Поетът и футболен запалянко Георги Гергов (тук не става дума за пловдивския свинепас, "капиталист", местен комунистически водач и собственик на Пловдивския панаир, разбира се!) е издал едно свое стихотворение по много оригинален начин - между кориците на комунистическа .... партийна книжка. Предлагам ви го, защото като творба е много сполучливо, силно, премерено-гневно и съвсем житейски вярно - с други думи, пълно е с художествена и жизнена правда, каквито бяха и са партийните изисквания и правилата на цоциалистическия реализъм. С тази разлика, че сега камъните са хвърлени ако не по комунистическите глави, то поне в тяхната градина. (Инак Георги е автор -
комай единствен в България - на няколко стихосбирки, посветени на великата футболна игра!)

Приятно четене на това рядко хубаво антикомунистическо стихотворение, което е особено подходящо в дни, когато просъветско-руските настроения у нас се засилват (напъните все пак да се строи АЕЦ "Белене" например) или опитите да се прехвърли вината за прехода върху програмата "Ран-Ът" (поканени от Андрей Луканович за съветници може би именно с такава цел - да бъдат обвинени впоследснвие те за несъстоялия се преход, или по-точно за осъществения от комунисти и чeнгета криминален обир на цялата държава и на всички българи). Милите хора.... с червени партийни книжки и нашивки в главите.

Преди години - с каскет, после - фуражка, после - корона...
Естествената "еволюция" на парвенюто-богаташ...
С тази разлика, че нещо не се споразумяха с бомбетата другарите - чужди им бяха...
Между фуражката и короната в нашата действителност особено сполучливо се вмества анцугът : (...