"Мъжка слабост е да търсиш предлог
                   за голям и шумен рецитал.
                   Нашият живот е само превод
                   на един познат оригинал."

                                     Иван Динков

Той беше толкова голям,
че нямаше къде да пасне,
освен да тъне в гняв и там
да тегне като лъч на място. Не случи на приятел, враг,
късмет, планета и вселена
и затова край всеки фланг
сърцата си строи на бдение. Когато възелът бе горд,
разсичаше го без упойка;
щом ангелите нямат хор,
кой прави висшата настройка? Роден-вроден пророк – и той
не бе осакатен с похвала,
настройвайки на овчи строй
крадците на оригинала. В предчувствие за тих палеж
го чух да ми подсказва фино:
“Не се ли самопринесеш,
ще съществуваш, но мърцина!” И в този зле преведен свят
аз имам оттогава кройка:
пред нищо не изпитвам глад
и ангелите си настройвам.

Поздрави за стиха! И почит към Иван Динков!

която оставя след себе си.

Синтез на цяла една жиотейска философия...
Поздрави!

Превърнахме съществуването и оцеляването в цел.
"Самопринасянето" е негласно забранено, морално остаряло...
Истинско стихоприношение в името на поета!:))
Привет!