Елегия за Христо Смирненски

Площад „Журналист”.

Към спирката,

дето къкри гъмжилото,

барелефът на Смирненски

гледа мрачно-унило.

 

А кандидат-журналистите

пъшкат на тема „Братя”

и нижат бисер след бисер

още на черновата.

 

Що е братството,

Христо?

Продължава ли дълго?

Някога ти написа

приказката за стълбата.

 

И днес който я изкачи,

се променя стократно;

вижда с други очи

своите бивши братя.

 

А пък онези дрипави

братчета на Гаврош

сто пъти света съсипаха - 

и той стана по-лош.

 

Тъй е:

уж будиш народа,

ала изскача ламята.

Щом свободата е мода,

ще се намерят и братя.

 

Ех, докога ще се лъжем,

че надвиват с добро

братята

по перо

братята

по оръжие?!

 

По площад „Журналист”

неспирно

хора без братство крачат.

И нито виждат, че плаче

от барелефа си Смирненски.

 

 

Но тия дребни вандалчета,които са загрозили барелефа,едва ли знаят кой е Смирненски,още по-малко-защо плаче!

и за къщата-музей, която се руши.
Но къде ли са българските комунисти, които се бият в гърдите за "идеята", а са ги оставили да се рушат? Нали твърдят, че социалните и революционни поети са "техни"? Гиди подлеци с подлеци!

Нашето 'братство" започна с братския Съветски съюз...
И продължава...
Поздрав!:))

кой ще избърше очите на поета?

В очите, истинско,
като за Смирненски (римуват се)


И ме ръчка въпроса - каква е разликата между днес и вчера...стълбата става все по-висока, но не води във висините - само ония горе са по-глухи от ситост

Навремето Полянов и Бакалов не са харесвали Христо и не са помогнали за лечението му, дори хонорари не му плащали от своите издания. Така че дори той е имал едно наум с какви хора си има работа и кой ще осъществява идеите, за които е писал. Знаеш ли, че не позволявал на Вълко Червенков да рецитира "Червените ескдадрони" на партийни вечеринки, защото е виждал в него вълчия нрав на кариериста-комунист? Да, нещата изглеждат еднакви, но не са.

но вярвам, звучи ми напълно вероятно - убедена съм в идеализма му, просто ми е познат твърде отблизо и го разпознавам в думите - когато е вътък

А той има и стихове, в които е разкрил ясно някои от заблудите си. Заблудите не са идеализъм.

в чисти хора.

Жалко за златните ябълки

местенце там - градинката насред колелото. Там се събират братчетата на Гаврош ;)
А стихото ти е точно в целта!

и вдъхновение ...
Благодаря Слави, че с твоето стихотворение припомни отново за този велик наш Поет!
Ето и едно негово по-малко известно стихотворение

ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ

Камбанен звън се в тъмнината носи,
на светла радост звън ехти
и хор от англечета златокоси
приглася в модри висини:
"Христос възкресе!"

Сред звездна нощ се носи звън камбанен,
лети той плавно надалеч,
където тътне огън барабанен,
където светка кървав меч:
"Христос възкресе!"

Над македонските долини, в кръв обляни,
звънът на нов живот лети,
на Добруджа сред китните поляни
на свободата звън ехти:
"Христос възкресе!"

В страната на снега и бича
разнесе се камбанен звън
и ясно слънце днеска там наднича
сред адский мрак, след дългий сън:
"Христос възкресе!"

Далеч, макар и глухо, веч се носи
звънът тържествен на мира
и скоро всички пречки кат прекоси,
той громко екне ще в света:
"Христос възкресе!"

Камбанен звън се в мрака волно носи,
на светла радост звън лети
и хор от англечета златокоси
приглася в модри висини:
"Христос възкресе!"

Уви, времено възкресение на България в нейната етническа цялост.