Прочетен: 3728 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2011 14:33
http://vestnikpriatel.com/?p=1965&fb_source=message
С това стихотворение още приживе му отдадох своята почит и уважение.
Бог да го прости!
„Скитникът извезва стъпки,
гол до кръста като зима”.
„Добро утро, старци весели!
Утре ще ви хвана вълк!”
”Когато разберем, че сме само земя,
ние ставаме скитници.”
Тези стихове
са от Хрим.
Хрим Христовски от Джурово.
Беше кучият син
талантлив като буря.
Как взривяваше Хрим
цели аудитории
с варварския си химн
за безсмъртния Зорба!
Но животът
го завъртя
нейде да даскалува,
та не превзе Града,
както некои други.
Тъй, разпънат на кръст
между Клио и Талия,
драска стихове с хъс,
преподава на халите
и изпълни свят дълг
към беззъбите старци -
хвана им боен вълк
и във разказ ги вкара.
Нямат го за поет
куп поети-ментета,
дето вардеха
ред
пред едни кабинети.
Аз не помня един
стих от тях - синекурите,
както помня от Хрим -
Хрим Христовски
от Джурово.
ХВАЛИЕРИ ОТ ОТБОРА ПАК СЕ ПЕРЧИ НА СТОБО...
Пътят към зелената икономика да не завър...
Мир на праха му !
Мир на праха му !
Хубав човек!
Хубав човек!
01.11.2011 08:56
легенди и сказания от своя край и от Самоковско.
Този свят е във тях. Те са слънцето и камината.
Огънят ги гори докато са живи.
После техни следи набраздяват нивите.
По живи от живите в неизгоримото слово.
Семето им в пръстта е Животът от минало
в днешната ни тъга, за да ни има отново.
Истински и пречистени от плевел и плява.
Огънят в утринта на пребъдната слава.
________________________________
Приеми и от мен почит към паметта на Хрим Христовски - твоя приятел, Слави.
Този свят е във тях. Те са слънцето и камината.
Огънят ги гори докато са живи.
После техни следи набраздяват нивите.
По живи от живите в неизгоримото слово.
Семето им в пръстта е Животът от минало
в днешната ни тъга, за да ни има отново.
Истински и пречистени от плевел и плява.
Огънят в утринта на пребъдната слава.
________________________________
Приеми и от мен почит към паметта на Хрим Христовски - твоя приятел, Слави.