нас –

във всички среди –

е знайно.

Талантът не може

да има власт,

защото е неуправляем.

Творчеството е непредсказуемо, още повече, че не се появява по "човешки план и плам"... В кръга на злободневното: само БГ политиката е предсказуема :)))))

Истинските таланти най-често имат власт след смъртта си. Завладяват умовете на хората със създадените от тях светове.

Събира болките в себе си, но и дава лек.

... прегръщам ти всички небеса, защото си не само голям поет, а и човек!

Поетите живеят в самота.
РазИскрени. РазВихрени. РазПътни.
От ветрове е тяхната душа
и истината свята им е спътник.

...над всичко е!

Всеки си има някакъв талант. Трудно е обаче сам да повярваш в него. Останалото е лесно.
Слави, миналият петък по обяд минах по Крум Попов, но вратата на редакцията беше затворена. Имах желание да се видим, но...

Има, Слави!:))
Голям властник е...