Иван Динков

ЛИРИКА

Ти ли си Иване? Откъсни ги
тия твои пръсти, но свири!
От далечни пътища и книги
дните си отново събери.
Митингът ще бъде малко тъжен
и за женските очи голям.
Но защо по шопски да се лъжем:
и на литър, и на килограм?
С нови песни за добра родина
младостта нехайно прошумя:
рано сутринта като коприна,
късно вечерта като басма.
Страшно ли е? Няма нищо страшно.
Всяка ода става реквием.
Спомените носят патронташи,
за да можем лесно да умрем.
Пък и всичко е до знак набрано...
Пък и всичко прави равен сбор...
След смъртта на Димчо Дебелянов
ангелите вече нямат хор.
Ти ли си Иване? Откъсни ги
тия тъмни пръсти, но свири!
От далечни пътища и книги
дните си отново събери.
Мъжка слабост е да търсиш предлог
за голям и шумен рецитал.
Нашият живот е само превод
на един познат оригинал.

 ===================================

Рецитал

Мъжка слабост е да търсиш предлог                    

за голям и шумен рецитал.                 

 Нашият живот е само превод                   

на един познат оригинал."

 

                                     Иван Динков

 

 

Той беше толкова голям,

че нямаше къде да пасне,

освен да тъне в гняв и там

да тегне като лъч на място.

 

Не случи на приятел, враг,

късмет, планета и вселена

и затова край всеки фланг

сърцата си строи на бдение.

 

Когато възелът бе горд,

разсичаше го без упойка;

щом ангелите нямат хор,

кой прави висшата настройка?

 

Роден-вроден пророк – и той

не бе осакатен с похвала,

настройвайки на овчи строй

крадците на оригинала.

 

В предчувствие за тих палеж

го чух да ми подсказва фино:

“Не се ли самопринесеш,

ще съществуваш, но мърцина!”

 

 И в този зле преведен свят

аз имам оттогава кройка:

пред нищо не изпитвам глад

и ангелите си настройвам.

 

Отново есен - и отново жал
за вишните и птичите октави.
Светът е като мокър сеновал,
раздърпан от овце и крави.
И виното от джибрите смърди
и става нетърпимо нагло;
дори си позволява да твърди,
че борчовете са на прага.
Надеждата е - в някой сеновал
стадата от овце и крави
да сдъвчат и великата ни жал
за вишните и птичите октави.

Иван Динков

Пролет е навън
и сред тези рози
нощният ми сън
ми изглежда грозен.

Беден и без грях
в някакви градини
плаках и ругах
моята родина.

Исках да й дам
тъмните си думи
и след този срам
да живея умно.

В стихотворен фалш
влюбена отдавна,
пред един финал
тя остана хладна.

Сричам този сън
и не знам защо съм
под небето вън,
преди да разсъмне.



Иван Динков

"Тежестта на лъча се мери в светлината, която оставя след себе си." Поздрави!

Неизбежно и тъжно
и вярно и мъдро...

Да си призная с малко срам, че не съм го знаела до сега. Благодаря Ви господин Генчев, че се запознах макар и късно с този талант...чрез поста Ви. Ще търся из нета допълнително за него и творчеството му...