http://slavimirgenchev.info/?p=2810 Тези дни се появиха доста материали, посветени на 100-годишнината от кончината на Пенчо Славейков, включително и от моя скромност. Също така неколкократно прочетох във Фейсбук знаковото Николай-Лилиево стихотворение "Тихият пролетен дъжд": Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

1918 г.

---------------------------

А ето че днес се присетих за нашето наистина искрено преклонение на благодарни потомци пред духовните постижения на тези именити творци - неразделна част от българската и европейската културна история, но и за нехайното ни, меко казано, отношение към "местата злачни и спокойни", които те обитават днес по силата на природния закон. Снимките са от лятото на миналата година и предполагам, че нищо не се е променило, освен ако споменатата в репортажа учителка Татяна Ваклинова и нейните съмишленички не са се погрижили междувременно за писателските гробове, на много от които дори буквите едва се четат, да не говорим за занемарения им външен вид. http://parasol.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/08/27/pisateli-grobove-i-patriotichen-nihilizym-.809395

http://parasol.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/08/27/pisateli-grobove-i-patriotichen-nihilizym-.809363

Гробовете на Петко и Пенчо Славейкови

Това е паметникът на Пенчо Славейков до хотела, където поетът е починал, над езерото Комо в Италия. Снимката ми прати преди малко актьорът от Кукления театър в Хасково Янко Митев, за което му благодаря специално.

Надгробната плоча на Николай Лилиев с почти заличени от годините букви

Текстът на "Белокаменна чешма" е от Николай Лилиев