Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2012 12:37 - 10 години без Христо Фотев. И завинаги с него
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 684 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 27.07.2012 13:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 https://www.facebook.com/notes/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2/10-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%B8-%D1%81-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE/10151006443958681

Когато стигнеш истинския бряг, 
когато спуснеш котвата завинаги, 
когато се превърнеш само в минало, 
на мачтата издигнал черен флаг,

когато безсловесният пейзаж 
обрасне с патетичните ни статии, 
а слънцето като самотен страж 
застане край небесната ти статуя,

ще изрече ли тъмният ти глас 
неповторимото: 
"Кога ще тръгна?"
Остана незавършен цял Бургас. 
И не достига сребърният въздух.

Но ти си тръгнал. 
Вече си на път. 
Оставил си ни личния си космос 
от съвместими елементи - смърт, 
живот, любов, съмнения и острови.

Пристанища с нетрайни имена 
прелитат покрай стихналите гари 
и бавен влак, натъпкан с тишина, 
по релсите се влачи като гарван.

Поел си възхитителния риск 
да бъдеш мъртъв -
и да станеш нужен 
на всеки хоризонт, вълна и бриз, 
които продължават да ти служат.

Щом слънцето изпусне струйка дим 
и се разпадне бавно тишината, 
превъзмогни съдбата си на статуя - 
и нека до живот да помълчим

 

 

image


Паметникът на Христо Фотев в Бургас

 

http://slavimirgenchev1953.blog.bg/poezia/2012/03/25/da-si-spomnim-za-golemiia-poet-hristo-fotev.927954



Когато стигнеш истинския бряг, 
когато спуснеш котвата завинаги, 
когато се превърнеш само в минало, 
на мачтата издигнал черен флаг,

когато безсловесният пейзаж 
обрасне с патетичните ни статии, 
а слънцето като самотен страж 
застане край небесната ти статуя,

ще изрече ли тъмният ти глас 
неповторимото: 
"Кога ще тръгна?"
Остана незавършен цял Бургас. 
И не достига сребърният въздух.

Но ти си тръгнал. 
Вече си на път. 
Оставил си ни личния си космос 
от съвместими елементи - смърт, 
живот, любов, съмнения и острови.

Пристанища с нетрайни имена 
прелитат покрай стихналите гари 
и бавен влак, натъпкан с тишина, 
по релсите се влачи като гарван.

Поел си възхитителния риск 
да бъдеш мъртъв -
и да станеш нужен 
на всеки хоризонт, вълна и бриз, 
които продължават да ти служат.

Щом слънцето изпусне струйка дим 
и се разпадне бавно тишината, 
превъзмогни съдбата си на статуя - 
и нека до живот да помълчим

 



Гласувай:
6
0



1. slavimirgenchev1953 - Не разбирам какъв е проблемът,
27.07.2012 13:29
но колкото и пъти да се опитвах да кача стихотворение за Христо Фтев и снимка на паметника му в Бургас, след това постингът не се появява като публикуван. Само заглавието.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 4465892
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 50886
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031