Освободени робе, 

няма на тоя свят 

нито безплатен
                обед, 

нито безплатен
                глад.

Ако си сит,
за слава

някой е предплатил, 

ако не си – 

тогава 

втори е присвоил.

„Как ме боли гърбината!”, 

жалваш ми се,
унил. 

Пак ли не вдяваш, 

синковецо, 

кой те е подредил?

Канят те на трапезата, 

бай Социалнослаб,

внуците на онези, 

дето крадоха хляб.