Постинг
03.02.2012 13:50 -
Възхвала на безпочвения идеализъм
Животът бил изтъкан от противоречия.
Бил просто единствона противоположностите.
От омагьосания му кръг човекът
да се измъкне
било невъзможно.
Тъй сме били орисани от памтивека –
доброто и злото да ни разкъсват –
и ако искаме да ни е леко,
трябва първо да мъкнем кръста...
„Недей да риташ срещу ръжена! –
хитрец ми шепне, лукав, в ухото. – Каква ти ценностна тук система!?
Ние ли ще променим живота?!
Някой ден сам ще попаднеш в клопката.
Не си мисли, че си някакво изключение.
И ти ще стигнеш до мизантропията -
животът своето ще си вземе…”
Да, не могат да го променят хора,
които животът сам лесно променя.
Не води техният път нагоре,
защото са го павирали с намерения.
Знам поговорката
за лудия и за зелника.
И едно ще презирам с момчешки жар:
да си се борил с вятърни мелници,
а накрая да станеш пръв мелничар.
Следващ постинг
Предишен постинг
Бог да те пази от зло във всякакви въплъщения.
:)))
цитирай:)))
eleonoraknyazheva написа:
Бог да те пази от зло във всякакви въплъщения.
:)))
:)))
"В хиляда и едно превъплъщения -
известни са ми всичките - аз зная
четирите ви страшни измерения,
на формите ви гъвкави безкрая..."
Когато листопадно се въздигнем
и мечешкото слънце ни затули,
ще знаем, че един щурец ни стига,
за да сме сън в духовното избрулен.
цитирайи мечешкото слънце ни затули,
ще знаем, че един щурец ни стига,
за да сме сън в духовното избрулен.
wonder написа:
Когато листопадно се въздигнем
и мечешкото слънце ни затули,
ще знаем, че един щурец ни стига,
за да сме сън в духовното избрулен.
и мечешкото слънце ни затули,
ще знаем, че един щурец ни стига,
за да сме сън в духовното избрулен.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52239