От върха на Рахат тепе,
от духа на Стария Пловдив
между време, земя и небе
ти по другия път ме водиш. 

Рухват крепостните стени,
за да минем с победни стъпки
сред шпалир от нощи и дни
на безчет животи и смърти.

Охка старият калдъръм.
Пъшкат грохнали стари къщи.
Тъне гръцката църква в сън.
И нелепо
пирува кръчмата.

Синьо гущерче като лъч
между камъните се шмугва.
Рой видения изведнъж
се разбягват.
И нищо друго.

Невъзможно е да ги спрем.
Аз опитвам с наивна дързост,
но остава опашка в мен —
същината ми се изплъзва.

Слушай времето как тече.
Зад руините търпеливо
ври това панаирно градче,
но реката му го отмива.

Виж, последният ни живот
чак до хълбока е нагазил.
Трябва бързо да търсим брод,
да го стигнем,
да го обяздим.

Ако още стоим така,
ще се случи и с него страшното:
да протегнем с копнеж ръка,
а да хванем
само опашката.

---------------------------------------------------
 http://slavimirgenchev.info/?p=2105

с много чувство. Не мога да оценя професионално твоята поетична изповед, но емоционално ми подейства много добре, някак си и мен ме завладя еуфорията, уж философски и навеждаща към размисъл, а всъщност те кара да се усмихнеш. Е, усмихвам се и се хващам за работа! Поздрави и лек ден!

Калдъръми,
лилаво-опашати глицинии,
ленива река,
няколко зелени хълма,
отпечатък от римски сандали.
И време.
Дремещо в пукнатините
на каменни зидове.

–––––––––––––
Пррривет, Слав ! :)

Не помня да съм го чела. Много ми хареса гущерчето, което пробягва от началото до края му...

Аз опитвам с наивна дързост,
но остава опашка в мен —
същината ми се изплъзва...

( Колко често се случва така,
живот, нищо толкова страшно -
уж държим го здраво в ръка,
а останала в нея опашката...)

Ей, много ми допадна това сравнение - находка. Животът като гущер! Как ни се изплъзва само - кога погледнеш - една опашка в ръката ти;)