Само по ръчно написания плакат може да се съди за финансовото състояние на читалището и на Кръг "Слово", но същевременно става съвършено ясно, че не това е най-важното, за да съществуват  Словото и Духът. Снощи, 10 май 2012 г., в салона на Народно читалище "Славянска беседа-1880" - София, се състоя литературно-музикална вечер, организарана от Кръг „Слово” при читалището и посветена на Деня на българската писменост и култура под наслов: „Да пребъде словото българско!” Вечерта бе открита от Зденка Тодорова - член на "Слово" и известна повече като председател на Хелзинския комитет за защита на правата на българите в Сърбия, която произнесе кратко слово, посветено на годишнината от създаването на тази литературна формация. Една от основните й цели е да се акцентира върху българското, българщината, българския дух не само в България, но особено зад граница - навсякъде, където живеят и творят българи. Зденка Тодорова и Иво Андровски Рециталът бе воден от историка Иво Андровски, който в началото прочете своето есе "Слово за българската писменост и Кирил и Методий".  " "Още в първите години след създаването и освещаването на новата българска писменост и на българския език от папата в Рим, е започнало просвещението на околните народи и проповядването на Словото Божие именно на старобългарски. Именно чрез старобългарският език и писменост става приобщаването на народите от Източна Европа към европейската християнска цивилизация. Дунавска България се превръща в едно от цивилизационните огнища на Европейският континент. Старобългарският език лежи в основата на съвремените руски, украински, белоруски и сръбски езици, а Българската Православна църква е църква “ майка” на руската, украинската, белоруската, сръбската и румънската православни църкви. Не случайно Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура вписва имената на Светите братя Кирил и Методий в представителния си списък на нематериалното културно наследство на човечеството, а създаването на старо-българската писменост като велико събитие за всички времена, а през 1980 г. папа Йоан Павел ІІ обяви двамата първоучители за съпокровители на Европа. Словото българско е нашето най-скъпоценно и достойно богатство, което ние, днешните българи трябва да почитаме, пазим и развиваме. Негов венец е поетичното слово. Древните българи са смятали, че чрез поетическото слово и поетите говори сам Бог Тангра и са считали за висш житейски подвиг написването на поема. До нас са достигнали поеми от времето на Стара Велика България “ Шан тългау” VІ в., на волжките българи “ Шан кызъ дастан”, на кавказките българи “ Чулман тългау” Х в. А нашият дунавско-български език, езика на Светите първоучители Кирил и Методий се е съхранил в похвалните слова на Климент Охридски, в поетичните творби на Константин Преславски, в произведенията на Черноризец Храбър и Йоан Екзарх, в проповедите на Св. Йоан Рилски и на Св. Евтимий Търновски, от българските книги, които поради превратностите на съдбата са разпръснати по библиотеките на различни градове и страни в Европа – в Москва, Киев, Ватикана, Лондон, в Румъния, Сърбия, Гърция. От всички тях се лее Свещеното слово българско – нашето най-славно богатство и достойнство, нашата най-голяма национална гордост, нашият безценен принос в културната съкровищница на Европа и света. В чест на него, българското слово, ние посвещаваме днешната литературна вечер под надслов “ Да пребъде словото българско”, изтъкна Иво Андровски. По-късно, когато му дойде ред да прочете и свои стихотворения, г-н Андровски сподели любопитни и неизвестни факти за българите от Волжска България, където е бил участник (2011 г.) в нарочна експедиция, изследвала останките от български градове и крепости в този регион, датирани от 9 в. сл. Хр. (Споменавам тук този факт, защото литературното четене се състоя не само от рецитал на стихове, но и от споделяне от авторите на мисли и чувства за България, за Светите братя, за Словото, за миналото, настоящето и бъдещето на българския народ, който може само да се гордее с делото на своите предци, създали славянската писменост на основата на българския език - факт, дълго време прикриван, отричан, изопачаван, манипулиран от различни страни и учени (главно руснаци и сърби), писменост на език, който получава още през 9. век правото на него да бъде извършвано богослужение. Това превърна обикновеното литературно четене, каквито сме свикнали да наблюдаваме, в истински жив диалог с времето и между българите от Голямата България на духа, която е ни повече, ни по-малко евразийска държава (по думите на Татяна Яруллина от Казан, родом от Балкария, Кавказ; тя сподели, че волжските българи и сега използват кирилицата за своя писмен език).

Прозвучаха още и стихове, откровения и послания от Румен Стоянов - известния преводач испанист; Владо Калоянов - бесарабски българин, живеещ в България, член на Съюза на българските писатели; Раиса Пепеску от Украйна, издала неотдавна стихосбирката "Моя България"; Иван Николов (той постави на вниманието на присъстващите въпроса за действената сила на словото, което в наши дни е станало безпомощно, както любовта ни към него - платонична); Дамян Францов от Враца, опровергал преждеговорившия с войнствените си патриотични стихове, които не бяха подходящи за ушите на посланиците от съседните нам "съюзници-разбойници"...

След това Иво Андровски представи накратко най-известния бесарабски български поет Петър Бурлак - Вълканов (носител на българския орден "Мадарски конник" ІІ степен, починал през 2006 г.) и прочете най-известното му стихотворение "Зов за България", по което певезът Илия Луков по-късно написва своя хитова песен в народен стил. Йонка Пенчева прочете стихове от Иван Николов - директор на Българския културно-информационен център в Босилеград (Западните покрайнини, Сърбия), където нашите сънародници са подложени от 1919 г. на откровена асимилация и перфидни репресии, забрани и ограничения от страна на сръбските "братски" власти. Рециталът продължи със стихове на Иво Андровски и на Зденка Тодорова и . (Благодаря й за предоставената и на мен възможност да отправя поетично поздравление към Кръг "Слово" по случай предстоящия празник и тяхната годишнина.) Вечерта завърши с патетичните стихове на проф. Григор Марков, виден изследовател на историята и настоящето на Западните покрайнини, ръководител на екип от специалисти и експерти от различни области, които на свои разноски в продължение на години са извършвали задълбочени проучвания в този откъснат от родината край и са документирали хиляди артефакти от древността до наши дни, свидетелстващи за многовековното българско присъствие там. Пианистът маестро Валентин Стамов от Софийската опера и балет разнообрази и допълни словото с музика, изпълнявайки по време на рецитала и в самия му край няколко свои творби, които чудесно съотвестваха на лиричните или драматичните интонации на рецитиралите поети.  

=============================
http://slavimirgenchev.info/?p=2356

Ако има светла завист, сега я изпитвам:)

Хвала!