Дори да губя, пак съм на кяр.

Пак виждам с пълни шепи живота,

пак чувам ясно какъв товар

мъкна нота по нота.

 

Не е оплакване, нито – хвалба.

Защо да ръкопляскам на рана

или да ритам срещу съдба,

щом живея като въстание:

 

срещу беззаконие и срещу ред,

срещу традиции и срещу моди,

срещу кутсузлук и срещу късмет,

срещу себе си, срещу народа?

 

Въоръжен съм с голи ръце

и до зъби – с фатални думи.

Паса ги кротко като овце

в нощта на всякое пълнолуние.

 

Поя ги, стрижа ги и ги доя -

и слушам как се прераждат в слово.

Затуй от Господ не се боя:

не коля агънца по Гергьовден.

 

Но ще бастисам пустия змей,

размътил извора на нещата,

че сред светците съм пръв злодей

и цял наивник – сред тарикатите.

 

Ще пусна най-личния си овен

да ми намери мястото скрито.

Ако сте жадни, елате с мен.

И се махнете, ако сте сити.

                

"Но ще бастисам пустия змей,
размътил извора на нещата,
че сред светците съм пръв злодей
и цял наивник – сред тарикатите."

"Ако сте жадни, елате с мен.
И се махнете, ако сте сити."

Поезията е извор. Или избликва или го няма. Или - или. Сърдечни поздрави на Дончето и светло предпразнично настроение!

По-скоро е поетическо естество, и ми е толкова близко като настроение и хъс!
Поздрави!

Въоръжен си с думи, да:)