Площад  

Букинистите вдигат стан, 

а клошарите - шум за нищо. 

Виж, Славейковците едвам 

се стърпяват да не пропишат.

Дядо Петко - за "тоз народ", 

дето не е народ,  а мърша; 

а пък Пенчо -  надут и горд, 

що фасулковци би попържал....

Има мисъл,  а няма кръг. 

Има кръгове,  но са други. 

Днес другарят е станал вълк. 

Днес човекът е тикнат в ъгъл.

Колелото се превъртя, 

но полегна встрани от друма. 

Дядо Петко присви уста, 

а пък Пенчо прибра бастуна.

Който нямаше,  пак не взе. 

Който имаше,  пак е алчен. 

Сред забързаните нозе 

гладни гълъби дирят плячка.

Скрих славейковски кратък стих 

като болка от стара рана: 

само който е ял трохи, 

може гълъби да нахрани.